Решение № 8935 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1497/2009 г.

Решение № 8935 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1497/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Салах Сабах Мохамед, гражданин на Ирак срещу решение № 207 от 07.01.2009 г. по адм. д. № 11169 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 435 от 01.08.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че решението е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения, тъй като не е обсъдено представеното по делото Становище на ВКБООН относно ситуацията в Ирак, а така също и представеното по делото становище на Министерство на външните работи. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ вр. с чл. 4, ал. 3 от същия закон, а така също и на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според касатора, съдът не е преценил информацията за ситуацията в Ирак. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 435 от 01.08.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Салах Сабах Мохамед. С обжалваното решение № 207 от 07.01.2009 г. по адм. д. № 11169 по описа за 2008 г. Върховният административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Салах Сабах Мохамед срещу решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. Прието е от съда, че отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ е законосъобразен, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че твърденията за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на произнасяне от страна на административния орган относно сигурността на държавата на произход са неотносими. Настоящият петчленен състав намира, че касационната жалба е частично основателна. Правилен е изводът на съда, че преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведените интервюта Салах Сабах Мохамед е заявил, че е работил в магазин за алуминиева дограма заедно с баща си, като са получавали заплахи от ислямистите за саморазправа ако не престанат да работят с американците. В предходни интервюта е заявил, че от тях са искани пари от ислямистите. Кандидатът е заявил, че не е членувал в партия и не се е занимавал никога с политика, както и, че не е имал проблем с официалните власти. Следователно, заплахите, за които Салах Сабах Мохамед съобщава, са били свързани с неговата работа, а не с обстоятелствата, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Относно довода на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ : Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в Ирак, според предоставената информация от Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" - вх. № 3486/26.11.07 г., е определена като ситуация на вътрешно напрежение и безредици в условията на значително чуждестранно присъствие, а конкретно, ситуацията в Централен и Южен Ирак се характеризира с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и липса на правов ред. За иракските граждани съществува физическа и материална несигурност. Те са постоянен обект на насилие от страна на Иракските сили за сигурност, шиитските милиции, бунтовнически групировки. Въоръженият конфликт между Многонационалните сили (Иракските сили за сигурност и сунитските формирования води до цивилни жертви и унищожаване на имущество. Липсва защита от страна на държавата срещу проявите на насилие. По отношение на гр. Киркук е констатирано, че е район с непрекъснато повишаващо се напрежение. Напрежение съществува между кюрди, араби и тюркомани с участието на милиции на трите етноса. В справката е посочено, че предстои референдум за принадлежността или не на гр. Киркук към Регион Кюрдистан, което създавало напрежение. Сочи се, че Турция също е зплашвала с нахлуване в случай на присъединяване на Киркук към Кюрдистан. По делото е представено и резюме от 11 април 2008 г. на становище на ВКБООН за Ситуацията в Ирак. Видно от него е, че за целите на доклада се приема, че гр. Киркук се включва в понятието "Централен Ирак", който заедно с Южен Ирак се характеризира с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и като цяло липса на правов ред. Видно от доклада е, че междуетническото напрежение и проявите на насилие са все по-често срещани в районите със смесено етническо население, към които са били насочвани политиките на арабизиране в това число и провинциите Киркук, като кюрдските партии продължават активно да търсят начини да приобщят тези райони към региона на Кюрдистан. Според решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности по дело С-465/07 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. е посочено, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, а не определени насилия. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно", термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83. Като се отчетат данните за ситуацията в Ирак и по- конкретно в Централен Ирак в това число и гр. Киркук, изложени по-горе, може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на молителя като цивилно лице в случай на въоръжен вътрешен конфликт по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. Поради изложеното, обжалваното съдебно решение в частта му, в която е потвърдено решението на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при МС относно отказан хуманитарен статут на Салах Сабах Мохамед, следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за извършване на преценка според актуалните данни за Ирак и по-конкретно за района, в който попада гр. Киркук към настоящия момент, доколкото справката от 2007г, приложена по делото не е била актуална включително и към момента на произнасяне на административния орган с обжалваното решение. Воден от горното, Върховният административен съд