Решение № 947 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2153/2010 г.

Решение № 947 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2153/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Мария Николова Бибова, жив. в гр. Пловдив, срещу решение № 63/11.11.2009 г. по адм. дело № 312/2001 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е определена обща стойност на обезщетението на Мария Николова Бибова в компенсаторни записи в размер на 61 580 лв. Касаторката в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска отмяна на решението като неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, постановяване на друго решение, с което да се уважат изцяло заявените претенции или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационна жалба - Областен управител на област Пловдив, не взима становище. Заинтересованите страни - "Кочо Честименски" АД, гр. Пловдив, "Автосервиз Тракия", гр. Пловдив, "Обединена млечна компания" АД, гр. Пловдив, не взимат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, ПОС е посочил, че с решение № 194/21.04.2008 г. по адм. д. № 312/2001 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, оставено в сила с решение № 8490/25.06.2009 г. по адм. дело № 8667/2008 г. на ВАС, трето отделение по заявление № 96-00-285/2.02.1998 г. на Мария Николова Бибова, признато е право на обезщетение за отчужден по ЗОЕГПНС имот, представлявал зеленчукова градина с площ от 3 300 кв. м., но сега идентифициран с обща площ в размер на 3079 кв. м., като е определен начин на обезщетение с компенсаторни записи. Във втората фаза на производството не могат да се преразглеждат въпросите, по които има влязло в сила решение по първата фаза, а следва да се определи стойността на дължимото обезщетение съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗОСОИ, което предвид заключението на съдебно- техническата експертиза, възприето от съда като компетентно и обективно изготвено, е 61 580 лв. Всички възражения на касаторката и представени доказателства са свързани с въпросите, по които има влязло в сила решение по първата фаза, не могат да се пререшават в настоящето производство предвид силата на пресъдено нещо и не следва да бъдат обсъждани. По отношение на обжалваното в настоящето касационно производство решение липсват конкретни оплаквания. При това положение касационната проверка следва да се извърши в рамките на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК - решението е валидно и допустимо. Същото е съобразено и с материалния закон, тъй като се касае за земя в чертите на регулационния план на населеното място, за която е определен начин на обезщетение - компенсаторни записи и съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, б."а" и т. 3 от ЗОСОИ това е действителната пазарна стойност, определена по реда на § 3 а и удвоена. § 3а от ЗОСОИ препраща към отмененото приложение № 1 към ЗМДТ, считано от 01.01.2002 г. и именно по този метод е определена действителна пазарна стойност на обезщетението, видно от съдържанието на СТЕ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение