Решение № 11253 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4615/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ви-Пи-Груп-07" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Правец, подадена чрез адв. Иванчева срещу Решение 226/22.02.2024г. постановено по адм.д.649/2023г. по описа на Административен съд София област, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22002322001797-091-001 от 23.11.2022 год., издаден от Д. Иванов, началник на сектор, възложил ревизията, и З. Танева, главен инспектор по приходите при ТД на НАП-София, в частта потвърдена с решение 256 от 24.02.2023 год. на директора на дирекция "ОДОП"-София досежно определените резултати по ЗКПО за периода 2017г.-2020 г. в размер на 14 696,90 лв. главница и 3 115,55 лв. лихви за забава. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания касаят неправилно формирани от първоинстанционния съд изводи за наличие на основания за преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017г.-2020г. и определения във връзка с това корпоративен данък. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа чрез упълномощен адвокат, който представя писмени бележки. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София оспорва касационната жалба чрез юрисконсулт Волянова. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши дължимата проверка на съдебния акт, съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: С Ревизионен акт (РА) Р-22002322001797-091-001 от 23.11.2022 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, на "Ви-Пи-Груп-07" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2017г. - 2020г. При обжалване на ревизионния акт директора на Дирекция ОДОП София е изменил същия, като установените задължения за корпоративен данък, са определени както следва: установеното с РА задължение за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 992.00 лв. е определено на 987,10 лв., ведно със съответните лихви; установеното задължение за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 9 795,15 лв. е определено на 5 476,48 лв., ведно със съответните лихви; задължението за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 4 034,40 лв. е определено на 4 709,96 лв., ведно със съответните лихви и установеното задължение за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 4 403,63 лв. е определено на 4 198,92 лв., ведно със съответните лихви. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожен ревизионния акт досежно установените задължения за корпоративен данък за 2019 год. за сумата над 4 034,63 лв. до 4 709,96 лв. главница и за сумата над 393,24 лв. до 401,15 лв. лихви за забава. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. В останалата част жалбата на "Ви-Пи-Груп-07" ЕООД е отхвърлена като неоснователна. Установено е по делото, че дейността на дружеството през ревизираните данъчни периоди е свързана с отглеждане на зърнени растения и маслодайни семена, като същата се осъществява от наети земеделски земи, находящи се на територията на гр. Правец. На ревизираното дружество са връчени описаните в ревизионния доклад искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които от същото са изискани търговски и счетоводни документи, свързани с осъществяваната дейност през ревизирания период, в това число: оборотни ведомости и главни книги, хронологии на счетоводни сметки, инвентарни книги, информация за начина на финансиране на дейността, притежавани лицензии и др. В отговор са представени документи и писмени обяснения, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията решаващият състав е описал подробно основанията на органите по приходите за извършване на корекции на декларирания СФР за 2017г.- 2020 г. Обсъдил е представените в хода на ревизионното и съдебното производство писмени доказателства и заключението по допуснатата в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. Мотивирал е и материалната законосъобразност на акта. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Относно извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017 год. със сумата по фактура ...20 от 15.11.2016 год. на стойност 8 208.00 лв. административният съд правилно е приел, че от страна на ревизираното лице не са представени доказателства за разваляне на сделката, не е издадено кредитно известие към фактурата и същата не е анулирана. След като от страна на ревизираното лице не е посочена причина и не са представени доказателства за основанието за регистриране на сторнировъчната операция през 2017г., то приходите се явяват неправилно сторнирани и преобразуването на финансовия резултат за 2017г. се явява съобразено с материалния закон. Неоснователно от страна на касатора се претендира, че в случая следва да бъде намален приходът в ГДД за 2016 год. със сумата от 8 208 лева. Това би било правилно при положение, че са налични доказателства обосноваващи извършената счетоводна операция по сторниране на сумата по процесната фактура, каквито, както се посочи по-горе не са налице. Относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2017 год. по реда на чл. 78 от ЗКПО в посока увеличение със сумата от 10 638,00 лв, правилно съдът е приел, че ревизираното лице не е следвало да сторнира сума по фактура .24 от 24.12.2016 год., поради което следва да се преобразува резултата за 2017г. в посока увеличение със сумата в размер на 10 638,00 лв. Както е посочено и в заключението на вещето лице, с извършената от ревизираното лице счетоводна операция е намален прихода през 2017г. който е регистриран в счетоводните регистри в предходен период, като нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са представени доказателства за отразяване на сумата като приход в предходен период. Не е предоставено копие от счетоводните регистри, от които да е видно първоначалното счетоводно отразяване на фактурата, за да се прецени налице ли е основание за сторниране на приход в 2017г. По тези съображения и като се вземе предвид, че е прието за правилно намалението по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО в размер на 56,00 лв., то определеният финансов резултат за периода данъчна печалба правилно е изчислен, като от сумата 9 927,00 лв. е извадена сумата от 56.00 лв. Следователно, данъчната печалба за 2017 год. в размер на 9 871,00 лв. е правилно определена, както и дължимия корпоративен данък в размер на 987,10 лв. ведно с лихви в размер на 461,05 лв. По отношение на преобразуването на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 77 от ЗКПО в посока увеличение за 2018 год. със сумата в размер на 21 913,67 лв. и за 2019 год. в посока намаление със същата сума, административният съд правилно е приел, че ревизираното лице неправомерно е осчетоводило през 2018 год. по сметка 611 на оборотната ведомост разход в размер на 21 913,67 лв. вместо същият да се отчете като разход за незавършено производство и през 2019 год. да участва при формиране себестойността на произведената продукция при продажба на пшеницата. От страна на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е потвърдено счетоводното заприхождаване на производствената продукция пшеница, нейната себестойност, изписването на продукцията и намаляване на прихода от продажбата със себестойността й. Не са налични, обаче, първични счетоводни документи, удостоверяващи реализирането на продукцията на пазара, вкл. да са отчетени приходи. По тази причина съответно на закона е възприетото от ревизиращите органи, а и от съда, че през 2018 год. са отчетени разходи, във връзка, с които не са отчетени приходи. Следователно и предвид данните за реализиране на продукцията през 2019 год. (МО от 01.01.2019 год.) законосъобразно е коригиран декларираният от дружеството фин.резултат на основание чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за 2018 год. Досежно увеличеният финансов резултат на дружеството по реда на чл. 78 от ЗКПО за 2019 год. със сумата от 20 000 лв. изводите на административния съд, че същото е сторено в съответствие с разпоредбите на материалния закон, са правилни. Данните по делото сочат, че е издадено КИ 01 56 от 07.08.2019 год. към фактура 01 ..51 от 11.04.2019 год. на стойност 20 000 лв. и с посочено основание неусвоен аванс. С оглед на това, че касатора не е представил доказателства за основанието за сторниране на сумата, то съответен на материалния закон се явява извода на съда, че приходите на дружеството неправомерно са намалени с неусвоения аванс от 20 000 лв., поради което правилно СФР за 2019 год. е преобразуван по реда на чл. 78 от ЗКПО в посока увеличение със сумата от 20 000 лв. Относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 77 от ЗКПО за 2020 год. със сумата от 25 654,63 лв., административният съд правилно е приел, че доколкото не са налице данни отписаното слънчогледово семе да е вложено в дейността на дружеството и във връзка със същото да са генерирани приходи, то не са налице предпоставките на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО да бъдат отчетени за данъчни цели разходи в посочения по-горе размер. Във връзка с изложените съображения, правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд за преобразуване на счетоводните финансови резултати на дружеството и за определяне на различни от декларираните данъчни финансови резултати за ревизираните периоди, които обуславят дължимост на определения корпоративен данък, ведно със съответните лихви. Доводите в касационната жалба не водят до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Гореизложеното мотивира крайния извод на настоящия касационен състав, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, но същото следва да бъде ревизирано по отношение на размера. От страна на процесуалния представител на директора на Дирекция "ОДОП"- София е направено искане за присъждане на разноски в размер на 2 003,12 лв. юрисконсултско възнаграждение. Настоящият касационен състав съобразявайки Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, материалния интерес по спора, осъщественото процесуално представителство (действията на процесуалния представител на НАП се изчерпват с кратко изложение на становище в открито съдебно заседание), и липсата на фактическа и правна сложност на спора, счита, че следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева за касационна инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение