Решение № 3794 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1854/2016 г.

Решение № 3794 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1854/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Община гр. Варна за отмяна на влязло в сила решение № 314/8.04.2014 г. по адм. д. № 971/2013 г. на Административен съд - Перник, както и Решение № 5327/12.05.2015 г. по адм. д. № 8178/2014 г. на ВАС, Трето отделение.

В искането за отмяна се твърди, че посочените по-горе решения, противоречат на Решение № 18/8.02.2013 г. по гр. д. № 583/2012 г. второ ГО на ВКС. В касационната жалба и в писмени бележки се излагат съображения, обуславящи основанието на чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК.

Ответникът "Джемини 31" ЕАД гр. Радомир чрез адв. Георгиева и Коцева оспорват молбата за отмяна по подробно изложени съображения и претендират нейното отхвърляне, както и присъждане на направените по делото разноски.

Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия намира, че искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:

В настоящото производство, на основание чл. 239, т. 4 от АПК, се иска отмяна на решение № 314/8.04.2014 г. по адм. д. № 971/2013 г. на Административен съд - Перник, както и Решение № 5327/12.05.2015 г. по адм. д. № 8178/2014 г. на тричленен състав на ВАС, Трето отделение. В искането, уточняващата молба от 8.03.2016 г. и писмени бележки и се поддържа, че същите са постановени в противоречие с Решение № 18/8.02.2013 г. по гр. д. № 583/2012 г. второ ГО на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай визираните в разпоредбата предпоставки не са налице.

С влязлото в сила решение Пернишкия административен съд е осъдил на основание чл. 203, във връзка с чл. 204, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 1. ал. 1 ЗОДОВ Община Варна да:

• заплати на "Джемини " ЕАД сумата в размер на 729 360 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.06.201Зг. до окончателното изплащане на сумата и същата представлява обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от неоснователни бездействия на община Варна,

• заплати на "Джемини" ЕАД сумата в размер на 179 991 лв., представлява обезщетение за пропуснати ползи в резултат от неоснователни бездействия на община Варна, ведно със законната лихва, считано от 10.06.201Зг. до окончателното изплащане на сумата.

Първата присъдена сума в размер на 729 360 лв. представлява обезщетение в размер на стойността на завзетия имот в гр. Варна, съставляващ по действащата кадастрална карта реална част с площ от 732 кв. м. от ПИ с идентификатор 10135.2556.205.

В решение № 18/8.02.2013 г. по гр. д. 5583/12 г. на ВКС изрично е посочено, че собственикът /на същия описан имот/ може и следва да получи обезщетение в размер на стойността на имота, излязъл от неговия патримониум, което обаче може да му бъде присъдено само ако такава претенция е била предявена т. е. това не е било сторено в гражданското производство между същите страни.

Следователно по отношение исковата претенция за заплащане обезщетение в размер на стойността на имота няма никакъв идентитет между двете решения, доколкото такава не е предявявана и не е била предмет на делото пред гражданския съд.

Развитите пред настоящия състав доводи за нищожност и изначална недопустимост на решението на Пернишкия административен съд не са предмет и е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство по отмяна, доколкото са предмет на други производства.

С решението си Върховният касационен съд е отхвърлил иск по реда на чл. 73, ал. 1 пр. 2 от ЗС на "Джемини 31" ЕАД срещу Община Варна за заплащане на сумата 175 900 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които дружеството е лишено да получи от собствения си имот, съставляващ /неотчужден имот/ по действащата кадастрална карта реална част с площ от 732 кв. м. от ПИ с идентификатор 10135.2556.205 с предназначение-второстепенна улица "Битоля", при граници на реалната част: от две страни улица "Битоля", имот № 10135.2556.326 и бул. "Цар Освободител", за периода 1.01.2004 г. до 1.10.2010 г. /датата на предявяване на иска/, както и на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Прието е, че по делото не е установено ищеца да е ползвало процесния имот за получаване на граждански плодове преди реализирането на уширението на улица "Битоля", което засяга имота, поради което не може да се приеме, че дружеството е било лишено от такъв тип полза, каквато претендира, а по правилата на формалната логика не би могло да ползва имота за получаване на граждански плодове и след реализиране на мероприятието, доколкото с оглед неговото естество това е невъзможно, поради което и е отхвърлил иска в размер 175 900 лв. за обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен да получи от имота.

Втората присъдена сума от Пернишкия административен съд представлява обезщетение за пропуснати ползи - неосъществено увеличаване на имуществото на дружеството в следствие незаконосъобразни действия на административен орган. За да се присъди тази сума, съдът е приел, че по делото е представен като доказателство наемен договор от 07.12.2001 г., от които се установява, че процесните застроени площи са се използували от дружеството ищец за стопански цели и са били отдадени под наем за срок от 10 години. С предприемане на действия по освобождаване на терена същите са били разрушени и по този начин ищецът е претърпял загуби, като не е успял да реализира доходи, с които е могъл да увеличи имуществото си, в резултат от деянието - прокарване на улица без надлежно отчуждаване и в нарушение на законовия ред.

Предпоставките, за да бъде присъдена претендираната сума, са различни в иска по чл. 1 от ЗОДОВ и в иска по чл. 73 от ЗС, поради което не е налице тъждество на основанията на иска, а оттам и не е налице обективна тъждественост на постановените решения.

Фактическият състав на първия иск изисква наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.

Претенцията по чл. 73 от ЗС на собственика за заплащане от страна на недобросъвестния владелец на обезщетение за ползите, от които го е лишил, се основава на принципа на забрана на неоснователното обогатяване. За уважаването на подобна претенция е необходимо по делото да бъде установена по категоричен начин връзката между обедняването на собственика на имота /което също следва да бъде доказано/ и действията на недобросъвестния владелец.

За да е налице разпоредбата на чл. 239, т 4 АПК следва да е налице идентичност на страните, на правното основание и за същото искане, поради което за конкретния случай е неприложима тази хипотеза за отмяна на решението.

Освен гореизложеното реда за претендиране на вреди по ЗОДОВ изключва общия ред - чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ т.е. решението на Пернишкия административен съд е постановено по ред, който изключва разглеждането на претенцията по реда на чл. 73 от ЗС.

Ето защо, настоящият петчленен състав на Първа колегия счита, че молбата с искане за отмяна е неоснователна, тъй като не са налице две съдебни решения, ползващи се със сила на присъдено нещо, които взаимно си противоречат.

Предвид изхода от спора и направените претенции от страна на процесуалните представители на "Джемини 31" ЕАД гр. Радомир следва да се присъдят разноски в размер на 40 504 лв.

Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия,