Решение № 8509 от 19.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6576/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба на И. К. З. против решение 7891/18.12.2023 г. постановено по адм. дело 4263/2023 от АССГ и против Определение 6155/23.05.2024 г., постановено по адм. дело 4263/2023 г. на Административен съд - София-град. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се съображения за основателността на иска за нищожност. Иска се отмяна на обжалваното решение като недопустимо, алтернативно обявяването му като нищожно. Ответникът Министъра на вътрешните работи не взема становище по депозираните жалби. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната и частна жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена искова молба, уточнена с молба от 9.05.2023г от И. К. З. против Министъра на вътрешните работи с която е предявен иск с правно основание чл. 128а АПК вр чл.128, ал.1, т.8. от АПК за обявяване нищожност на Определение 3884/11.04.2023 г., по адм.дело 2233 /2023 г. по описа на ВАС. За да постанови този резултат административният съд е приел, че решението е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата от закона писмена форма, с ясна и разбираемо формулирана воля на съда, подписано е от постановилия го съдебен състав. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. Според чл. 128а, ал. 1 и 2 АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно, като се подават пред съответния административен съд. В случая Административен съд - София-град е сезиран с иск за обявяване на нищожност на Определение 3884/11.04.2023 г., по адм. дело 2233 /2023 г. по описа на ВАС, поради което обжалваното съдебно решение е постановено от компетентен съд. Първоинстанционният съд е разгледал всички възможни хипотези, при които се приема, че съдебният акт е нищожен и правилно е приел, че те в случая не са налице. Мотивиран е изводът на решаващия съд, че решението, предмет на иска, е действителен съдебен акт и при постановяването му не са допуснати нарушения, основаващи неговата нищожност. Доводите на касационния жалбоподател са неоснователни. Те съставляват съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, чиято нищожност е поискана. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С молба от 10.01.2024 г. подадена от И. К. З. е поискала от първоинстанционният съд да измени решението си, в частта за разноските, като отмени осъдителния диспозитив за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на МВР. С обжалваното определение първоинстанционният е изложил мотиви за дължимост на юрисконсултско възнаграждение, поради което не е ревизирал решението си частта за разноските и е оставил без уважение молба подадена от И. К. З. на 10.01.2024 г. Определението е правилно. Първоинстанционният съд е съобразил разпоредбите на АПК, ГПК и задължителната сила на ТР 3/13.05.2010 г. по тълкувателно дело 5/2009 г. на ОСК на ВАС. Съгласно последното, при отхвърляне на оспорването, в полза на административния орган, представляван от юрисконсулт, страната дължи разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В мотивите на тълкувателното решение е приета субсидиарна приложимост на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, на основание чл.144 АПК, която предвижда юрисконсултското възнаграждение да се заплаща съгласно чл.37 от ЗПП и чл.24. от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид непълнота и непрецизност на разпоредбата на чл.143 АПК, в която не се предвижда дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,