Решение № 6760 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10651/2012 г.

Решение № 6760 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10651/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна /неправилно наименувана като въззивна/ жалба на "Старт-78" ЕООД гр. София против решение № 425/27.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1022/2011 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/. Касаторът излага доводи за процесуална и материална незаконосъобразност, както и за необоснованост на обжалваното решение, представляващи касационно основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда за липса на документална обоснованост, както и за недоказано придобиване на стоки от вида на изделията по фактура № 222/09.04.2009 г. Моли за отмяна на решението и за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Русева, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице претендираните основания. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: Пред АСВТ е оспорена законосъобразността на ревизионен акт /РА/ № 04001100287/27.06.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 464/19.09.2011 г. на директор дирекция "ОУИ" Велико Търново, в която по ЗКПО за 2009 г. е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 3949,64 лв. и лихви в размер на 506,15 лв. Определените задължения са в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. със сумата 39 496,44 лв., поради липса на документална обоснованост на част от разходите, осчетоводени по фактура № 4/07.04.2009 г., издадена от "Жика 2002" ЕОД на ревизираното лице "Старт-78" ЕООД, касаещи 1936,10 грама злато бижута, част от общо фактурираното количество от 15 900 грама злато бижута. Като основание за извършеното увеличение е посочено документална необоснованост по смисъла на чл. 26, т. 2 вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО, поради това, че първичния счетоводен документ не отговаря на обективната действителност и не установяват получаване на стоки/материали, в посочената негова част. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка, разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса, отделил е спорните фактически и правни въпроси, при което е приел, че при издаване на РА не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е също, че по спорния въпрос относно наличието на реално извършена доставка на 1936,10 грама злато бижута по фактура № 4/07.04.2009 г., издадена от "Жика 2002" ЕОД на ревизираното лице "Старт-78" ЕООД, е налице документална необоснованост, поради което са налице основания за увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. с направените разходи в размер на 39 496,44 лв., на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Доказателствената тежест за установяване на документалната обоснованост на спорните счетоводни разходи правилно е възложена върху ревизираното лице - жалбоподателя, което твърди ползващия го положителен факт, че е налице такава обоснованост. Обжалваният съдебен акт е мотивиран, обсъдени са всички направени от жалбоподателя оплаквания. С касационната жалба са наведени основания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение на АСВТ, които доводи са идентични с тези, наведени пред първоинстанционния съд. Касаторът не споделя изводите на съда, че не е доказано придобиването на част от стоките по процесната фактура. Позовава се на издадените надлежно първични счетоводни документи, наличието на плащане, на заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, според която счетоводствата на доставчика и получателя са водени редовно и стоките са заприходени и отчислени в съответствие с изискванията за счетоводни записвания, както и на наличието на данни за прехвърляне на стоката от предходни доставчици на "Жика 2002" ЕООД. Оплакванията са неоснователни. Както правилно е приел съдът, не е спорно и е установено пълно наличието на редовно водени счетоводства, на надлежно издадени и отразени първични и други счетоводни документи. Спорният въпрос е относно наличието или липсата на документална обоснованост касае изискването по чл. 10 ЗСч, според което счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Спрямо изискването за вярно отразяване на стопанска операция релевантно е установяването наличието на реално осъществена стопанска операция. Такава операция е налице, когато има реално и фактическо прехвърляне на права върху стоката. В тази връзка съдът правилно е съобразявал събраните доказателства относно възможността на доставчика "Жика 2002" ЕООД да прехвърли право на собственост върху стоката - 1936,10грама злато бижута, т. нар материална обезпеченост на същия. Невъзможността да се прехвърли право на собственост върху стока е налице, когато праводателят не е имал такива права, тъй като никое лице не може да прехвърли повече права, отколкото самото то има. Събраните доказателства във връзка с твърденията на РЛ и неговия доставчик са, че доставчикът "Жика 2002" ЕООД към 07.04.2009 г. е разполагал и съответно е прехвърли права чрез продажба на злато бижута 14к. в размер на 15 900 грама, от които 13 963,908 грама получени от чрез възлагане от АДВ Пловдив, а останалите спорни 1936,10 грама - от доставчика "Селект 06" ЕООД. Като е съобразил всички събрани доказателства съдът е приел, че доставчикът "Селект 06" ЕООД не е разполагал със стоката - 1936,10 грама, злата бижута, 14к, поради което не е могъл да прехвърли права върху нея. Решението е обосновано и законосъобразно. Съдът е съобразил, че към датата на издаване на процесната фактура и предаването на стоката/07.04.2009 г./, "Жика 2002" ЕООД не е разполагал и не е могъл да разполага със стоката 1936,10 грама, злата бижута, които да прехвърли на РЛ, тъй като неговият доставчик "Селект 06" ЕООД му е издал фактура от 09.04.2009 г. и предал по стокова разписка от 07.04.2009 г. 1916, 10 грама - злато отпадък, последният сертифициран и анализиран по анализен протокол и сертификат от 09.04.2009 г. Фактическият извод на съда за несъответствие между вида на стоката - "злато бижута" и " злато отпадък", в грамажа на стоката, както и в сертифицирането й при предходния доставчик на дата, на която стоката би следвало да се намира при последващия получател - РЛ, е логически издържан и обоснован. Този извод не е оборен от събраните доказателства и не влиза в противоречие с което и да е от тях. Не само обективно е невъзможна преработката в рамките на един и същи ден на 1916,10 грама злато отпадък в злато бижута, но няма твърдения и данни за извършване на такава преработка, начина на извършването й и обезпечеността за това. Изводите на АСВТ се подкрепят от събраните доказателства. Обжалваното решение е обосновано, постановено е в съответствие с приложимия материален закон. Предвид изложеното дотук обжалваното първоинстанционно решение следва да се остави в сила. Ответникът по касация - Д "ОДОП" Велико Търново претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Искането е неоснователно, тъй като първата съдебна инстанция е присъдила на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в максималния размер по чл. 161, ал. 1 ДОПК - минималното възнаграждение за един адвокат по Наредба № 1/2004 г. към ЗА, дължимо еднократно за съдебното производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на осмо отделение