Решение № 16022 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11373/2012 г.

Решение № 16022 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11373/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Ирина Добрева Динева, от гр. Стара Загора срещу заповед № РД-22-93/27.06.2012 г. на министъра на здравеопазването, с която й е отказано заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването извършване на трансплантация на бъбрек в чужбина. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност, позовавайки се на неточно прилагане на чл. 2, ал. 1, т. 1, ал. 4 и § 1 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето и съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неизлагане на конкретни мотиви във връзка с издадения отказ. Ответникът по жалбата - министърът на здравеопазването не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията и доводите на жалбоподателя, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорения индивидуален административен акт при условията на чл. 168 от АПК, същата е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност е заповед № РД-22-93/ 27.06.2012 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 34, ал. 2, ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, във връзка с Протокол № 35 от 09.05.2012 г. от заседание на Комисията за лечение в чужбина е отказано на Ирина Добрева Динева, от гр. Стара Загора с диагноза: Лупус еритематодес диссемината; Нефропатия лупоза; Инсуфициенциа реналис хроника граду IV, поисканото заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за извършване на трансплантация в чужбина. Като мотиви за отказа административният орган е посочил, че трансплантация на бъбрек се извършва в Република България, поради което заявителят се насочва към лечебно заведение, което има удостоверение за извършване на дейности по трансплантация: "УМБАЛ - Александровска" ЕАД, гр. София, УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, гр. София, "МБАЛ Света Марина" ЕАД, гр. Варна. Съгласно чл. 3, т. 1 от Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, Министерството на здравеопазването не заплаща лечение на заболявания и дейности, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки, които могат да бъдат извършени своевременно в Република България. По делото е установено, че със заявление вх. № 95-00-145-08/ 02.02.2012 г. жалбоподателката е сезирала Комисията за лечение в чужбина при Министерството на здравеопазването с искане за финансиране със средства от бюджета на ведомството лечение в чужбина, изразяващо се в бъбречна трансплантация. Приетата етапна епикриза сочи, че се касае за заболяване, датиращо от 1992 г., установено при хоспитализация по повод кожен обрив, ставна симптоматика и астено-адинамия. Чрез ПББ е доказана колагенозна нефропатия. В хода на заболяването се е покачила степента на бъбречна недостатъчност, за което Динева е лекувана неколкократно в Нефрологична клиника гр. София. Поради влошаване на състоянието /ХБН IV ст., увеличена азотна задръжка/ и неповлияване от консервативната терапия се налага включване на хемодиализно лечение от 10.03.1997 г. Диализите се провеждат три пъти седмично по 4 часа. С молби от 30.06.2008 г. и 27.11.2008 г. Ирина Динева се е обърнала към министъра на здравеопазването да й бъдат отпуснати спешно средства с цел бъбречна трансплантация в чужбина или България. Посочила е, че тя и близките и са събрали част от сумата, необходима за лечението й. Отказът на министъра на здравеопазването е основан на протокол № 44/20.06.2012 г. от заседание на Комисията за лечение в чужбина, погрешно изписан в обжалваната заповед като протокол № 35 от 09.05.2012 г. от заседание на Комисията за лечение в чужбина, какъвто липсва в административната преписка. Протокол № 44/20.06.2012 г. е приет като доказателство по делото и съдържа следните реквизити и записи: 1. "Проведени обсъждания" - липсва запис, 2. "Решение" - "КЛЧ отказва финансиране на бъбречна трансплантация в чужбина, съгласно становището на профилната комисия", 3. "Мотиви" - "Същата може да се извърши в България в УМБАЛ "Александровска" или УМБАЛ "Св. Марина" - Варна." Следват подписи на петима от осемте членове на комисията. Графите с резултатите от гласуването "брой за", "брой против" и "брой въздържали се" са непопълнени. Протоколът от заседанието на Профилната комисия съдържа следните реквизити и записи: 1."Проведени обсъждания" - "Двукратно", 2. "Решение" - "Трансплантацията може да се направи в нашата страна", 3. "Мотиви" - "Освен основното страдание няма други утежняващи лечението заболявания". Следват подписи на четирима от петимата членове на комисията. Графите с резултатите от гласуването "брой за", "брой против" и "брой въздържали се" са непопълнени. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1, предложение второ от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето заплащането на трансплантация на органи в чужбина се извършва при условие, че трансплантация на съответните органи не може да се извърши своевременно в страната. С § 1 от ДР на Наредбата е прието, че като "своевременно" следва да се разбира обичайно необходимото време за получаване на съответно необходимо лечение в страната, като се има предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. Преценката на своевременността се извършва въз основа на официално предоставена от Изпълнителната агенция по трансплантация до Комисията за лечение в чужбина информация за обичайно необходимото време за получаване на съответното лечение в страната предвид данните от служебния регистър на агенцията. Административният орган не е изложил съображения във връзка със задължението си за преценката за своевременност на възможната трансплантация в страната и оттук досежно наличната или неналична необходимост от извършването на такава в чужбина. Позоваването на актовете на помощните органи - Комисия за лечение в чужбина и Профилна комисия по трансплантология не може да санира този порок на оспорения индивидуален административен акт, тъй като същите страдат от подобни недостатъци във формата и съдържанието си. Съгласно чл. 25 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето профилната комисия по трансплантология е длъжна да разгледа преписката по заявлението и да изготви доклад по случая в 14-дневен срок от получаването й. Тя е длъжна да се свърже със заявителя при нужда, включително, за да извърши преглед на пациента и да изиска допълнителни документи и изследвания. В доклада й задължително се съдържат: 1. име, презиме и фамилия, дата на раждане и адрес на пациента; 2. история на заболяването, обективни данни за сегашното състояние; 3. данни за лечебните заведения, в които досега е лекуван, и резултати от това лечение; 4. резултати от проведените изследвания; 5. изчерпателна диагноза; 6. становище по допустимостта и основателността на искането - анализ на предпоставките по чл. 1 - 4 от Наредбата; 7. възможности за лечение в България, списък на лечебните заведения в страната, в които може да се осъществи необходимото лечение/трансплантация, мотиви за исканото лечение в чужбина; 8. очаквани резултати (ефект от лечението, възможна реинтеграция на пациента и др.); 9. списък на конкретни лечебни заведения (държава, град, лечебно заведение) и/или на медицински специалисти от други държави, при които може да се изпрати пациентът или съответно последните да се поканят в страната, възможни алтернативи в тази връзка (поне две при възможност), като в случаите на трансплантация на орган се взема предвид и необходимото време за достъп до съответното лечебно заведение; 10. предложение за прогнозна сума, която е необходима за лечението/трансплантацията в чужбина, съпроводено с обосновка; 11. предложение за решение по заявлението; 12. мотиви; 13. евентуален придружител (без заплащане); 14. други предложения, свързани с неговата/тяхната компетентност; 15. други предложения или становища, поискани от председателя на КЛЧ; 16. дата на издаване, подпис на експерта/подписи на състава на комисията по трансплантология. Според статистичните данни от електронната страница на Изпълнителната агенция по трансплантация през 2010 г. в списъка на чакащи трансплантация на бъбрек са били 827 пациенти (31,8 % от всичките пациенти на хемодиализа), а само към 10.08.2012 г. числото на нуждаещите се от трансплантация на бъбрек е вече 902. През 2008 г. в България са извършени 17 трансплантации на бъбрек, през 2009 г. - 32, а през 2010 г. - 48 трансплантации при 34 донори (общо за годината). През 2011 г. броят на извършените трансплантации на бъбрек в България обаче рязко спада на 17, а към 24.08.2012 г. те са едва 7. При това съотношение на брой извършени трансплантации на бъбрек и брой на лицата, чакащи такава трансплантация, не е без значение отговорът на въпроса през коя година е вероятно в България да бъде извършена необходимата на Ирина Добрева Динева бъбречна трансплантация и дали това в случая е обичайно необходимото време за получаване на такова лечение в страната, т. е. дали трансплантацията ще бъде извършена своевременно в страната. Представената по делото от председателя на комисията за лечение в чужбина статистика не може да обоснове различни изводи във връзка с установената немотивираност на заповед № РД-22-93/27.06.2012 г. на министъра на здравеопазването. С Конституцията на Република България е възприет принципа за достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване, като е предвидено, че хората с физически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. Всеки отказ по чл. 34, ал. 4 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето трябва да бъде мотивиран, като на първо място следва да бъде съобразен с разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от Конституцията на Република България. Изчерпателно разписаните критериите в Закона за здравето и в издадената въз основа на него наредба са задължителни за администрацията и нейните органи при разглеждане на случаите, в които се налага заплащане на лечение в чужбина със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. Излагането на конкретни мотиви във връзка с всички основания досежно заявено искане за лечение в чужбина е предпоставка за законосъобразност на издавания индивидуален административен акт. Нарушаването в случая на това изискване е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и достатъчно основание за отмяна на атакуваната заповед съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да се върне на административния орган за решаване въпроса по същество. Предвид изхода на спора в тежест на Министерството на здравеопазването следва да бъдат поставени направените от жалбоподателката разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 057218/22.10.2012 г. и платежно нареждане за внесена държавна такса) възлизат на сумата от 305,00 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение