Решение № 13089 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2501/2014 г.

Решение № 13089 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2501/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Боротекс" ЕООД против решение № 82/14.12.2013 г., постановено от Габровския административен съд по адм. д. № 131/13 г. С обжалванато решение е отхвърлена жалбата на "Боротекс" ЕООД против заповед № 341/17.06.2013 г. на ректора на Техническия университет Габрово и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - ректорът на Техническия университет Габрово оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна, но е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е била заповед на ректора на техническия университет, с която на осн. чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование е прекратено наемното правоотношение между университета и жалбоподателя, за отдаване под наем на недвижим имот-кафе-барче, намиращо се в гр. Габрово, ул. "д-р Илиев-Детския" № 4, учебен корпус № 6 на Техническия университет-Габрово. Фактическото основание за прекратяване на договора, посочено в заповедта е неплащане на наемната цена и консумативните разноски. Административният съд е установил, че към момента на издаване на заповедта са налице неплатени повече от две месечни вноски за наем и консумативни разноски за обекта, с което е осъществена клаузата от договора между страните, въз основа на която последният е прекратен. Съдът е приел, че при издаване на заповедта не са нарушени и процесуалните правила, както и че заповедта е издадена от компетентен орган. Решението на съда е правилно. То е постановено въз основа на обективно установена фактическа обстановка по спора. Изводите на съда съответстват на събраните по делото доказателства и в този смисъл са обосновани. Въз основа на тях е приложен правилно материалния закон. От данните по делото следва, че към датата на издаване на обжалваната заповед, жалбоподателят е дължал повече от две месечни вноски за наем, както и за консумативи. Само по себе си това обстоятелство е основание за прекратяване на договора предвид чл. 11 от самия договор между страните. По делото не са събрани доказателства, а такива не се представят и с касационната жалба във връзка с твърденията на касатора, че обжалваната заповед не отговаря на фактическата обстановка. Видно от мотивите на обжалваното решение е, че съдът е обсъдил представените по делото писмени документи за извършени плащания от жалбоподателя, като основателно е приел, че към датата на обжалваната заповед е било наличе неплащане на повече от две наемни месечни вноски. Решението е обосновано и правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения, Върховният административен съд