Решение № 8192 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2875/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. А., чрез адв. Мочурова - Горанова, срещу решение 6685 от 06.11.2023 г., постановено по адм. дело 4608/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 23/06/3/0/05316/04/01 от 12.04.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция - гр. София при Държавен фонд (ДФ) Земеделие и е осъден да заплати на ДФ Земеделие сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията, изложени в жалбата и не е мотивирал извода си за правилно приложение на разпоредбата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, вместо разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Сочи се, че в случая е следвало да бъде издадено решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ (към настоящия момент ЗУСЕФСУ), тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон, а не АУПДВ. Съдът не се е произнесъл и по възражението на жалбоподателя за нищожност на Становище 23-018 от 22.08.2022 г. на директора на ОДБХ - София област и по искането му за осъществяване на косвен съдебен контрол на посочения акт. Иска се обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде отменен АУПДВ като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът - директор на Областна дирекция на ДФ Земеделие - София, чрез юрк. Цикова, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че съдът уважи касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното: С АУПДВ 23/06/3/0/05316/04/01 от 12.04.2023 г., издаден от директора на ОД - гр. София при ДФ Земеделие, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на С. Г. А. е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор BG06RDNP001-6.007-2550-C01 от 02.04.2021 г., на основание чл. 9, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1 от договора, респ. т. 32, във вр. с т. 32.2 и т. 32.12 от Раздел II от Условията за изпълнение по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., и е определено задължение в размер на 19 558 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор BG06RDNP001-6.007-2550-C01 от 02.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2022 г., на основание чл. 17, ал. 1 от административния договор. Установено е, че на 02.04.2021 г. между ДФ Земеделие и С. А. е сключен договор BG06RDNP001-6.007-2550-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. С договора е предвидено, че одобрената помощ въз основа на представените от ползвателя на етапа на кандидатстването по подмярка 6.3 заявление и документи, включително бизнес план, е в размер на левовата равностойност на 15 000 евро - 29 337 лв., като първото плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро 19 558 лв., се извършва в срок до два месеца от датата на сключването на договора, а второ плащане в размер на левовата равностойност на 5 000 евро - 9 779 лв., се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Раздел 4 от Условията за изпълнение на искане за второ плащане от бенефициента, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на мястото, относно точното изпълнение на бизнес плана и извършен анализ за установяване на съответствието между физическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл. 8, ал. 5 от същия договор. По делото не е било спорно, че към крайната дата на проверка на изпълнение на бизнес плана, кандидатът е задължен да представи становище от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), от което да е видно, че земеделското му стопанство и дейността му отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията (ЗЗР). На 29.07.2022 г. А. е подал Искане за второ плащане в Разплащателната агенция на ОД на ДФ Земеделие София. На 08.08.2022 г. до лицето е изпратено Уведомително писмо за наличие на нередности изх. 01-223-6500/166, описани в 10 точки. В т. 9 от писмото е посочено, че е необходимо в 15-дневен срок да бъде представено становище на ОДБХ, от което да е видно, че земеделското стопанство и дейността на А. отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията (ЗЗР). На 22.08.2022 г. в Областна дирекция София на ДФ Земеделие е постъпил отговор от А., с който е представил всички изискани му с писмото документи от т. 1 до т. 10, с изключение на становището по т. 9, като е заявил, че е подал заявление до ОДБХ на 16.08.2022 г. за издаване на становище за състоянието на управляваното от него стопанство. На 01.10.2022 г. С. А. е представил Становище 23-017 от 10.08.2022 г. на ОДБХ, в което е отразено, че земеделският производител е представил в ОДБХ - София необходимите документи, посочени в заявлението и същото е издадено в уверение на това, че земеделското стопанство на С. А. отговаря на изискванията на ЗЗР. С Писмо изх. 1053/10.10.2022 г. директорът на ОДБХ - София област е уведомил директора на ОД София към ДФ Земеделие, че А. е подал второ заявление за становище ПРСР (2014-2020 г.) с вх. 4133 от 16.08.2022 г., както и заявление с молба за анулиране на Становище 23-017/10.08.2022 г. на ОДБХ. Посочено е, че в резултат на проверка от инспектори от отдел Растителна защита при ОДБХ София област, извършена на място в стопанството, е издадено Становище 23-018/22.08.2022 г., в уверение на това, че земеделското стопанство и дейността на С. Г. А. не отговарят на изискванията на ЗЗР. Съгласно Заповед 1440/15.08.2022 г., издадена от директора на ОДБХ София област, считано от 16.08.2022 г., Становище 23-017/10.08.2022 г. е обезсилено. Разпоредено е да се възобнови вътрешният ход на процедурата по издаване на становище по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия за периода 2014-2020 г. От мотивите на документа е видно, че към подаденото от С. А. заявление не са приложени следните изискуеми документи: растителни паспорти за растенията, предназначени за засяване - картофи, една от земеделските култури, които отглежда през 2022 г. Посочено е, че заявителят притежава удостоверение за регистрация по чл. 22 ЗЗР, но от 2016 г. не е изпълнявал задълженията си по чл. 24, ал. 1 от ЗЗР, тъй като не е подавал ежегодно декларации за липса на промени или актуализиране на данните в регистъра. С Уведомително писмо за отстраняване на нередности 07-225-6500/100/25.10.2022 г., директорът на ОД София при ДФЗ е уведомил А., че по служебен път е получена информация от ОДБХ София област на 18.08.2022 г., че Становище 23-017/10.08.2022 г. е обезсилено, считано от 16.08.2022 г. На 12.10.2022 г., с Писмо вх. 07-225-2000/94, от ОДБХ София област е предоставено на ДФ Земеделие Становище 23-018/22.08.2022 г., от което е видно, че земеделското стопанство и дейността на С. А. не отговарят на изискванията на ЗЗР. С Писмо 07-225-6500/119 от 18.11.2022 г. С. А. е уведомен, че на осн. чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ Земеделие открива процедура по издаване на АУПДВ поради констатирано неизпълнение на задълженията му, съдържащи се в чл. 13, ал. 1 от Административния договор, респ. т. 17 вр. т. 29.3.5 от Раздел I Техническо изпълнение на проектите от Условията за изпълнение. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът подробно е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и доводите на страните, като е установил относимите факти и е изложил мотивирани правни изводи. Правилен е изводът на съда, че процесният АУПДВ е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК, установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Установяването на дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е регламентирано с чл. 27 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, като с ал. 6 от посочената норма е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съответно според чл. 27, ал. 7 ЗПЗП /в редакцията в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Установените с процесния АУПДВ задължения произтичат от констатирано неизпълнение на задълженията от ползвателя на финансовата помощ, предвидени с чл. 13, ал. 1 от Административния договор, респ. т. 17 вр. т. 29.3.5 от Раздел I Техническо изпълнение на проектите от Условията за изпълнение. Актът е издаден на основание чл. 9, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1 от договора, които разпоредби предвиждат връщане на полученото първо плащане от бенефициента, който няма право да получи второто плащане, когато: не е изпълнил точно бизнес плана, вкл. в частта на заложените бизнес цели и резултати; нередовност или непредставяне на документи, вкл. когато бенефициентът не ги отстрани в указания му срок. Следователно, както правилно е приел административният съд, в случая е налице хипотезата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, доколкото е констатирано неспазване на задължение по договора от страна на бенефициента, поради което законосъобразно дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е установена с АУПДВ. Административният орган не е установил някое от основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕФСУ, за да се приеме, че е следвало да бъде издадено решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В случая по категоричен начин е установено неизпълнение на поето със сключения административен договор задължение от ползвателя на помощта за представяне на документи, изисквани при извършваните проверки, както и за представяне на документи, установяващи изпълнението на заложените в договора и приложенията му ангажименти и цели (чл. 9, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 от договора). Във връзка с постигането на целта по т. 3.1 от Бизнес плана, С. А. се е задължил да предостави становище от Областна Дирекция по безопасност на храните, че земеделското му стопанство и дейността му отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията (Раздел 4 Списък с документи, които се прилагат към искане за второ плащане от Условията за изпълнение). Видно от приложеното в хода на административното производство Становище 23-018/22.08.2022 г. земеделското стопанство и дейността на С. А. не отговарят на изискванията на ЗЗР. Следователно, правилен е изводът на административния орган за неизпълнение на заложената съгласно Приложение 3 към Административния договор цел Достигане на съответствие със Стандартите на Общността по отношение на ветеринарните и фитосанптарните изисквания, хуманното отношение към животните, опазването на околната среда, хигиената, сигурността и безопасните условия на труд. Същото обуславя и правилното приложение на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП вр. чл. 9, ал. 1, т. 2 от административния договор. Във връзка с изложените от касатора доводи за нищожност на Становище 23-018 от 22.08.2022 г. следва да се посочи, че в производствата по оспорване на административни актове, регламентирани в АПК, е недопустим косвен съдебен контрол, допустим при условията на чл. 17, ал. 2 от ГПК в исковите производства. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ДФ Земеделие следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,