Решение № 7555 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2017 г.
ВАСIII отделение06.06.2018 г.докладчик Юлиян Киров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 884 от 17.05.2017 г., постановено по административно дело № 144/2017 г. на Административен съд- Б. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7555 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. В. П., подадена чрез процесуалния му представител- адв. Лазов, насочена срещу Решение № 884 от 17.05.2017 г., постановено по административно дело № 144/2017 г. на Административен съд- Б. (АС Б.). В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че неправилно адм. съд приема, че не е доказана причинно следствена връзка между твърдяната вреда и неизпълнението на даденото направление за хоспитализация по КП № 50. Моли да се отмени обжалвания съдебен акт, като се уважи предявения иск, като основателен и доказан и осъди ответника да заплати претендираното обезщетение. Постъпило е и писмено становище от 17.05.2018 г. на Пехливанов, с което заявява, че поддържа жалбата и изложените доводи за отмяна на решението. Ответникът: Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", в съдебно заседание чрез юрисконсулт Николова оспорва касационната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилно приетото от съда, че предявения иск се явява неоснователен и недоказан. Счита, че следва да се отхвърли касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. АС Б. е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 8 000 лева, за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на З. Б. (неосигурено навременно и адекватно медицинско обслужване) за периода 09.09. 2016 г. - 18.01.2017 г. Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в неизпълнение на направление за спешна хоспитализация, като се сочи, че поради това бездействие за него са настъпили вреди, изразяващи се в настъпила левостранна хемипареза. С обжалвания съдебен акт - Решение № 884 от 17.0 5. 2017 г., постановено по административно дело № 144/2017 г. на Административен съд - гр. Б. е ОТХВЪРЛЕН иска на Д. В. П., понастоящем в Затвора - Б. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието (МП) гр. С., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 8 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба (18.01.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на З. Б. (неосигурено навременно и адекватно медицинско обслужване) за периода 09.09. 2016 г. - 18.01.2017 г. За да достигне до този резултат АС Б. приема, че не може да се направи обоснован извод за наличието на причинно- следствена връзка между твърдяната вреда и неизпълнението на даденото направление за хоспитализация по КП № 50. Приема, че с оглед цялостното здравословно състояние на лицето не може да се достигне до извод за наличието на причинно- следствена връзка между това неизпълнение и настъпилата вреда. Счита, че предвид приложената по делото медицинска справка недоказани остават твърденията за липса на адекватно медицинско обслужване. Акцентиране на това, че между страните не е спорен и факта, че на 09.09.2016 г. в следобедните часове, в резултат на оплакване от здравословен характер ищеца е бил приет в Центъра за спешна медицинска помощ към МБАЛ- Б. и след извършени прегледи от невролог и инфекционист е бил върнат в Затвора - Б. АС Б. намира, че не е доказано по безспорен начин наличието на елементите на правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Настоящият съдебен състав намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал, съгласно приложимата правна уредба. Визираните в касационната жалбата непълноти в мотивите на обжалваното решението не представляват съществено нарушение и не обуславят неговата отмяна. Несъгласието на касационния жалбоподател с тези изводи не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. АС Б. обосновано приема, че не са представени доказателства, за незаконосъобразни действия или бездействие на длъжностни лица на ответника, които да са в пряка причинно- следствена връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Обосновано съдът е приел, че не е доказано в хода на производството наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт, които да са в причинна връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. При липсата на така посочената изискуема предпоставка на чл. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира отговорността на ответника по този ред. От първостепенния съд е извършен анализ на приложимите разпоредби ЕКЗПЧОС от ЗИНЗС и приложимите подзаконови нормативни актове. Правилно АС Б. приема, че не е налице бездействие на администрацията на З. Б., изразяващо се в неполагане на грижи за здравето на ищеца за процесния период. Видно от приобщените по делото доказателства, спрямо лицето са полагани необходимите медицински грижи, съгласно Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Администрацията на З. Б. е осигурявала на лицето изпълнение на предписанията на лекарите, необходимите лекарства, медицински консултации и лечение- чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС. Н. е налице бездействие по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, след като са осигурени прегледи, консултации и диагностика. Същата администрация няма правомощия и съответно не носи пряка отговорност за начина на осъществяване на лечение и резултатите от него. Споделят се доводите на АС Б., че в хода на процеса не са представени доказателства, които да докажат твърденията на ищеца. При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни действия на органите на ответника, от които да са последвали вреди за касатора, адм. съд е извел законосъобразни изводи. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и адм. съд. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,