Решение № 3368 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8755/2016 г.

Решение № 3368 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8755/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Р. Б." АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез юриск. Йорданова като процесуален представител, срещу решение № 508 от 14.05.2016 г., постановено по адм. дело № 211/2016 г. по описа на Административен съд - С. област. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се претендира отмяната му, както и присъждане на разноски. Ответникът - община И. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, административният съд е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ Р. Б." АД срещу протокол от 25.01.2016 г. на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), назначена със заповеди № 38/18.01.2012 г. и № 775/07.07.2014 г. на кмета на община И., във връзка с приемане на оценка и определене на обезщетение за право на прокарване на подземна електропроводна линия през имоти - общинска собственост по реда на чл. 193 ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение за изготвяне на оценка по чл. 210 ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод за спазена процедура по чл. 193 ЗУТ и за наличие на предпоставките по чл. 64, ал. 4, т. 2 и ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за изплащане на еднократно обезщетение на община И. в качеството на собственик на два от имотите, които са пътища - публична общинска собственост като условие за възникване на сервитута. Обсъдени са доводите на жалбоподателя за безвъзмездно учредяване правото на прокарване на отклонение от мрежи и съоръжения, свързани с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ, които са приети за неоснователни. Съдът е направил заключение, че в разпоредбата на чл. 64 ЗЕ е предвиден специален ред за възникване на правото на сервитут, а в чл. 67, ал. 2 ЗЕ е уредена възможността за лицата, които вече възмездно са придобили това право, да използват безвъзмездно обектите - публична собственост по посочените в нормата начини. Обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу размера на оценката над 1945 лева до приетата такава от 1973 лева. В тази част протоколното решение на комисията не е обжалвано и е влязло в сила. Като е приел, че се оспорва решението в цялост, а не частично, както изрично е посочено и се поддържа от процесуалния представител на дружеството в съдебно заседание, съдът се е произнесъл извън предмета на жалбата. Съдебният акт в тази част следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати на основание чл. 221, ал. 3 АПК. В останалата допустима част решението е неправилно. Предмет на производството пред административния съд е определената по заявлението на жалбоподателя по реда на чл. 210 ЗУТ цена в размер на 1945 лева за правото на прокарване на отклонение за изграждане на подземна електропроводна линия 20 kV в поземлен имот № 0.6 в землището на с. В. и поземлен имот № 60.1 в землището на с. Б., община И., представляващи пътища. Основният спорен въпрос е дължи ли касационният жалбоподател еднократно обезщетение по смисъла на чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ на собственика на имотите, които са публична общинска собственост, за да възникне сервитут или той възниква безвъзмездно по силата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ. По делото не се спори, че "ЧЕЗ Р. Б." АД е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 ЗЕ. Няма спор, че част от трасето, през която ще преминава кабелът за изграждане на обекта и която е предмет на оценката, извършена с оспорения административен акт, са пътища и представляват публична общинска собственост. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. В чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ е предвидено, че сервитут е правото на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие. Сервитутът възниква при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и когато титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот - чл. 64, ал. 4 ЗЕ. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл. 210 и чл. 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител. Според чл. 67, ал. 2 (изм. бр. 54/2012 г. ДВ, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ лицата по чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗЕ имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Анализът на нормата налага извод, че същата обхваща текста на чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ и пресъздава определението относно сервитута за прокарване на въздушни и подземни електропроводи, по отношение на изброените имоти (вкл. пътища), представляващи публична собственост, като е предвидено използването им да бъде безвъзмездно. Следователно, когато при осъществяване на дейността на лицата, които ще изграждат или експлоатират енергийния обект се засягат имоти, които не са публична собственост, в тяхна полза ще възникне сервитут след заплащане на еднократно обезщетение на собственика или носителя на ограничено вещно право в засегнатия имот, определено по реда на чл. 64, ал. 6 ЗЕ. В случаите, когато се засягат имоти - публична общинска или държавна собственост, правото да бъдат използвани следва да възниква безвъзмездно по силата на закона и обезщетение не се дължи. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че имотите - публична собственост са с предназначение за обществено ползване и не могат да са предмет на възмездни сделки - чл. 7, ал. 2 ЗОбС, т. е. са изключени от гражданския оборот. Затова и оценка по реда на чл. 210 ЗУТ не може да се извърши по критериите, предвидени в чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ. Следователно, при попадане на учредените по силата на чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ сервитути в имот - публична общинска собственост е приложим режимът по чл. 67, ал. 2 ЗЕ, който дерогира общото правило по чл. 64, ал. 4 ЗЕ за изплащане на еднократно обезщетение като предпоставка за възникването им. Затова направените както в първоинстанционното производство, така и в касационната жалба доводи за издаване на решението на комисията по чл. 210 ЗУТ в оспорената му част в противоречие с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ, са основателни. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в посочената част, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения административен акт относно определения размер на оценката от 1945 лева. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и като своевременно направена и доказана следва да бъде уважена. В полза на "ЧЕЗ Р. Б." АД следва да бъде присъдена сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски за държавни такси пред двете инстанции. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение