Решение № 15584 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11333/2009 г.

Решение № 15584 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11333/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 145 АПК , във вр. чл. 87 и сл. от ЗУБ. Образувано е по жалбата на Ахмед Собхи Карим, гражданин на Ирак представляван от адв. Андреева от САК, против Решение № 350/03.08.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанци при МС, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска отмяна на решението като незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Позовава се на Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейските общности в Люксембург относно задължително тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО). Ответната страна Председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за основателна, а решението е постановено при наличие на основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, необосновано е и е постановено в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК и противоречи на материалния закон - чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО) на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и на решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване относно тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83 (ЕО) на Съвета. Върховният административен съд, III отделение, намира жалбата за допустима и частично основателна. С обжалваното решение е постановен изричен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателя не съществува риск от преследване и реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в държавата по произход Ирак. Прието е, че има високо вътрешно напрежение в Ирак, но не може да се направи извод за риск от тежки и лични заплахи спрямо жалбоподателя. Не са налице и хипотезите на чл. 9, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Административното производство е започнало по молба от 21.11.2008 г. с искане на молителя да получи права на бежанец. Административното производство е проведено при спазване на чл. 58 и чл. 63а от ЗУБ, като кандидата е запознат с правата си в хода на процедурата и са проведени две интервюта. Така е установено, че молителят е от гр. Багдад, напуснал е страната и е заминал нелегално за Сирия със семейството си, живели са в бежански лагери, след което през 2008 г. нелегално е заминал за Турция и нелегално се е прехвърлил България. Заявил, че той и семейството му са сунити и са били заплашвани в Ирак от армията на Махди за напуснат страната, имало е опит брат му да бъде отвлечен, а името му било разпространено и това допълнително им влошавало положението. Не желае да се връща, за да не бъде подложен на преследване, но не уточнява от кого. Към административната преписка са приложени справка вх. № 218/24.01.2008 г. от Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" при ДАБ относно обстановката в Ирак и наличието на вътрешен и международен конфликт в Ирак. Важна част от становището на МВнР е международноправната дефиниция на понятието вътрешен и международен въоръжен конфликт приложено към Ирак и информацията за степента и диференциацията на риска в селските райони, по-големите градове на страната и отделните провинции. Приложено е и становище от старши експерт при ДАБ относно молбата на Ахмед Собхи Карим. От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: 1. Неоснователна е жалбата срещу решението в частта, в която е отказано предоставяне на статут на бежанец. Законосъобразно е административното решение в тази част, защото по делото не се установява основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, жалбоподателят да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. 2. Основателна е жалбата срещу решението, в частта, в която е отказан хуманитарен статут. Приложените доказателства относно обстановката в Ирак не са обсъждани, а правните изводи са само и единствено на базата на личната бежанска история, изложена от жалбоподателя. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. С решение от 17.02.2009 година на Съда на Европейските общност по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83 (ЕО) за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007) хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, по т. 1 от смъртно наказание или екзекуция; т. 2. от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон - чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83 (ЕО). Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус. В интервютата кандидатът твърди, че е от гр. Багдад, който съгласно становище на ДАБ, е сред зоните с трайно повишено вътрешно напрежение по справка от 2008 г. Въпреки тези изводи съгласно служебно известното на съда становище на МВнР от 20.07.2009 г., в която в резюме е посочено, че от гледна точка на международните дефиниции на конфликтността в настоящия момент обстановката се характеризира като: ситуация на умерено въоръжено напрежение, забавен процес на единение на нацията, условия на намаляване на чуждестранно военно присъствие, относително високо равнище на насилие, което ще се поддържа и в следващите години, тъй като капацитетът на Иракските сили ще стигнат дъното на организираните мрежи, през последните месеци сериозно е увеличен броя на кръвопролитията на терористичните атаки, а двигателят на новата вълна на насилие е Ал-Кайда и хора от бившата партия БААС. Посочено е, че в Ирак съществуват нерешени политически, икономически, териториални, религиозни и хуманитарни проблеми, които се използват като претекст да се убива, отвлича и принуждава към емиграция. Палестинците са посочени сред малцинствените общности, а поради своята вяра и етническа принадлежност малцинствата са специален обект за нападение от сектантските милиции и други незаконни въоръжени формирования, изградени по етнически или религиозен признак. Повечето от малцинствените групи живеят в градове като Багдад, Мосул, Куркук, Басра, които са в епицентъра на борбата за политическо и икономическо надмощие между големите общности на кюрди и араби шиити и сунити. В момента иракската палестинска общност е обкръжена и изолирана в Багдад и е обект на постоянни атака и насилие. Изводът е, че малцинствата в Ирак са сред най-застрашените социални общности, а поради малкия си брой, слабо политическо влияние, никакви средства за самозащита и липса на адекватни закони се намират в кризисна ситуация, защото са обект на насилие и натиск от всички големи общности. В резюмето е посочено, че "за безогледно насилие в Ирак като цяло в този момент не може да се говори, но това е вярно на равнище държава и провинция", защото в отделни райони, населени места и квартали на големи градове подобна квалификация е възможна само за определен период от време. Потенциалът и оперативните сили на Иракските сили за сигурност, се посочва в справката, е далеч от необходимия за надеждно гарантиране на сигурността върху територията на страната. Най-ефективната сила са Сухопътните войски, но те страдат от сунитско-шиитски и арабско-кюрдски напрежения, а Федералната полиция не показва нито компетентност, нито морал. В Багдад практически няма нито недосегаеми за полицията и армията зони, нито такива, в които тероризмът да е изкоренен окончателно. Градът е съставен от етнически и религиозни анклави, чиито жители рядко напускат жилищните общности. Описаната ситуация сочи за наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, които тежки посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства. Следователно твърдението на кандидата, че е от гр. Багдад следва да се приеме за достоверно, като предвид двете справки за положението в Ирак и на сунитите, решението следва да бъде отменено в оспорената част на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, а делото върнато на административния орган за ново произнасяне и предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 2 от ЗУБ, а по отношение предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ постановения отказ е законосъобразен и в тази част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК