Решение № 3809 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6514/2014 г.

Решение № 3809 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6514/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез упълномощения юрисконсулт Антония Иванова, срещу Решение № 1768 от 19.03.2014 г. постановено от Административен съд София - град (АССГ), Второ отделение, 37 състав, по адм. д. № 10512/2012 г. в частта, с която, по жалба на Десислава Кирилова Минкова, е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/823 от 30.06.2012 г. (УП), издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта с която са наложени санкции за бъдещ период в размер на 5994,70 лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване на предвидената схема за подпомагане на лозаро - винарския сектор (Регламент № 1122/2009) и в размер на 2710,74 лв. по НР2 (Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони), на основание чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (Регламент № 65/2011). Касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва възприетото от първоинстанционния съд, че в нарушение на материалния закон част от имотите са изключени като недопустими за подпомагане при констатирано застъпване. Неправилно, според касатора, съставът на АССГ е кредитирал заключението на приетата съдебно-техническа експертиза (СТЕ). В нарушение на чл. 2а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е изводът на съда, с който приема като допустими за подпомагане имоти, находящи с в землището на с. Дервишка могила, и за които Минкова е представила Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 30.06.2011 г. Решението на Общинския съвет от 28.04.2011 г., според касатора, не следва да се разглежда като самостоятелно основание за владение или държане на имотите. По тези съображения се иска отмяната на решението, предмет на контрол, в обжалваната му част, и присъждане на разноски, и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Десислава Кирилова Минкова не се явява в съдебното заседание, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт, в обжалваната му част, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С Решение № 1768 от 19.03.2014 г. постановено от АССГ, Второ отделение, 37 състав, по адм. д. № 10512/2012 г. е отхвърлена жалбата на Десислава Кирилова Минкова срещу спорното УП, издадено по Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер № 22/140611/44254, в частта, с която се отказва финансиране по СЕПП в размер на 13416,40 лв., както и плащане за природни ограничения в планинските райони (НР2) в размер на 3595,15 лв. и е отменено това УП, в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период в размер, както следва: 5994,70 лв. по СЕПП на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009 и в размер на 2710,74 лв. по НР2 на основание чл. 16 от Регламент № 65/2011, като Минкова е осъдена да заплати на ДФЗ 325,00 за разноски пред първоинстанционния съд. Решението, в частта, с която жалбата на Минкова против спорното УП е отхвърлена, в частта, с която се отказва финансиране по СЕПП в размер на 13416,40 лв. и по НР2 в размер на 3595,15 лв., е влязло в сила като необжалвано от настоящата ответница по касация. За да отмени УП, в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период в размер, както следва: 5994,70 лв. по СЕПП на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009 и в размер на 2710,74 лв. по НР2 на основание чл. 16 от Регламент № 65/2011, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в установената от закона писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав възприема, съставът на АССГ е направил извод, че в тази част, УП е издадено в противоречие с приложимия материален закон. Въз основа на приетото заключение на основната СТЕ, съдът е приел, че площта, която е недопустима за подпомагане поради застъпване е в размер на 4,57 ха по СЕПП и 3,97 ха по НР2, а общият размер на недопустимата за подпомагане площ по СЕПП е 16,27 ха или 37,30 %, а по НР2 - 8,68 ха или 49,37 %, а не както е посочено в УП - по СЕПП - 26,76 ха или 80,77 % и по НР2 - 19,08 ха или 100 %. При така направените изчисления е съобразен Договор за наем от 30.06.2011 г., сключен между Минкова и Община Свиленград съгласно Решение на Общинския съвет на Община Свиленград от 28.04.2011 г. Извод за годността на имотите, които Минкова стопанисва въз основа на този договор за наем, за подпомагане, съдът е извел като основен въпрос, предвид разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.). Отчел е, че Минкова е заявила всички парцели по Договора за наем от 30.06.2011 г. още с подаване на първото си заявление за кандидатстване от 10.05.2011 г., предвид което не е налице хипотеза на променено заявление извън предвидените за това срокове. Изложил е и съображения при условията на евентуалност при приложението на чл. 12, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Взел е предвид също така, че като редовно, а не закъсняло заявени, тези площи са възприети и от ответника, предвид изпратеното до Минкова писмо с изх № 02-220-6500/2183 от 6.10.2011 г. и това, че отказът, обективиран в спорното УП, е по причина заявяването на площи, по - големи от стопанисваните и предвид установените застъпвания. Първоинстанционният съд е направил извод, че площите, заявени със заявлението на Минкова на основание решение на Общинския съвет на Община Свиленград са допустими за подпомагане, тъй като не е налице късно заявяване и по отношение на тези площи е проведена процедура по отстраняване на констатирано застъпване. При това, тези застъпвания са отстранени и имотите подлежат на подпомагане. Като е съобразил разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 и установената разлика между заявената и определената площ (37,30%), тоест над 20%, съдът е приел, че в частта, с която със спорното УП не е отпусната помощ по СЕПП, е законосъобразно по крайния си резултат. Същите изводи е направил и по отношение подпомагането на схема НР2 с позоваване на чл. 16 от Регламент № 65/2011 и предвид установената по делото разлика между заявената и определената площ в размер на 49,37%, тоест над 20%. Тъй като установените разлики са под 50%, с аргументи от посочените нормативни разпоредби, съставът на АССГ е отменил като незаконосъобразно УП, в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период, като издадено в противоречие с материалния закон. Решението, в обжалваната част, е правилно. Съдът не е допуснал твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от изложените в решението мотиви съдът е изложил самостоятелни съображения във връзка с Договора от 30.06.2011 г., предвид което е съобразил основното, а не допълнителното заключение на СТЕ. Правилно, при съобразяване на чл. 4, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., съдът е приел че Минкова е заявила всички парцели по Договора за наем от 30.06.2011 г., още с подаването на първото си заявление за кандидатстване от 10.05.2011 г., предвид което не е налице хипотеза на променено заявление извън законово предвидените срокове. По този начин те са възприети и от настоящия касатор, тъй като е изпратил на Минкова уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат. С оглед отстранените застъпвания при проведената процедура по чл. 17 и 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., правилно и обосновано на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд, е направил извод, че заявените площи от ответника по касация на основание Решение от 28.04.2011 г. на Общински съвет на Община Свиленград и въз основа на Договор за наем от 30.06.2011 г., са допустими за подпомагане. Тъй като констатираните застъпвания са били отстранени в срок, тези имоти подлежат на подпомагане. Наред с горното, доколкото касаторът навежда съображения единствено във връзка с датата, на която е сключен договора с Община Свиленград въз основа на решението на Общинския съвет от месец април 2011 г., към 31.05. имотът е държан от Минкова в съответствие с разпоредбата на чл. 2а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Предвид изложеното, неоснователни за твърденията на касационния жалбоподател за постановяване на решението, предмет на контрол, в обжалваната му част, в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, по която спор няма и настоящият състав възприема, съставът на АССГ е произнесъл правилно решение, в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила. В съответствие с предписанието на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 на Комисията по отношение на СЕПП и на чл. 16 от Регламент № 65/2011 на Комисията по отношение на НР2, съдът е приел, че не следва да бъдат наложени санкции за бъдещ период поради това, че разликата между декларирана и установена като допустима за подпомагане площ е по-малко от 50%. Горното мотивира настоящият състав да приеме, че решението, предмет на контрол, в обжалваната му част, не страда от наведените с касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 АПК. В тази част, то, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на разноски, предвид което съдът не дължи произнасяне. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,