Решение № 11173 от 6.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е касационна жалба на Директора на ТП на НОИ София-град против решение 64/17.01.2022 год. постановено по адм. дело 61/2021 год. по описа на Административен съд София-област, с което е отменено Решение Ц 2153-21-71 от 13.10.2020 год. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е отхвърлена жалбата на Н. Кметска срещу разпореждане [номер]/43/ от 12.06.2020 год. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - София-град. Наведените в жалбата пороци досежно неправилно приложение на разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Кметска срещу оспорения акт. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът Н. Кметска чрез процесуален представител адв.М. Йотов в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски по делото, за което представя списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното първоинстанционно решение за правилно. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение Ц 2153-21-71 от 13.10.2020 год. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е отхвърлена жалбата на Н. Кметска срещу разпореждане [номер]/43/ от 12.06.2020 год. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - София-град за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане от вземания на лицето от държавното обществено осигуряване представляващо лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 16 692, 03 лева главница и 912, 24 лева лихва за просрочие като задължението е установено с разпореждане РВ-3-21-00648601 от 16.09.2019 год. и представлява парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение при нетрудова злополука. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ София-град първоинстанционният съд е приел, че разпореждането, с което административният орган твърди, че задължението е установено по основание и размер не е влязло в сила и не са налице две насрещни изискуеми вземания за да се извърши прихващане. До приключване на устните състезания разпореждане РВ-3-21-00648601/16.09.2019 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от лицето пред съда, за което е образувано адм.д. 3444/2020 год. по описа на Административен съд София-град. Решението по това дело също е обжалвано пред Върховен административен съд като е образувано адм.д. 9309/2021 год., което не е приключило. Съдът е изложил мотиви в смисъл, че към датата на постановяване на разпореждането за прихващане не са били налице материално-правните предпоставки на чл.114, ал.5 от КСО за извършване на прихващането, тъй като активното вземане не е изискуемо. Върховният административен съд състав на шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Съдът е разкрил обективната истина, обсъдил е релевантните факти и обстоятелства и възраженията на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно чл.114, ал.5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Следователно едно от условията за извършване на прихващането е задължението да е изискуемо, т.е. същото да е установено по основание и размер с влязъл в сила акт. Прихващането е способ за погасяване на публичното задължение по смисъла на чл.168 от ДОПК. По аргумент от чл.103, ал.1 от ЗЗД компенсируеми са насрещните, еднородни, ликвидни и изискуеми вземания. Само изискуемо вземане на държавното обществено осигуряване установено по надлежния ред с влязъл в сила административен акт по чл. 114, ал. 3 от КСО, може да бъде прихванато с вземането на осигуреното лице за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както правилно е установил първоинстанционният съд вземането на държавата в случая не е установено с влязъл в сила административен акт, тъй като разпореждането по чл.114, ал.3 от КСО е обжалвано от лицето. В касационната жалба не се сочат обстоятелства водещи до промяна на изводите формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Допуснатото по закон предварително изпълнение на разпорежданията по чл.114 от КСО не е основание да се приеме, че същите са необжалваеми актове /следователно стабилни/, нито дава основание да се смята, че публичното вземане е изискуемо. Определеността на основанието и размера на задължението следва да се извърши с окончателен влязъл с сила административен акт. Въз основа на изложеното Върховният административен съд шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация следва да бъде осъдено ТП на НОИ София-град да заплати на Н. Кметска съдебни разноски представляващи адвокатски хонорар в размер на 400 лева (четиристотин) лева като в тази връзка съдът намира направеното възражение за прекомерност от страна на касатора за неоснователно. Съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн.ДВ бр.88 от 04.11.2022 год./ при дела с определен материален интерес минималното възнаграждение се определя на 1 684, 38 лева, а преди изменението на наредбата на 1 058 лева, следователно договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение