Решение № 3023 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2018 г.

Решение № 3023 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Смолян, против решение № 186 от 8.05.2018 г. по адм. дело № 37/2018 г. на Административен съд - Смолян, с което по жалба на В. Мирчев, от [населено място], е отменена Заповед № 18-1028/5.02.2018 г. на началника на СГКК-Смолян за изменение на КККР. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: В. Мирчев, редовно призован, не се явява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Печилкова, са постъпили отговор и защита, с които оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът: Р. Брахъмова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС-Смолян е оспорена Заповед № 18-1028/5.02.2018 г. на началника на СГКК-Смолян, с която на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е одобрено изменението на КККР на гр. Мадан, чрез промяна границата между ПИ с идентификатор 46045.501.9 и ПИ с идентификатор 46045.501.569, в съответствие на границата между УПИ XXI и УПИ XIX, кв. 9 по плана на гр. Мадан, като след изменението площа на първия имот се увеличава на 488 кв. м. /от 389 кв. м./, а на втория се намалява на 509 кв. м. /от 608 кв. м./. Съдът, след анализ на доказателствата по делото, е приел, че органът не е установил наличието на непълнота и грешка в КККР на гр. Мадан, одобрени през 2010 г., като основание за изменението, в частта на двата имота, тъй като липсва установяване на границата между УПИ XXI и УПИ XIX, кв. 9 по рег. план на града и че същата не съвпада с границата между поземлени имоти 569 /накрая/ и 9 /накрая/ по действащата КККР. Освен това е приел, че за да одобри изменението органът не е доказал отсъствието на спор за материално право между собствениците на засегнатите два имота. С тези мотиви заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно, но с други мотиви. Непълнотата и грешката, като основание за изменение на КККР, представлява всяко несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние - § 1, т. 16 ДР на ЗКИР. В случая правилно е прието, че липсват доказателства за фактическата, действителна граница между процесните два имота и че тя всъщност е регулационната граница между УПИ XXI-9 и УПИ XIX-569, кв. 9 по плана на гр. Мадан, която е приложена. Това следва от съдържанието на заповедта, съгласно която "изменението прилага действащия подробен устройствен план на гр. Мадан", с нанасяне на границата между двете УПИ-та. Прилагането на ПУП-ПР, се счита за извършено по начините, указани в § 22, ал. 1, т. 1 ЗР на ЗУТ, а не чрез изменение границите на поземлените имоти в съответствие с границите на УПИ по действащия регулационен план, както незаконосъобразно е прието от органа. Кадастърът на поземлените имоти е основа за изработване и за изменение на ПУП-ПР, а не обратното. Поради това и при липса на данни за действителната граница между процесните два имота, както и че това е границата между тях по приложения ПУП-ПР за УПИ XXI и УПИ XIX, кв. 9, изводът на съда, че не са налице предпоставките за изменение по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - непълнота или грешка, е правилен. Настоящата инстанция не споделя изводите на съда за недоказаност от органа отсъствието на спор за материално право. Доказателствената тежест при наличие на такъв спор е върху страната, която твърди, че такъв спор съществува, в случая върху оспорващия Мирчев, а не върху органа. При установеното записване в КР на Мирчев, съответно на ответницата Брахъмова, за собственици на ПИ 569 за Мирчев и на ПИ 9 за Брахъмова и несъгласие на първия с одобреното изменение в границата между двата имота, с което се намалява площа на имот 569, такъв спор се предполага, че е налице. Поради това органът не е имал право да извършва изменението, преди този спор да бъде разрешен от общия граждански съд- чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР. Предвид изложеното оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава правилно е отменена от съда. Като правилно по своя резултат, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход по касационната жалба, на ответника Мирчев не се дължат разноски за касационната инстанция, поради отсъствието на писмени доказателства за направа на такива. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение