Решение № 780 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2009 г.

Решение № 780 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 455 на 14.04.2009 г. по в. гр. дело № 493/2008 г., с което е отменено решение № 3618/14.12.2007 г. на Варненския районен съд, ХIV състав по гр. дело № 8950/2007 г., като е постановено друго за отхвърляне предявения от А. Д. Д., ЕГН [ЕГН ], П. Д. П. ЕГН [ЕГН ], Р. Г. П. ЕГН [ЕГН ], М. П. П. - Г. ЕГН [ЕГН ], Г. П. Л. ЕГН [ЕГН ] и конституираните на основание чл. 120 от ГПК (отм.), в качеството им на наследници по закон на М. А. П., починал на 25.12.2007 г., б. ж. на[населено място], П. Б. П. ЕГН [ЕГН ], Е. М. К. ЕГН [ЕГН ] и Т. М. М. ЕГН [ЕГН ], срещу ОСЗ В. и [община] иск за приемане за установено, че наследниците на С. А. Д., б. ж. на[населено място], починала на 30.01.1970 г., имат право да възстановят правото й на собственост върху нива с площ от 2.5 дка, находяща се в м. "С. бостан", при граници: В. Д., С. Г. Б., път и Г. Г. Б. и нива с площ от 2.5 дка в м. "С. Б.", при граници: В. Д., В. Г. Б. и училищна нива в землището на[населено място], кв. "Вл. В.", придобити въз основа на покупко-продажби, обективирани в нот. акт № 139/1939 г. и нот. акт № 134/1939 г., на основание чл. 11 от ЗСПЗЗ. Недоволни от въззивното решение са част от ищците по спора, които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като касаторът М. П. П. -Г., представлявана от адвокат Л. Ш. от АК-В., счита че е "неправилно и незаконосъобразно" и претендира за отмяната му с "потвърждаване решението на районния съд". Жалбоподателят поддържа и лично оплакванията по съображения, че и понастоящем земята е пустееща, а А. Д. Д., П. Д. П., Р. Г. П., Г. П. Л., представлявани от адвокат С. Н. Ж. от АК-В. навеждат основание за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - чл. 188, ал. 2 ГПК (отм.), чл. 11, ал. 2, чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Процесуалният представител поддържа жалбите и по съображения, изложени в писмена защита. От ответниците по касация П. Б. П., Е. М. К. и Т. М. М. е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че към настоящия момент процесните имоти са включени в държавни горски фонд, което е отнело качеството им на земеделска земя по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което възстановяването на правото на собственост не може да се извърши по реда на ЗСПЗЗ доколкото разпоредбата на § 9 ПЗР на ЗВСГЗГФ предвижда, че правото на собственост се възстановява при условията и по реда на ЗВСГЗГФ. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима. С определение № 1087 от 30.09.2009 г. по гр. дело № 1106/2009 г. по описа на I гражданско отделение на Върховният касационен съд, касационните жалби са върнати на въззивния съд за представяне обосновано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК и представяне на влезли в сила решения, на които се позовават с оглед противоречива съдебна практика. С определение № 431 от 20.05.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК с оглед приложението на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ и легитимацията на страните по спора. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоначалното законодателно решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, залесени или самозалесили се, както и тези, които са били включени в държавния горски фонд, е това да става по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 5 от ЗСПЗЗ, в редакцията след изменението с ДВ, бр. 98/1997 г. С приемането на ЗВСГЗГФ/ДВ, бр. 110/25.11.1997 г./ се възприема друго разрешение. Съгласно § 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, възстановяването става по реда и условията на този закон. С приетата впоследствие ал. 2 на § 9 /ДВ, бр. 26/2001 г./ е уточнено, че заявленията за възстановяване на собствеността върху тези земи, подадени пред общинските служби по земеделие по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване на гори и земи по чл. 1 от ЗВСГЗГФ. Когато е подадена искова молба за признаване правото на възстановяване на собствеността върху такива залесени или самозалесили се земеделски земи, или земи, включени в Д., за които е пропуснат законният срок за заявяване пред общинските служби по земеделие, съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищците. Правната квалификация на иска е дейност на съда. Той е длъжен да даде точната квалификация по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, без да е обвързан от правното основание по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, посочено в исковата молба. В този смисъл са и постановените междувременно решения по чл. 290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС - решение № 147/13.04.2010 г. по гр. дело № 505/2009 г. на ВКС, II ГО и решение № 305/01.04.2010 г. по гр. дело № 640/2009 г. на ВКС, I ГО. В настоящия случай ищците са подали исковата молба на 28.11.2006 г., преди изтичане на преклузивния срок по § 5б от ПЗР на ЗВСГЗГФ/ДВ, бр. 13/2007 г./. По делото е представено и удостоверение от общинската служба по земеделие, че процесният имот не е заявен за възстановяване пред общинската служба по земеделие в законния срок. С оглед данните от техническата експертиза, че към момента на обобществяването на имота през 1956 г. той е имал характер на земеделска земя, а след това е залесен и включен в Д., съдът е следвало служебно да преквалифицира иска по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗДГФ и да конституира като ответници лицата по чл. 15, ал. 2 от ЗВСГЗГФ-регионалната дирекция по горите и държавното ловно стопанство по местонахождението на имота. Като не е сторил това, районният съд е постановил недопустимо решение, което неправилно е било отменено с решението на въззивния съд. Тези решения следва да бъдат обезсилени и делото да се върне на районния съд за разглеждане на предявения иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, след конституиране като ответници на лицата по чл. 15, ал. 2 от ЗВСГЗГФ. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение