Решение № 1162 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12254/2012 г.

Решение № 1162 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12254/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение "Държавно горско стопанство - Пловдив", към "Южно централно държавно предприятие" - гр. Смолян, против Решение № 1854/27.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1630/2012 г., по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова Заповед № I-110/7.05.2012 г., с която е одобрено класирането на кандидатите в проведен открит конкурс за възлагане на лесокултурни мероприятия за горски обект на територията на предприятието - възложител и е определен кандидатът, на когото ще бъде възложена дейността. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на решение, с което жалбата против административния акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - "Модър 2002 " ООД, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответното дружество "Гея Аква " ООД, редовно уведомено не е представлявано и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил Заповед № I-110/07.05.2012 г., на Директора на Териториално поделение "Държавно горско стопанство - Пловдив", с която е одобрено класирането на кандидатите в проведен открит конкурс за възлагане на лесокултурни мероприятия за горски обект на територията на предприятието - възложител и е определен кандидатът, на когото ще бъде възложена дейността. За да постанови този резултат съдът е приел, че и двамата кандидати не са доказали техническите и квалификационните изисквания за извършване на съответната лесокултурна дейност и не са представили документи за наличието на персонал, необходим за извършване на дейностите, съгласно утвърдената спецификация. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Решението на Административен съд град Пловдив е правилно и обосновано, като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Оспорената заповед е била издадена от компетентен орган, в установената форма, на основание чл. 23, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба за условията и реда за възлагане на изпълнение на дейности в горските територии. В съдебното производство е било установено, че кандидатите в открития конкурс за извършване на лесокултурни дейности не са отговаряли на изискванията за провеждането му. Съдът е констатирал липсата на служители и техническа база, с която да се изпълнят уговорените дейности. Доколкото в тях са били включени и мероприятия по химическа защита на растителните култури (наземна химическа борба с вредителите), то съгласно условията на Наредба 104/2006 г., чл. 26, ал. 1, т. 2 се е изисквало наличието на лица с висше агрономическо образование. Такава дейност съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на растенията се осъществява от лица, които притежават разрешение, издадено от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Направеното от касатора възражение, че подобни лица, предвид краткотрайния срок на реализирането й, могат да се наемат и след провеждане на конкурса, не е залегнало като условие в същия, нито пък нормите, регулиращи тази дейност са поставили подобно, което да е във връзка със срока на тяхното изпълнение. Кандидатите не са представили доказателства за собствена или наета техника за всички дейности предмет на конкурса. Искането за намаляване на присъдените разноски, поради прекомерност на договорения адвокатски хонорар е следвало да бъде направено в срока по чл. 78, ал. 5 от ГПК, пред съответната инстанция. Разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,