Решение № 1884 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9752/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Казино Ескейп гр. Исперих" ООД, гр. Шумен, против решение 12938/ 26.07.2024 г. по адм. д. 3846/ 2024 г. по описа на Административен съд София град. Иска отмяна на решението и на акта като неправилно поради противоречие с материя закон, с процесуалния закон. Евентуално да се обяви нищожността му. Искането за плащане на лихви е обусловено от предходния спор за възстановяване на недължимо изискана и съответно платена такса за продължаване на лиценз за организиране на хазартни игри. След като таксата е върната, възниква задължението и за лихви. Приложимият ред е чл.129, ал. 6 от ДОПК, поради непълнота на Закона за хазарта, а не редът по ЗОДОВ, както неправилно е приел съда. В компетентността на ИД на НАП не е включено възстановяване на недължимо платени държавни такси, затова решението на административния орган е нищожно. Позовава се на практика на АССГ. Ответната страна Изпълнителният директор на НАП оспорва касационното решение и иска оставяне на решението в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя тезата на органа, че няма законово основание за възстановяване на лихвите. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдебното производство пред първоинстанционния съд е започнало по жалбата на "Казино Ескейп гр. Исперих" ООД, гр. Шумен, против решение 000030-3457/25.03.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искане от 26.02.2024 г. за изплащане на лихва в размер на 2883,88 лв. по възстановена и обявена за недължимо платена сума за държавна такса в размер на 25 000 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, предвид чл.17, ал.1, т. 16 от Закона за хазарта и чл. 7, ал. 1 от Закона за държавните такси, защото именно ИД на НАП е органът, който осъществува регулацията по издаване и продължаване на лицензиите за организиране на хазартни игри и има правомощията да се произнесе и по други въпроси в областта на хазарта. Спазен е чл. 59, ал. 2 от АПК относно реквизитите, административният акт е мотивиран и издаден при спазване на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Редът по ДОПК не е приложим, съгласно чл. 96, ал. 4 и чл. 92 от Закона за хазарта. В случая законната лихва е имуществена вреда, която е претърпяна от незаконосъобразен индивидуален административен акт 000030-7409/17.08.2022 г. на ИД на НАП, с което е отказано възстановяване на таксата от 25000 лв., който отказ е отменен с влязло в сила решение по адм. д. 7889/ 2022 г. по описа на Административен съд София- град. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Спорът е само по приложение на материалния закон. Наведен е довод в касационната жалба за допуснато нарушение на процесуален закон, без да са развити конкретни оплаквания и без да са посочени конкретни процесуални нарушения, които да покриват съдържанието на "съществени нарушения на съдопроизводствените правила" като касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда за материална компетентноста на ИД на НАП да се произнесе по направеното до него искане за плащане на лихва върху върната като недължимо платена такса от 25 000 лв., след влязло в сила решение 2594/ 13.04.2023 г. по адм.д. 7889/2022 г. на Административен съд София- град, с което е отменен отказ, а преписката е върната за ново произнасяне и възстановяване на сумата от 25 000 лв. по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта. По така направеното искане ИД на НАП дължи произнасяне в качеството си на орган, който осъществява държавния надзор в областта на хазарта и като такъв има функции и правомощия, посочени неизчерпателно в чл.17 от Закона за хазарта, а като ръководител на държавен орган по чл. 7, ал. 1 от ЗДТ осъществява контрол по правилното определяне и събирането на таксите. Законосъобразни са изводите на съда за постановен административен акт при спазване на административнопроизводствените правила. Административният орган е сезиран по реда на АПК, поради което и предвид материалната компетентност, същият се е произнесъл с индивидуален административен акт, с който е постановил отказ да уважи искане за заплащане на лихви върху недължимо поискана и платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, впоследствие върната на "Казино Ескейп гр.Исперих" ООД, гр.Шумен след отменително съдебно решение. Законът за хазарта е специален закон, като в чл. 92 са посочени изрично и изчерпателно хипотезите, при наличието на които се издават актове по реда на ДОПК: деклариране и установяване на променлива част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 от ЗХ, неплатени в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви за забава, недължимо платени и събрани сума по ал.1-3 от чл. 92 ЗХ, в които не подадат такси и лихви към тях по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи в първоинстанционното съдебно решение за законосъобразност на отказа на ИД на НАП да уважи искането, с което е сезиран. Събрана е недължима държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ и е постановен изричен незаконен отказ да бъде върната сумата от 25 000 лв., който отказ е отменен с влязъл в сила съдебен акт. Претенцията за заплащане на лихви е по същество искане за заплащане на обезщетение върху сумата от 25 000 лв., с която жалбоподателят не е могъл да разполага в определен период от време. поради това са правилни изводите на съда, че жалбоподателят следва да търси претенцията си с иск по чл.1 от ЗОДОВ. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за правната помощ касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата от 200/ двеста/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение