Решение № 14454 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2016 г.

Решение № 14454 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Р. Б. Б. срещу решение № 5788 от 2.09.2016 г. по адм. д. № 803/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2743/04.11.2015 г. на главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" - С. на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ спиране от движение за срок 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер на лек автомобил марка "Р. М." с рег. № СА 8110КА, собственост на М. Н. Н. и е определено като място за домуване охраняем паркинг "Ю." ООД с. П., ж. п. гара Индустриална зона. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Следва да е установено наличие на нарушение и опасност нарушението да продължи, необходимост от преустановяването му. Съдът не взел предвид доводите на жалбоподателя. Счита, че единствените данни за извършване на транспортна дейност са свързани с дадените от жалбоподателя писмени обяснения, които били оспорени в първото съдебно заседание. Липсват доказателства, че жалбоподателят извършил нарушение. От разпита на свидетеля се установило, че жалбоподателят не е получавал пари за превоза и не са му били обещавани. Не е установено, че осъществения от жалбоподателя превоз е обществен или таксиметров. Счита, че в случая не е налице заплащане по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, определяща понятието "обществен превоз". Не са налице сведения или обяснения на пътниците, че са заплатили за превозването им от гр. С. до ГКПП Калотина. Жалбоподателят не притежава качеството превозвач, който съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗАвтП може да бъде търговец по смисъла на Търговския закон, отговарящ на изискванията, визирани в чл. 7, ал. 2, т. 1-4 от ЗАвтП. Сочи, че не е налице превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП, съгласно който "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Излага доводи, че в заповедта не е посочено лицето в правната сфера на което възникват неблагоприятните последици от административния акт, не е посочен адресатът на акта, заповедта не е връчена на собственика на автомобила. По делото не е установено да е изготвен и подписан протокол за извършени фактически действия, собственикът на автомобила не е уведомен за прилагане на принудителната административна мярка. Липсва идентификация на лицето издало заповедта, както и доказателства за неговата компетентност. В заповедта не се съдържа описание на заповед или друг документ, въз основа на която се прехвърля компетентността. Съдът не изложил мотиви защо не възприема възраженията на жалбоподателя и на какво основание счита разпитания свидетел за заинтересован. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна участвала в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът установил, че при извършена проверка на 2.11.2015 г. на главен път Е-I-80, около 6-ти километър от гр. Д., по посока ГКПП Калотина, инспектор от Областен отдел АА - С. е констатирал, че жалбоподателят извършва нерегламентиран обществен превоз на 4 броя пътници - афганистански граждани с лек автомобил, марка "Р. М." с рег. № СА 8110КА, собственост на М. Н. Н.. От извършената справка в информационната система на ИА на "АА" административният орган установил, че водачът на автомобила няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници и МПС не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 209819/3.11.2015 г., представен за връчване на водача на автомобила, който удостоверил предявяването на акта, чрез полагането на подпис. З. за налагане на принудителната административна мярка е издадена въз основа на акта за установяване на административно нарушение, докладна записка от младши инспектор 01 група "ОДГ" Д. за задържане водача, приложени в преписката и писмени обяснения от жалбоподателя. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличие на предвидените в закона предпоставки. Изложил мотиви, че мярката има за цел да препятства възможността за бъдещо извършване на нерегламентиран превоз, какъвто се установява от приложените в преписката писмени доказателства, в това число обясненията на жалбоподателя, както относно извършвания превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗАвтП, така и липсата на изискуемите лиценз или регистрация /невключване на МПС в списъка към удостоверение за регистрация/ за извършване на таксиметров превоз на пътници. Направил извод, че без значение за законосъобразност на заповедта е обстоятелството, че автомобилът е собственост на друго лице, който също е могъл да оспори заповедта и че заповедта съответства на целта на закона. Решението е правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, доводите на страните и приложимата към спора материалноправна уредба, като за приетото се е обосновал. От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка на 2.11.2015 г. на главен път Е - I- 80 около 6-ти километър от гр. Д. по посока ГКПП Калотина, инспектор от Областен отдел "Автомобилна администрация" - С. е констатирал, че жалбоподателя и настоящ касатор Р. Б. извършва нерегламентиран обществен превоз на 4 броя пътници - афганистански граждани, с лек автомобил марка "Р. М.", собственост на М. Н. Н.. Установено по делото е, че жалбоподателя няма издадено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници и моторното превозно средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. За нарушение на изискването в закона е предвидено налагането на ограничителна мярка - временно спиране на движението на лекия автомобил, с който се осъществява нерегламентираната дейност. Мярката се реализира чрез свалянето на табелата с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа удостоверяващ регистрацията на превозното средство, както и определяне на най-близкия охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство. От доказателствата по делото се установява наличието на предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка, като оспорената заповед е материално законосъобразна и съответства на целта на закона. Видно от обясненията на жалбоподателя дадени пред административния орган в момента е бил безработен и е имал нужда от пари и са му предложили да превози няколко лица на 30-40 км и след като като ги превози ще напълнят колата му с гориво. В колата му се качили 4 лица, чужди граждани. Управлявал автомобила, който е собственост на негов приятел и след около 40 мин. ги спряли и ги задържали. Съгласно обясненията на К. Х. в административното производство, когато били в компютърния клуб в кв. Овча купел срещу бежанския център, с неговите приятели, вкл. Радослав, се съгласили срещу 100 евро да закарат по пет човека в колата към българо-сръбската граница на осем километра преди Калотина. Непознатият чужденец, за който след това разбрал, че е афганистанец дал по 20 лв. на всички негови приятели за гориво. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не са налице други доказателства, освен писмените обяснения на жалбоподателя. Както е посочил съдът заповедта е издадена и въз основа на данните в акта за установяване на административно нарушение, издаден срещу Р. Б., който освен от инспектора е подписан и от свидетел присъствал при установяване на нарушението. В акта е посочена докладна записка Ури 4379р-24621 от 3.11.2015 г. и обясненията на жалбоподателя. В акта е посочено, че извършва таксиметров превоз на пътници с МПС, което не е включено в списък към удостоверенията за регистрация и е нарушен чл. 6, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП. Правилно съдът не възприел показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като противоречат на останалите данни по делото и преписката, независимо, че не е изложил съображение защо счита, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото. Съгласно чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на административните нарушения, вкл по т. 1. спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Следователно законодателят е преценил, че с тези мерки, вкл. по т. 1, ще се преустановят административните нарушения, поради което не могат да се вземат предвид доводите, че не е установена опасност нарушението да продължи. Друг е въпросът, че ако автомобилът не се спре временно от движение има опасност да се извърши нарушение от същия вид. Съдът не е възпроизвел изрично възраженията на жалбоподателя, но е обосновал правилни изводи въз основа на събраните писмени доказателства по преписката, поради което неоснователно се твърди, че решението е необосновано. По преписката е налице и акт за установяване на административно нарушение, подписан от свидетел, който съдът е взел предвид при постановяване на решението. Правилно съдът не е взел предвид показанията на свидетеля, че жалбоподателят не е получавал пари за превоза, установено е, че превозът е уговорен срещу заплащане. Посочено е в акта, към който се препраща в мотивите на заповедта, че жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз, без съответните разрешения, т. е. фактически е извършвал незаконно таксиметров превоз. Не е необходимо да има данни от пътниците, че са заплатили превоза, данните са, че чужд гражданин е уговорил превоза на афганистанските граждани с жалбоподателя срещу заплащане от 100 евро. Действително жалбоподателят не е превозвач по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗАВтП, който следва да бъде търговец по смисъла на търговския закон и да отговаря на изискванията, визирани в чл. 7, ал. 2, т. 1-4 от ЗАвтП и осъществения превоз не е превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП, но тъй като не отговарял на посочените изисквания, а фактически е извършвал превоз жалбоподателят е осъществил предпоставките даващи основание за налагане на принудителната административна мярка. Действително в заповедта не е посочен адресатът на акта, лицето срещу което е издадена, но след като е връчена на жалбоподателя в качеството на водач на превозното средство и той е обжалвал заповедта по съдебен ред, следва да се приеме, че не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно е прието от съда, че собственикът на автомобила може да обжалва заповедта на собствено правно основание. Правилно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съдът е посочил, че заповедта е издадена от главен инспектор в ОО "АА" С. към ИА "Автомобилна администрация", определен от министъра на транспорта и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и от изпълнителния директор на ИА "Автомобила администрация" по реда на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП. Както посочил съдът, мярката е наложена със заповед, издадена от главния инспектор в областен отдел "Автомобилна администрация", който е сред длъжностните лица, които по т. I т. 5 от заповед № РД-01-212/15.05.2015 г., представена по делото, изпълнителният директор на агенцията е упълномощил да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП. Не е оспорено, че издателят на заповедта В. Г. е изпълнявал длъжността главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" - С.. Заповедта за упълномощаване на длъжностни лица не е издадена поименно, а за длъжностните лица, които заемат определена длъжност. По преписката има данни, че отделно е издадено наказателно постановление за заплащане на глоба в размер на 1500 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, което не е предмет на настоящото производство, но не може да се приеме, че са наложени две наказания за едно и също нарушение, тъй като принудителната административна мярка е различна по характер от административната санкция и обуславя предотвратяването на извършването на ново нарушение за определен период предвиден в закона. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение