Решение № 15956 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8840/2018 г.

Решение № 15956 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8840/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Л., Й. Т., действащ лично и като пълномощник на В. Д. и Т. Т. против решение № 3136 от 11.05.2018 г., постановено по адм. д. № 10840/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на Л. Л., Й. Т., В. Д. и Т. Т. против заповед № РА-30-222/18.08.2017 г. на директора на дирекция - Общински строителен контрол" – Столична община, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "едноетажна надстройка на двуетажна жилищна сграда", подробно описан в заповедта. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно делегираните му правомощия, като по делото е установено, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство – надстрояване на едноетажна жилищна сграда, като надстройката е монолитна, изпълнена с газобетонни блокове и дървени греди, с размери, посочени в заповедта. Констатирано е, че достъпът до постройката се осъществява посредством вътрешни стълби на съществуваща жилищна сграда, като по източната фасада на изградената надстройка са поставени прозорци. Строежът е изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на жалбоподателите, които във законоустановения срок депозират възражение, без в същото да се сочат конкретни факти и доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Във възражението се твърди, че надстройката представлява реконструкция на покрив с надзид и е построена през 2000 г. и молят да им се даде възможност да представят необходимите документи за узаконяване на незаконната част от сградата. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и обоснован. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесното надстрояване представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за него следва да бъдат одобрени и издадени строителни книжа. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е индивидуализиран. Същият представлява едноетажна надстройка на източния близнак на съществуваща двуетажна жилищна сграда. Надстройката е монолитна, изпълнена от тухлена зидария с плътни тухли и зидове от газобетон и дървена покривна конструкция. До надстрояването покривът на сградата е общ за източния и западния близнак, четирискатен с 30 градуса наклони на покривните равнини. С надстройката е изпълнен мансарден покрив на източния етаж и е налице напълно използваем тавански етаж. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че строителството е извършено през 2016 г. В тази връзка правилно съдът не кредитира показанията на свидетелите Д. и Д., тъй като същите са противоречиви и не кореспондират с всички останали събрани по делото доказателства в. т. ч. и със заключението на съдебно-техническата експертиза, което както бе посочено не е оспорено от страните. Вещото лице категорично сочи, че от вида и състоянието на обекта като цяло и вложените строителни материали следва, че обекта е на не повече от две години т. е. изпълнен е през 2016 г., като в този смисъл са и показанията на свидетеля Л. За строежа не са налице строителни книжа, поради което изводът на съда, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е законосъобразен и обоснован. Фактът, че вещото лице установява, че при надстрояването не е променена котата на билото и котата на корниза, но е променена височината на сградата по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗУТ не обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като по същество е налице надстрояване като е променена конфигурацията на подпокривното пространство, променено е и неговото предназначение. След като незаконният строеж е изпълнен през 2016 г. за него са неприложими нормите на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗУТ и същият не е търпим. Доводите на касаторите, че не е осъществен строеж, а основен ремонт на покрива на сградата, са неоснователни и са в противоречие с всички събрани по делото доказателства. Както бе посочено по-горе самите оспорващи в административното производство не оспорват надстрояването и искат указания за необходимите документи, които следва да представят за узаконяването му. Твърденията на касаторите, че по делото не е установено какъв е покривът преди извършеното надстрояване не обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същите не ангажират доказателства, оборващи констатациите на съставения констативен акт, който е официален документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила. Изложените в касационната жалба възражения срещу изслушаната съдебно-техническа експертиза не следва да се обсъждат, тъй като същата не е оспорена от касаторите в първоинстанционното производство. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касаторите. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъдят Л. Л., Й. Т., В. Д. и Т. Т. да заплатят на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,