Решение № 4739 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8430/2017 г.

Решение № 4739 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8430/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 227 във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .

Образувано е по касационна жалба на "СК- Комплекс" ЕООД, срещу решение № 198/15.06.2017 г., постановено по адм. д. № 229/17 г., по описа на Административен съд гр. В. Търново.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, писмените бележки и в съдебно заседание, касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен РА. Касаторът твърди, че с процесната фактура е продадено извършено от доставчика "Симов стан" ЕООД укрепване на бреговата линия в района на имот № 02227.500.571 в с. Б., кв. 69а, парцел IV, ул. Г. Д. № 130, което укрепване е бил задължен да направи на основание Договор за покупко-продажба на общински имот от 2005 г., сключен с предходния собственик, което укрепване е било реално извършено, но което не може да се прехвърли по друг начин освен чрез префактуриране. Претендира разноски.

Ответника по жалбата Директор на Д. Д. "Обжалване и данъчно осигурителна практика /"ОДОП"/ - В. Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор и съдебно заседание, чрез процесуалния си представител излага доводи за правилност на решението.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в отменително Решение № 4384/07.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2016 г., с което е отменено Решение № 515/17.12.2015 г. на АС гр. В. Търново.

Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-04001514002313-091-001/21.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 345/14.08.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който на "СК- Комплекс" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 100 000.00 лв. за данъчен период месец юни 2013 г. по фактура № 40/03.06.2013 г., издадена от "Симов стан" ЕООД с предмет "Продажба на незавършено строителство в имот № 2227.500.571 в с. Б., кв. 69а, парцел IV, ул. Г. Димитров" № 130".

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

От фактическа страна за установено съдът е приел, че с РА претендираното право на данъчен кредит е било отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, а с решението на директора на ДОДОП правното основание е преквалифицирано на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - тъй като фактурата е издадена без основание и в противоречие на разпоредбите на ЗДДС и ЗС.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено, че с влязло в сила Решение № 1585/23.10.2014 г. по гр. № 3240/2007 г. на Плевенския районен съд "С. С." ЕООД е осъдено да предаде на И. Д. И.. владението върху имот, който е описан веднъж като 5. 481 дка съгласно ЗРП на с. Б. от 2006 г., а като 1 863 кв. м. според кадастралната карта от 200 7 г., ведно с построената в него триетажна масивна сграда, представляваща почивна станция със застроена площ 480 кв. м. С Нотариален акт № /*** г. жалбоподателят е закупил имот № 02227.500.571 в с. Б., кв. 69а, парцел IV, ведно с построената в него сграда - почивната база, като очевидно към 2016 г. когато е изповядана сделката с И., тя вече е била и завършена и не може да е предмет на процесната доставка.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че трайното укрепване на брега, не представлява самостоятелен обект и съответно не подлежи на отделни правни сделки. Последното е строеж по смисъла на ЗУТ, но всякакви строежи с несамостоятелно значение, които са предназначени да обслужват имот и които нямат отделно, самостоятелно предназначение не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, поради което не могат да е предмет на прехвърлителни сделки, тъй като когато строежите са трайно прикрепени към земята или към основен самостоятелен обект стават част от него и за тях е приложима нормата на чл. 92 от ЗС.

След като трайното укрепване на брега не може да е самостоятелен обект на правото на собственост той не може да е предмет и на отделна доставка по смисъла на ЗДДС, тъй като според съдът доставките по ЗДДС представляват прехвърляне право на собственост (арг. от чл. 6 на ЗДДС). В тази насока съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 5/2015 на ОСГК на ВКС от 18.05.2017 г. по т. д. № 5/2015 г.

На следващо място, съдът е приел, че предмет на процесната фактура не са услуги- СМР по смисъла на ЗДДС, тъй като укрепването не е приключило към датата на издаването на фактурата, респ. услугата не е изпълнена, второ, получател на СМР не е жалбоподателя, а действителния собственик на земята (по приращение) и не на последно място времето на извършване на укрепителните работи е много преди датата на издаване на фактурата.

Решението е правилно.

Въз основа на установена в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

По делото няма спор по фактите.

Основните доводи в касационната жалба са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, поради което не следва да бъдат подробно повторно обсъждани.

Предмет на спора е твърдяното от касатора, че с процесната фактура е продадено незавършено и към настоящият момент строителство, различно от изградената почивна станция - а именно изпълненото от "Симов стан" ЕООД укрепване на бреговата линия в района на имот № 02227.500.571 в с. Б., което укрепване дружеството е било длъжно да направи на основание Договор за покупко-продажба на общински имот от 2005 г., сключен с предходния собственик на имота - О. Д. М.. Укрепването било извършено въз основа на издадено Разрешение за строеж № 87/11.10.2007 г. и нарочна заповед от Общината, но е останало незавършено.

В имот № 02227.500.571 в с. Б., към момента на издаване на процесната фактура има два незавършени строежа - почивна база и трайно укрепване на брега на река Дунав от ерозия. Първия от тях нито се твърди, нито се доказва да е свързан с процесната фактура.

Спорният момент е налице ли е доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по процесната фактура с предмет "Продажба на незавършено строителство в имот № 2227.500.571 в с. Б., кв. 69а, парцел IV, ул. Г. Димитров № 130".

На първо място липсва конкретизация на доставката, предвид факта, че в имота има издадени два броя разрешения за строеж.

На следващо място дори да се приеме, че доставката е въз връзка с извършено укрепване на бреговата линия в района на имота, то както правилно е приел АС от една страна услугата е незавършена от друга страна дори и да се приеме, че е предмет на отделна доставка предвид отделното право на строеж, то същата няма самостоятелен характер и предназначение, за да е предмет на отделена доставка.

Настоящият състав изцяло споделя извода на АС, че укрепването като строеж - несамостоятелен обект на правото на собственост, обслужващ самия терен на ПИ дори и да е било прехвърлено в собственост на жалбоподателя от " С. С." ЕООД, е било прехвърлено по приращение чрез продажбата на земята, като собственикът на земята е станал собственик и на построеното в нея, за цената посочена като продажна цена в нотариалния акт, т. е. касаторът би могъл да е станал собственик на това укрепване само придобивайки земята от "С. С." ЕООД.

От представените пред ВАС доказателства правилно АС е приел, че доставчика "С. С." ЕООД не е собственик нито на земята и прилежащото към нея укрепване с несамостоятелен характер, нито на почивната база и не бил такъв и към датата на издаване на фактурата. По тази причина касаторът е закупил тези обекти "повторно" през 2016 г. от действителния собственик - И. И.. Това е лицето което е признато за собственик на земята (и на укрепването по приращение) и постройката. Сделката по придобиването на имота от "С. С." ЕООД от Общината не е произвела вещно транслативно действие, за това такова действие не е произвело и последващата покупко-продажба от "С. С." ЕООД на касатора, поради което процесната фактура е издадена без фактическо и правно основание.

Предвид представените доказателства касаторът действително е собственик на укрепването, но е придобил същото по приращение, въз основа на нотариален акт № от ** г. - от И. И., а издадената фактура, както е приел АС е без основание и предмет.

С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника "СК- Комплекс" ЕООД, следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП, сумата от 3530 лева направени разноски по делото.

С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,