Решение № 8799 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11093/2019 г.

Решение № 8799 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11093/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена "ЕКО ЛУКС " ЕООД, чрез адв. П. Вълканов, срещу Решение № 232 от 16.07.2019 г., постановено по адм. д. № 208 по описа на Административен съд - Перник за 2019 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков", № 3 за осъждането й да заплати на дружеството обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600, 00 лв., изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение във връзка обжалването на НП № 14-0000458 от 28.04.2017 г. издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда "– Перник, отменено с влязло в сила решение, ведно с искането за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението от 27.03.2019 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост и немотивираност - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се възприетото от първоинстанционния съд становище за неоснователност на предявения иск за обезщетение, като счита, че съдът не е обсъдил факта, че процесуалния представител на ответника не оспорва договора за правна защита, като оспорва само възнаграждението по размер. С доклада по делото е костатирал, че представения в хода на съдебното производство по ЗОДОВ, договор за правна защита и съдействие напълно съответства с представения кочан на адвокатското съдружие, но не е допуснал да разпит и поискания свидетел. Излагат се доводи, че първоинстанционния съд е постановил решение, което не съответства на доказателствата по делото, което го прави немотивирано. По подробно изложените в касационната жалба в тази насока съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение, с което да бъде уважена исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Ответникът – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда " – София се представлява от юриск. Грънчарова, коята оспорва касационната жалба и представя писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС - Перник се е развило по предявения от "Еко лукс" ЕООД иск срещу ИА "ГИТ" - София, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за осъждането й да заплати на дружеството обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600, 00 лв., изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 14-0000458 от 18.04.2017 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Перник, отменено с влязло в сила решение, постановено по анх. д. № 972 по описа на Районен съд – Перник за 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното негово изплащане. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за неоснователен. Позовал се на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 от 2016 г. по описа на този съд. Съставът на АС - Перник счел, че е налице първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение – отмененото по съдебен ред наказателно постановление, което като властнически акт на административен орган представлява материалноправно основание по чл. 1 ЗОДОВ. Извел е извод обаче, че не е налице вредоносен за настоящия касационен жалбоподател резултат – реално настъпила имуществена вреда, която да е в пряка причинна връзка с отменения акт. За да приеме това, съдът се мотивирал, че по делото не били представени несъмнени доказателства, че претендираното в настоящото производство като вреда адвокатско възнаграждение е било действително платено във връзка с проведеното съдебно обжалване на наказателното постановление. Съдът е съобразил факта, че по делото приключило с отмяната на НП, разгледано и решено от Районен съд – Перник е бил представен договор за правна защита и съдействие № 6555, който няма отразена дата на сключване и договорено възнаграждение по размер и начин на плащане. В това производство развило се по реда на ЗОДОВ е бил представен договор в който вече е отразено уговорено възнаграждение от 600. 00 лева и съответно вписване - платена сума 600 лева. Съдът е приел, че представения по делото договор, макар и да съответства на оргинала съхраняван при адвоката и представен в производството по обезщетение не е достатъчно да се приеме, че искът е доказан по размер. Представения договор е частен свидетелтващ документ с недостоверна дата, който не може да се ползва с материална доказателствена сила. В заключение съдът посочил, че липсата на доказателства за реално претърпени имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление дава основание за отхвърляне на иска за обезщетение. Решението е валидно и допустимо. То е и правилно. Предявеният пред АС - Перник иск е с правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, правилно е прието в решението, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР - Пловдив по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въпреки така приетото в посоченото тълкувателно решение, правилни и обосновани на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон са изводите на състава на АС - Перник за неоснователност на предявения иск за обезщетение по причина, че дружеството не е доказало реално претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в действително заплащане на претендираното като такава адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление. За да приеме това, правилно съдът е съобразил, че договорът за правна защита и съдействие с отразяване на договаряне и плащане на исковата сума е представен едва в производството пред АС – Перник и няма отразена дата на сключване, като наред с това не са представени други доказателства, от които да се установява изплащането на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Такива е било възможно да бъдат представени, вкл. във връзка с осчетоводяването на сумата от дружество, което е страна по представения в производството пред АС - Перник. Въз основа на представените в хода на производството за отмяна на наказателното постановление доказателства не може да се направи извод за уговарянето и заплащането на определен размер на адвокатско възнаграждение. Тези изводи не се променят от факта на осъщественото процесуално, представляване и явяването на адвокат в хода на административнонаказателното производство. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е съобразил оттегленото от процесуалния представител оспорване на договора, което прави решението необосновано и немотивирано. Напротив съдът се е съобразил с разпоредбите на чл. 180 и чл. 181 от АПК, и със становището на ответника по касацията, че не оспорва истинността на договора, а оспорва иска по размер. В договора за правна помощ следва да уговорено възнаграждение, да бъде указан вида на плащането в брой или по банков път. Когато плащането е в брой, отразяването в договора има характер на разписка, с която се установява, че не само е договорено възнаграждение, но и същото е платено. Когато плащането е по банков път, установяването следва да бъде с извлечение от съответните банкови документи, кавито доказателства не са налице по делото. В тази връзка е т. 1 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС по т. д. 0682012 г. на ОСГТК. Поради това в случая правилно е преценено от първоинстанционния съд, че не е доказана реално причинена имуществена вреда във връзка с отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение