Решение № 12514 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1908/2019 г.

Решение № 12514 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1908/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Томов, чрез процесуален представител, срещу решение № 2613 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 2291/2018 г. на Административен съд Пловдив/АС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 2-1719/04.06.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/. С посочената заповед на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на касатора на длъжност "Инспектор по приходите", в ТД на НАП – Пловдив, дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки". Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба– изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител оспорва същата. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Съображения излага в становище и писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административен съд Пловдив е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Касае се за съкращаване на всички 73 щатни бройки в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на НАП - Пловдив, което е довело до закриване на този отдел, считано от 01.05.2018 година. Обосновано с установените релевантни факти и обстоятелства в процесното решение е прието, че в процесния случай са изпълнени двете кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като длъжността, заемана от касатора, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по см. на чл. 2, ал. 1 от НПКДА е престанала да съществува. Този извод следва от сравнение и анализ на длъжностните характеристики за длъжностите "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Пловдив, в който Томов е заемал длъжността "Инспектор по приходите", и съответните длъжности в новосъздадения отдел "Оперативни дейности", сектор "Мобилни групи", Главна дирекция "Фискален контрол", Централно управление (ЦУ) на НАП. От съпоставката се установява съвпадение/ в някои случаи частично/ на 5 от общо 19 преки задължения както и наличието на редица други задължения, специфични за длъжността "инспектор по приходите" в новия отдел "Оперативни дейности", като констатираните съвпадения и различия са видни и от постановения съдебен акт, където са посочени преките задължения за цитираните по-горе длъжности. Обстоятелството на съкращаване на всички щатни бройки за процесните длъжности в отдел "Оперативни проверки" и неговото премахване с длъжностното разписание, в сила от 01.05.2018 г., води до извод, че длъжността "инспектор по приходите" в този отдел не съществува нито като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, нито като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Съобразно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл длъжностното разписание е утвърдено от органа по назначаване /изпълнителния директор на НАП/. Хипотезата на чл. 5, ал. 5, т. 6 от ЗНАП е осъществена с решение № РМФ-30/14.05.2018 г. на МФ. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че извършеното съкращаване на процесните длъжности в отдел "Оперативни проверки", както и на самия отдел, не обосновава наличието на хипотеза по чл. 87а от ЗДСл. Предвидената с правната норма забрана да не се прекратява служебно правоотношение при посочените в нея обстоятелства има отношение към разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, но не и към т. 2, какъвто е настоящият случай. Същата е въведена с цел запазване нормалното функциониране на администрацията, а по аргумент от чл. 36 от Закона за администрацията, под "администрация" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл се разбира администрацията на НАП като цяло, а не отделно нейно структурно звено (в случая отдел). Поради това, при промяна в организацията на администрацията чрез преструктурирането й посредством откриване и закриване на структурни звена, увеличаване и намаляване на щатни бройки в същите, разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл е неприложима. Законосъобразно АС-Пловдив е приел, че правомощията на органа по назначаване не се дерогират с подписано споразумение между НАП и синдикалните организации на държавните служители в НАП, поради което евентуалното членство на касатора в такава организация е неотносимо към процесния случай. Възраженията на касатора относно наличието на незаети бройки за длъжността "инспектор по приходите" и обявяване на конкурс за длъжността, заемана от касатора /вр. с нарушаване принципа на стабилитет на служебното правоотношение/ не се кредитират, защото за органа по назначаване липсва задължение за преназначаване на касатора на друга свободна щатна бройка, като следва да се има предвид, че за всички нови щатни бройки, които не са идентични по длъжностна характеристика е обявен конкурс след извършеното преструктуриране. Не е допуснато от административния орган нарушение на целта на закона и принципа за съразмерност. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден, а както се отбеляза по-горе в процесната хипотеза за административния орган липсва задължение за подбор, поради което преценката на органа кое лице да преназначи на длъжността "инспектор по приходите" в друг отдел не подлежи на съдебен контрол. Останалите доводи на касатора са обсъдени от първостепенния съд и изводите му в тази насока се споделят от настоящата инстанция. Не са налице допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК, като съдът се е произнесъл съобразно събрания по делото доказателствен материал. Не се кредитират възраженията за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,