Решение № 1355 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5761/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Септември, чрез процесуален представител, срещу решение 242 от 07.04.2022 г., постановено по адм. дело 1395/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Твърди се, че решението е недопустимо. Алтернативно се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно. Иска се обезсилване на обжалваното решение, алтернативно неговата отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Пазарджик. Претендира се и присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника. Ответникът - Областен управител на Област с административен център Пазарджик, чрез процесуален представител излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Образувано е по жалба на областния управител на област Пазарджик, срещу решение 692, взето с протокол 35/30.11.2021 г., с което повторно е прието решение 652, взето с протокол 34/29.10.2021 г. на Общински съвет-Септември, с което е дадено предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване на имот с идентификатор 10104.19.82 в м. Градините с НТП - пасище, с площ 32 600 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], Община Септември от пасище в неизползваема нива. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение съдът е отменил оспорения пред него акт. За да се произнесе е приел за установено, че по предложение на кмета на Община Септември е прието решение 652, по протокол 34/29.10.2021 г. на Общински съвет-Септември, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 4, ал. 1 ЗСПЗЗ е дадено предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване на имот с идентификатор 10104.19.82 в м. Градините с НТП - пасище, с площ 32 600 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], Община Септември от пасище в неизползваема нива. При проведено поименно гласуване за са гласували 12 от присъствалите 18 общински съветници, а 6 въздържал се. Общия брой на общинските съветници е 21. В предложението на кмета е било посочено, че искането е във връзка с постъпило заявление от земеделски производител за закупуване на имота, с оглед реализация на бъдещи инвестиционни намерения. Описано е, че комисия при общинската администрация е извършила проверка на място и е установила, че фактическото ползване на поземления имот не отговаря на характеристиките на земеделски имот с НТП-пасище, тъй като липсва плътна тревна покривка, не е почистен от камъни, храсти и дървесна растителност, няма условия за добив на сено и коситба, поради което било целесъобразно да бъде променен начина на трайно ползване на имота в неизползваема нива. Приложено е становище от РИОСВ-Пазарджик, в което е посочено, че имотът не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, нито в границите на защитени зони по Закона за биологичното разнообразие, както и скица на поземления имот. Със заповед ПО-264/10.11.2021 г. и на основание чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, областният управител на област Пазарджик е върнал за ново обсъждане решение 652, взето с протокол 34/29.10.2021 г. на Общински съвет-Септември като незаконосъобразно, изразяващо се в липса на мотиви и противоречие с материалноправни разпоредби. С решение 692, взето с протокол 35/30.11.2021 г., Общински съвет- Септември е приел повторно решение 652, взето с протокол 34/29.10.2021 г. на посочено основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 4, ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. чл. 45, ал. 9 и ал. 10 ЗМСМА. Като мотив за повторното приемане е посочено, че подобни решения са приемани и преди и същите не били връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни. Посочено е, че на място комисията извършила проверка на имота е установила, че същият не отговаря на характеристиките на земеделски имоти с НТП пасище - липсва плътна тревна покривка, не е почистен от камъни и дървесна растителност. След като е счел, че са изложени мотиви, Общинският съвет е потвърдил взетото от него решение с 13 гласа за 13, от присъствалите 19 общински съветници и 6 въздържал се. Като се е позовал на Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008г. по т. дело 20/2007 г. на ВАС, както и че областния управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал.4 от ЗМСМА във вр. с чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗА/, в това число и решения приети на основание чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, съдът е приел оспорването за допустимо. Като несъстоятелно е определено твърдението, че кметът в условие на оперативна самостоятелност преценява дали да изпълни вмененото му с решение на Общински съвет Септември задължение или не, тъй като е обвързан със задължението по чл. 44, ал.1, т. 7 от ЗМСМА. При така установеното от фактическа страна е прието, че фактически основания за издаване на административния акт не се съдържат нито в протоколите на Общински съвет, нито в докладната записка на кмета на Община Септември, поради което е достигнал до извода, че не е възможно да се извлече волята на административния орган и да се извърши проверка за наличието на установените в нормативния акт предпоставки за приемането му. Прието е, че при потвърждаване на решението си, административния орган единствено е посочил, че подобни решения са приемани досега и същите не са връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни., а това не изпълва изискването за излагане на фактически основания, както и задължението за изясняване пълно, всестранно и обективно фактическата обстановка, установяване на всички факти и обстоятелства от значение за решаване на въпроса, предмет на производството. Това от своя страна ограничавало възможността за преценка относно наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта и спазването на административнопроизводствените правила. Прието е, че фактически основания не се съдържат нито в протоколите на Общинския съвет, нито в докладната записка на кмета на Община Септември. При промяна на начина на трайно ползване на пасището, законът не съдържал изискване за даване на предварително съгласие от общинския съвет. Според съда, позоваването в решението на постъпило заявление от земеделски производител за закупуването на поземления имот и извършената от общинската администрация проверка на място, не освобождава органа от задължението да изложи ясни мотиви, установяващи волята му. Следвало да се съобрази изискването на чл. 78, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, т.е. административния орган ясно да посочи за какви други общински земеделски нужди е необходимо да се промени НТП на имота. Според предложението на кмета, целта била продажба на имота на земеделския производител, с оглед реализация на бъдещи инвестиционни намерения, което не мотив, свързан с необходимостта от промяна на начина на трайно ползване, която да е съответна на целите на ЗОЗЗ и ЗСПЗЗ. Прието е, че предварителното съгласие не може да бъде в противоречие със специални изисквания на закона. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Настоящият съдебен състав намира доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение, предвид произнасянето на съда срещу повторно приетия акт за неоснователни. Областният управител е действал в рамките на правомощията си по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, поради което при повторно гледане на върнатото решение на Общинския съвет, съгласно чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА, на оспорване подлежи приетото ново решение. Това решение може да има изменено или същото съдържание като върнатото решение (в случая същото съдържание), но представлява самостоятелен акт, който, ако бъде оспорен, подлежи на проверка за законосъобразност. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение 3 от 25.07.2023 г. на ВАС по т. дело 5/2022 г., ОСС, І и ІІ колегия, с което се приема, че в производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл. 45, ал. 11 във връзка с ал. 8 от ЗМСМА предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. Общото събрание на ВАС, І и ІІ колегия, приема, че на оспорване подлежи именно вторият, повторно приетият акт. С тази повторност законодателят има предвид, че поставените въпроси се разглеждат за втори път от общинския съвет, той ги обсъжда и взема ново решение в същия смисъл и със същото съдържание. Именно това второ решение е било предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик. Първоинстанционният съд правилно е съобразил Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008 г. по т. дело 20/2007 г. на ОСС на ВАС, според което областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Съобразил е и чл. 8, ал. 11 от ЗОС - че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи -общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА, освен в случаите по Закона концесиите. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението на съда е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неуважаване на искането му за назначаване на съдебно техническа експертиза. Съобразно чл. 171, ал. 2 от АПК и чл. 195, ал. 1 от ГПК, експертизата е допустима, но не е задължителна. Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания, каквито съдът няма. В случая се твърди, че назначаването на експертизата е било нужно с цел доказване, че са налице фактически основания за постановяване на оспореното решение на Общински съвет - Септември. Това не е въпрос, по който за изясняването му на съда са необходими специални знания. Административен съд - Пазарджик е преценил необходимостта от допускане на експертиза и е отхвърлил доказателственото искане с мотивирано протоколно определение. Като е отказал назначаване на експертиза, съдът по никакъв начин не е нарушил процесуалните правила. Следва изцяло да се сподели извода на съда за безспорно установена липса на посочени при вземане на решението от административния орган фактически основания. Предвид материалните предпоставки за постановяване на акт за даване на предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване на конкретен имот пасище в неизползваема нива, правилен е изводът на решаващия съд, че постановеното решение не е мотивирано, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактически основания за постановяване на оспореното решение не са изложени в решението, а не могат да се изведат и от писмени доказателства, приложени по преписката. В протокола на Общински съвет Септември с 35 от 30.11.2021 г. и в предложението на кмет на община Септември липсва обосноваване на факти, които да удостоверяват наличие на предпоставките за постановяване на решението. Напълно липсват данни или твърдения относно други общински земеделски нужди, за които е необходимо да се промени начина на трайно ползване на съответния имот. Правилно е прието, че мотивите за потвърждаване на Решение 652, взето с протокол 34/29.10.2021 г. подобни решения са приемани досега и същите не са връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни не могат да се приема като такива, даващи възможност за установяване по категоричен начин действителната воля на административния орган. По изложените съображения, както и по посочените в оспорения съдебен акт мотиви, към които съставът препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател пороци на атакувания съдебен акт, представляващи касационни отменителни основания, налагащи отмяната, респективно обезсилване на постановеното решение. Предвид изхода на спора неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. В полза на ответната страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. определени от състава на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение