Решение № 11323 от 8.12.2022 г. на ВАС, I о.

18691/07.07.2020 г., резултатите от което са предоставени на Агенция Митници с писмо рег. индекс 32-201378/14.07.2020 г., е установено, че няколко пратки на лимонена киселина (с декларатор Милки Груп Био ЕАД), оформени като внос с допълнителен код А999, със ставка на антидъмпингово мито от 42.7 %, са декларирани със занижени митнически стойности. По данни на китайските митници, предоставени на OLAF с писмо от 05.11.2019 г. е установено, че декларираната стойност при експорта от Китай на стоката, посочена в MRN 17BG002005H0007469/04.07.2017 г. е 41 000 щатски долара, при декларирана цена на внос от 21 150 щатски долара. В подкрепа на това обстоятелство са и приложените по делото справки на китайските митнически власти с информация в таблична форма за декларираните стойности при износа на стоките от Китайската народна република. С оглед на тези доказателства, съдът е приел, че митническата стойност не следва да се определи по метода на договорната стойност, а по методите предвидени в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт, според съда, са посочени причините, поради които не са приложени методите по чл. 74 § 2 последователно по букви а) до г). В мотивите си съдът е цитирал разпоредбата на чл. 141 §1 и легалните дефиниции на идентични стоки и сходни стоки, дадени в чл.1, § 2, т. 4 и т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е приел, че правилно са приложени от административния орган. Приложението на методите по б. а) и б. б) на чл. 74 § 2 е изключено от митнически орган след направена справка в митническата Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-ІІІА). За идентични стоки не са намерени данни за стоки, произведени в същата страна, от същия износител, със същите характеристики, които да са еднакви във всяко отношение с процесната стока. Не са намерени и резултати за приети договорни стойности на стоки, произведени в същата държава, с подобни характеристики и подобни съставни материали с декларираната стока, репутацията им и съществуването на запазена търговска марка като фактори, които определят стоките като сходни. Във връзка с възраженията на дружеството, съдът е посочил, че независимо, че за лимонената киселина монохидрат представлява химично съединение по формула, което не може да има търговска марка и репутация, както е посочено в жалбата, за процесната лимонена киселина относимата характеристика остава качеството на декларираната стока, което не е установено. По отношение на метода по чл. 74, § 2, б. в) от МКС съдът е посочил, че прилагането му изисква сравнение по единична цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. Приел е, че законосъобразно е изключено прилагането на този метод, поради липсата на база за сравнение за единична цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително идентични или сходни стоки, в резултат на невъзможността да се установи идентичност или сходност на стоките. По приложението на метода на изчислената стойност по чл. 74, § 2, б. г) от МКС съдът е посочил, че изисква наличието на данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи, информация за обичайната печалба и размер на общи разходи. В конкретния случай производителят не е под юрисдикцията на органите в страната на вноса и това ограничава използването на този метод като цяло. При липсата на информация, свързана с разходите за материали, използвани за производството на декларираната стока, преки и косвени разходи за труд, за опаковане, производствени и други разходи за преработка, методът се счита за неприложим. Когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена чрез прилагане на чл. 70 и чл. 74, § 2 от МКС, се прилага разпоредбата на чл. 74, § 3 МКС. Наличието на данни за износната цена на стоката, според съда прави приложим методът по чл. 74, § 3 МКС въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. По делото е представен Окончателен доклад по случай ОС/2017/0912 на Европейската служба за борба с измамите, който е официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, има обвързваща материална доказателствена сила и съдържа данни за декларираната стойност на експорта от Китай в раздел "Прогнозно финансово въздействие на установените факти" (т.4) . В случая, според съда, митническите органи не са се отклонили от изискването да използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, чл. VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, съответната глава от Регламент (ЕС) 952/2013. С тези мотиви първоинстанционният съд е обосновал краен извод за законосъобразност на определената нова митническа стойност на процесната стока. Решението е неправилно постановено. Основателни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл.70, §1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. В чл.140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от МКС чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74 § 3 от МКС когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. По силата на чл. 170, ал.1 АПК доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 140 от Регламента за изпълнение и законосъобразното прилагане на В конкретния случай правилна е преценката на първоинстанционния съд, че съмненията на митническия орган по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са обосновани с данните от окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите по случай ОС/2017/0912 със засегнато лице Милки Груп Био ЕАД, София България и приложените по делото справки на митническите власти на Китайската народна република за декларираните стойности при експорт на лимонена киселина. Според тези писмени доказателства декларираната митническа стойност на лимонена киселина монохидрат по процесната митническа декларация в размер на 21 150 щатски долара е занижена спрямо данните за експортната й стойност от 41 000 щатски долара. Констатациите в доклада се отнасят до процесния внос от 04.07.2017 г. В таблицата с експортни стойности, предоставена от китайските власти, стоките са индивидуализирани по номер на контейнер и дата на внос (IMPORT DATE), като под номер 10 е посочен износ с BL CONTAINER TGHU2646928, TCLU2736257 с дата на внос 04.07.2017 г., които са идентични с номерата на контейнерите, посочени в приложената към митническата декларация фактура 18422/21.02.2017 г. за морско навло, издадена на "Милки Груп Био" ЕАД и датата на процесния внос. Представеният от жалбоподателя в касационното производство доклад BG005800/1/6/09.07.2018 г. е неотносим към процесния внос, тъй като касае проверка във връзка с декларирания от дружеството внос на палмова мазнина. Първоинстанционният съд не е извършил дължимата проверка по чл. 168, ал.1 АПК за законосъобразност на приложения от митническия орган метод за определяне на митническа стойност по чл. 74 § 3 от МКС. Този е метод е на последно място в йерархията на предвидените в МКС методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74 § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 (в този смисъл решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е оставил без уважение доказателственото искане на "Милки Груп Био" ЕАД за събиране на справка относно деклариран внос на територията на страната за стоки с код по ТАРИК 2918140090, допълнителен код по ТАРИК А999, CAS N 5949-29-1, с произход Китай за периода 04.03.2017 г. 04.07.2017 г. Неоснователно е възражението на ответника по касация, че това искане е неотносимо към предмета на спора, тъй като методът по чл. 74, § 2, б. б от МКС не е приложен. Доказателственото искане касае установяване на твърдението на дружеството жалбоподател за наличие на внос на територията на страната на идентични или сходни стоки - лимонена киселина монохидрат CAS N 5949-29-1. Това обстоятелство е релевантно за преценката на съда относно материална законосъобразност на приложения метод за митническо остойностяване по чл. 74 § 3 от МКС и по-конкретно преценката за изключване последователното прилагане на методите по чл. 74, § 2 от б. а) до б. г) включително. В резултат на допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила тези обстоятелства са останали неизяснени по делото. В подкрепа на този извод е приложената от касатора по реда на чл. 219, ал. 1 АПК митническа декларация за внос на лимонена киселина монохидрат от 2017 г., както и становището на директора на ТД митница Варна пред касационната инстанция изразено в с.з. на 08.11.2022 г., според което данните за внос на стоки не са публично достъпни и такива може да предостави единствено Агенция Митници. Освен това по делото не е събрана като доказателство посочената в мотивите на оспорения акт и обсъдена при постановяване на обжалваното съдебно решение справка в митническата Система за предоставяне на информация за управление цели за митнически и акцизни документи МИС-ІІІА. С тази справка митническият орган е мотивирал липсата на данни за идентични стоки и сходни стоки по смисъла чл.1, т. 4 и 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е изключил приложението на методите по чл. 74, § 2, б. а) - б. г) от МКС. Такава справка не е приложена в административната преписка. Не е представена и пред съда чрез допустимите в административния процес доказателствени средства. Съдът не е дал указания на митническия орган по чл. 171, ал. 5 АПК да представи справката. Само твърдението на органа, издал оспорения акт, за извършена справка в митническата Система за предоставяне на информация за управление цели за митнически и акцизни документи МИС-ІІІА не е достатъчно да обоснове изключването на методите по чл. 74, § 2, б. а) - б. г) от МКС. Това твърдение подлежи на доказване от митническия орган съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. От изложеното следва да се приеме, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което спорът не е изяснен от фактическа страна. Нарушението е съществено тъй като препятства преценката за законосъобразното прилагане на метода за митническо остойностяване по чл. 74 § 3 МКС, след последователно изключване на методите по чл. 74 § 2 б. а) - г) от МКС и съответства ли определената нова митническа стойност въз основа на експортната стойност на стоките и разходите за транспорт на целите на митническото остойностяване т.е. отразява ли реалната икономическа стойност на внесената стока и отчита ли всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност ( арг. от цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-1/18, т. 22). Решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за събиране на посочените по горе доказателства - справка в митническата Система за предоставяне на информация за управление цели за митнически и акцизни документи МИС-ІІІА и справка относно деклариран внос на територията на страната за стоки с код по ТАРИК 2918140090, допълнителен код по ТАРИК А999, CAS N 5949-29-1, с произход Китай за периода 04.03.2017 г. 04.07.2017 г. При постановяване на решението съдът следва да обсъди събраните доказателства и да извърши преценка по приложението на материалния закон, като изложи мотиви законосъобразно ли са изключени от митническия орган методите по чл. 74 § 2, от б. а) до г) от МКС и законосъобразно ли е приложен методът по чл. 74 § 3 от МКС. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта за разноските. По исканията на страните за разноски в настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.