Решение № 7919 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2012 г.

Решение № 7919 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България, чрез юрисконсулт Татяна Кулинова против решение № 4223 от 20.07.2012 г. по адм. дело № 5783/2012 г. на Административен съд - София град, в частта, в която е отменено решение № 341 от 15.05.2012 г. на зам.-председателя на ДАБ относно постановеното отхвърляне на молбата на Мустафа Ахмед Ода, гражданин на Ирак, за предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази част е върнато на административния орган за ново произнасяне. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да реши делото по същество. Ответникът - Мустафа Ахмед Ода, чрез процесуалния си представител адв. Лисичкова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отменил по жалбата на Мустафа Ахмед Ода, гражданин на Ирак, частта от решение № 341 от 15.05.2012 г. на зам.- председателя на ДАБ, с което на чужденеца е отказано предоставяне на хуманитарен статут и е върнал делото на председателя на ДАБ за постановяване на ново решение. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е спазил изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила. Приел е също така, че информацията, съдържаща се в справката на Дирекция "Европейски въпроси, Международна дейност и европейски бежански фонд" от 9.01.2012 г., на която административният орган се е позовал, не е актуална. Констатирал е, че в административния акт не е отчетен фактът, че оспорващият към датата на смъртта на баща си не е бил пълнолетен и не е имал физическа и юридическа възможност да напусне сам страната си. Направен е изводът, че обстановката в Ирак понастоящем е ескалирала до степен, че цивилно лице, върнато там или в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Решението е неправилно. В хода на съдебно-административното производство първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел необосновани изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. При изготвянето на съдебния акт не са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Едностранно са преценени доводите на жалбоподателя, без да се обърне внимание на това, дали са подкрепени от доказателства за тях или не. Като причина за напускането на Ирак чужденецът посочва главно убийството на баща му през 2006 г. Съдът не е обърнал внимание на факта, че оттогава до напускането на страната чужденецът е живял в Багдад, без да има каквито и да било проблеми и без да получава никакви заплахи. Не са представени доказателства спрямо чужденеца да са предприемани мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му от официалните иракски власти или от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Неправилно съдът е приел, че извършването на терористични атентати с голям брой жертви са предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕО по тълкуване на чл. 15, б. "в" от посочената директива, както и за прилагане на чл. 9 от ЗУБ. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в Ирак се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. Въпреки че молбата за закрила на Мустафа Ахмед Ода е от януари 2012 г., при постановяване на съдебното решение следва да се отчете ситуацията в държавата по произход към настоящия момент, в каквато насока са и многобройните указания по прилагане на критериите за предоставяне на закрила, установени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. В тази връзка всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съкрушителни удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, като, вместо него, съдът постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Мустафа Ахмед Ода против отказа на зам.-председателя на ДАБ при МС да му предостави хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,