Решение № 13333 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4241/2015 г.

Решение № 13333 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4241/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Венета Томова Петрова от гр. Ботевград срещу решение № 13/08.01.2015 г. на Административен съд София област по адм. д. № 895/2014 г. Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради допуснати съществени процесуални и нарушения на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба, кметът на община Ботевград, оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, при следните съображения от фактическа и правна страна: Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на Венета Томова Петрова от гр. Ботевград срещу Акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № 213 от 7.04.2008 г. на Кмета на Община Ботевград, с искане за обявяване на нищожност. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция и не се спори от страните. Предмет на контрол за законосъобразност с възражения за нищожност пред АССО е Акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № 213 от 07.04.2008 г. на Кмета на Община Ботевград, с който на жалбоподателката е определена такса битови отпадъци за периода 1999 г. - 2007 г., за всеки деклариран от нея имот по декларации вх. № 9773/18.05.1998 г., вх. № 9774/18.05.1998т. и вх. № 10252/26.05.1998 г., в общ размер на 960,97 лв., от които - 626,50 лв. главница и 334,47 лв. лихви към 31.03.2008 г. С решение № 13/08.01.2015 г. по адм. д. № 895/2014г, Административен съд София област е прекратил производството по делото срещу обжалвания АУПОВ в частта по отношение на данъчните периоди 1999 г. -2003 г. и е отхвърлил искането за прогласяване на нищожност на същия за данъчните периоди 2004 г. -2007 г. Обжалваното решение на Административен съд София област е валидно, допустимо и правилно. В хода на производството не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е образувал производството по редовна жалба. В недопустимата част, поради липса на правен интерес у жалбоподателя, същото е прекратено. В допустимата част, съдът се е произнесъл по същество, като отхвърлил искането на Петрова за прогласяване на нищожност на обжалвания АУПОВ. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Оспорваният от Петрова АУПОВ е издаден на 07.04.2008 г. Правилни са изводите на АССО, че към този период, относимата материалноправна норма - чл. 9б от Закона за местните данъци и такси в редакцията й към 2006 г., вменява компетентност на кмета на общината да установява вземания за такси по реда на АПК. Като издаден от кмета на община Ботевград за установяване на такса битови отпадъци за имоти, които попадат в територията на общината, АУПОВ № 213/07.04.2008 г. е валиден административен акт в писмена форма, подписан от материално и териториално компетентен орган. Правилни са изводите на съда за недопустимост на жалбата срещу този акт за данъчните периоди 1999 г. - 2003 г. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 АПК, страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Разпоредбата изисква наличие на пряк и личен правен интерес у жалбоподателя, като предпоставка за допустимост на оспорването. На л. 44, съответно л. 54 по делото пред АССО, съдът е събрал писмени доказателства - Протокол от 05.11.2013 г. и Протокол от 10.01.2014 г., издадени от Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Ботевград, от които се установява, че последният е погасил по давност /по възражение на Петрова/ и отписал задължения за такса битови отпадъци по Акт № 213/07.04.2008 г. за данъчните периоди, съответно по първия протокол 1999 г. -2002 г., а по втория - за 2003 г. Правилни са изводите на АССО, че за Петрова липсва личен и непосредствен правен интерес да оспорва Акт № 213/07.04.2008 г. на кмета на община Ботевград в частта за данъчните периоди 1999 г. -2003 г., след като за тези периоди с нарочен акт на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Ботевград вземанията на общината за такса битови отпадъци са погасени по давност /по възражение на Петрова/ и отписани като задължения. Правилно АССО е допуснал до разглеждане по същество жалбата на Петрова срещу оспорения акт единствено в частта за данъчните периоди 2004 г. -2007 г. Предвид претендираната нищожност на акта, мотивирано съдът е обосновал извод за валидност на същия като издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма. Неоснователно е възражението на Петрова, че нередовното връчване на акта при условията на чл. 32 ДОПК обуславя извод за нищожност. Касационната инстанция прави извод за редовно връчване на акта при условията на чл. 32 ДОПК. Органът пристъпва към връчване на акта чрез прилагането му към досието, когато лицето не е намерено на адреса за кореспонденция, най-малко при две посещения през 7 дни. На л. 149, л. 150 по делото пред АССО са приложени и приети като доказателства два броя протоколи от 07.04.2008 г. и от 15.04.2008 г., от които се установява, че длъжностно лице в качеството си на орган по приходите при община Ботевград на двете дати е посетило адреса за кореспонденция на Петрова, като в протоколите е надлежно обективирана констатация, че лицето не е намерено на адреса при посещението. На Петрова е изпратено писмо с обратна разписка - л. 152 по делото; съобщение е публикувано на официалния сайт на община Ботевград, удостоверено в съставен протокол на л. 153 по делото; като такова е поставено и на определеното за целта място в териториалната дирекция. Горното обосновава извод за правилно приложение на процедурата по чл. 32 ДОПК относно връчването на акта на адресата чрез прилагането му към данъчното досие. Самото връчване на акта, дори и да се приеме нередовност в процедура /което не се споделя от касационната инстанция/, не може да обоснове извод за нищожност на акта, а може да рефлектира единствено върху правото на жалба на Петрова с оглед допускането й до разглеждане с възражение за незаконосъобразност. В случая, предвид редовно изпълнената процедура по връчване на акта, същият е влязъл в сила на 22.05.2008 г., според отбелязването върху него, извършено от органа, като претенцията на Петрова за незаконосъобразност на същия правилно е разгледана от съда единствено досежно възражението за нищожност, което може да се реализира без ограничение със срок. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на задълженията за такса битови отпадъци за периода 2004 г. -2007 г., същите не са погасени по давност. От друга страна, погасяването им по давност има значение за принудителното събиране на вземанията, но не рефлектира върху валидността на акта, с който те са установени. Предвид гореизложеното, решението на Административен съд София област следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, състав на седмо отделение на Върховен административен съд