Решение № 12910 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12544/2016 г.

Решение № 12910 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12544/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Л. С. срещу решение № 410 от 28.09.2016 г. постановено по адм. дело № 478/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Иска отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в административното производство следва да бъдат установени нови факти по повод същото производство, а не такива свързани с наказателно и/или административнонаказателно производство. Счита, че доказателствената сила на АУАН е оборена, тъй като е описана несъставомерна стойност на отчетените промили. Иска отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Ответната страна - Началник на сектор "Пътна полиция" - ОДМВР гр. П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 410 от 28.09.2016 г. постановено по адм. дело № 478/2016 г. по описа на Административен съд - П. е отхвърлена жалбата на М. Л. С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0938-001500/08.08.2015 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - П., с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, на М. Л. С. временно се отнема свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца, като неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът посочил, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган, Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - П., оправомощен със Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на зам. - министъра на вътрешните работи. Приел е, че заповедта е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № Т788855 от 08.08.2015 г. за това, че на 08.08.2015 г. около 04.33 ч. в гр. П. на ул. "Българска авиация" № 37, в посока с. О., оспорващият управлява лек автомобил "Р. К." с рег. № ЕН 4698 ВК, след употребата на алкохол 1,45 промила на хиляда от издишания от водача въздух, установено с техническо средство Д. А. 7510 № ARBA-0152. Водачът не е представил СУМПС и контролен талон и на същия е издаден талон за медицинско изследване № 0419564. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Приел е за неоснователно наведеното твърдение за грешно въведената мерна единица %промила, тъй като фактическото основание за издаване на оспорваната заповед е описана подробно и точно в акта за установяване на административно нарушение. Посочил е, че в обжалваната заповед подробно е описана фактическата обстановка и е посочено правното основание за издаването й - чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Поради оспорване на първоначално установеното показание от 1,45 промила алкохол в кръвта установен с дрегер, на жалбоподателя е издаден талон за лабораторно изследване на кръвта. Съдът е приел, че от доказателствата по делото - административната преписка е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с всички извършени изследвания на кръвта, с дрегер Алкотест, с медицинско изследване посредством химическа експертиза и контролни изследвания. Официалните свидетелстващи документи не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК в хода на съдебното производство и са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", пр. 1-во ЗДвП (в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. А съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 ЗДвП (в приложимата редакция преди изменението ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. С. З. № 8121з-48 от 16.01.2015 г. зам- министърът на вътрешните работи е определил службите за контрол по ЗДвП и е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица. С. З. № 316з - 3575 от 14.12.2015 г. на директора на ОД на МВР - П. са определени длъжностните лица, оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ, какъвто е и издателят на оспорения административен акт. При тази нормативна уредба материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", пр. 1-во ЗДвП (в приложимата редакция) е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (арг. чл. 189, ал. 2 ЗДвП). На касатора е съставен АУАН за това, че на 08.08.2015 г. около 04.33 ч. в гр. П. на ул. "Българска авиация" № 37, в посока с. О., е управлявал лек автомобил, след употреба на алкохол, като е изпробван с техническо средство. Спартански е възразил относно коректността на показанията отчетени с дрегера, поради което и му е издаден талон за медицинско изследване № 0419564. Съгласно относимата към момента на извършване на нарушението редакция на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (в приложимата редакция), временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая е налице резултат от медицинско изследване, обективиран в протокол за химическа експертиза № 433/11.08.2015 г. за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта (л. 52), според който се доказва наличие на етилов алкохол в кръвта на касатора, в количество 1,4%о. При напълно изяснената фактическа обстановка по делото, съдът е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Въз основа на изчерпателен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридическият факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган - по арг. на чл. 170, ал. 1 АПК. В случая е проведено пълно доказване на основния релевантен за спора факт - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване. При условие, че формалната доказателствена сила на АУАН серия Т № 016/788855 от 08.08.2015 г., съставен от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол при ОДМВР - П. не е опровергана и при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП (в приложимата редакция преди доп. с ДВ бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), чиито установени стойности са определящи, решаващият съд правилно е приел за несъмнено установено наличието на юридически факт, правопораждащ прилагането на ПАМ - шофиране след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. В хода на проведеното административно производство и съдебната фаза на процеса касаторът не е представил надлежни доказателства, с които да опровергае констатациите в акта. Противно на изложеното от касатора, обжалваното съдебно решение е съобразено с правилото на чл. 142, ал. 1 АПК и преценката за законосъобразност на процесната ПАМ е извършена към момента на нейното прилагане. Обстоятелството, че в АУАН е допусната техническа грешка в изписването на промилите, веднъж със знак и втори път промила на хиляда не оказва влияние върху законосъобразността на обжалваната ПАМ. При правилно разпределена доказателствена тежест по чл. 170 от АПК, основателно е прието, че административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (в приложимата редакция) и обуславящи временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 /шест/ месеца. Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание за отмяна на съдебното решение, постановено от Административен съд -П.. При данните по делото, преценката на съда е обоснована, постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение