Решение № 15621 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9084/2020 г.

Решение № 15621 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9084/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Бъздикян в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма] от [населено място] чрез пълномощник адв. Г. Печев, против решение № 1408 от 29.07.2020 г. по адм. дело № 909/2020 г. на Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата, с която се иска обявяване нищожността на Заповед № РД-20-225/02.04.2020 г. на Кмета на Район "Централен" при [община] и са присъдени разноски. Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон - ЗОС, съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 193 ГПК и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради които се иска отмяна на решението. Ответният административен орган – кмета на [община], район "Централен" чрез юрисконсулт К. Сухоруков в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че процесният недвижим общински имот се държи от касационния жалбоподател без правно основание, тъй като не съществуват валидни наемни правоотношения. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от едноличния търговец с доводи за нищожност на Заповед № РД-20-225/02.04.2020 г. на Кмета на Район "Централен" при [община]. С нея на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС и чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – Пловдив, е постановено да се изземе терен частна общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост № 1344 от 28.03.2011 г, представляващ ПИ, разположен в УПИ II обслужваща дейност, кв. 343 по плана на Трета градска част-Пловдив, [улица], с идентификатор 56784.523.35 по КК на [населено място], като част от имота е зает от павилион с дейност магазин за хранителни стоки с площ от около 51, 00 кв. м. При преценка доводите за нищожност, съдът е извършил проверка на релевантните по спора факти, при което е установено, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от кмета на Район "Централен" при [община], който съгласно чл. 80, ал. 1 от местната НРПУРОИ във вр. с чл. 65, ал. 2 от ЗОС е компетентен по материя, място, по степен и по време. Установено е също заповедта е издадена в изискуемата за това писмена форма и съдържа подробни фактически и правни основания, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК за мотивираност. Прието е, че са спазени и административнопроизводствените правила и че не се установява нарушение на материалния закон и неспазване на целта на закона в хипотезите чл. 65, ал. 1 от ЗОС водещи до нищожност на оспорената заповед, за което съдът обстоятелствено се е мотивирал. Съдът не е допуснал твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК като не е допуснал оспорване истинността на относимия към спора Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 1344 от 28.03.2011 г., с мотивите в протоколно определение от 01.07.2020 г., а именно че е недопустимо в това производство процедура по оспорване на такъв акт. С него се установява, че терена е частна общинска собственост, представляващ ПИ, разположен в УПИ II обслужваща дейност, кв. 343 по плана на Трета градска част-Пловдив, [улица], с идентификатор 56784.523.35 по КК на [населено място], като част от имота е зает от павилион с дейност магазин за хранителни стоки с площ от около 51, 00 кв. м., в случая стопанисван от [фирма]. В контекста на доводите за нищожност съдът е обсъдил наличието материално правните предпоставки по чл. 65 ЗОС за издаване на оспорената заповед, при което е установено, че процесният общински имот се държи без правно основание, поради което следва да бъде иззет въз основа на заповед на кмета на общината. В АЧОС изрично е посочено, че " [община] не е учредила право на строеж за сградите ( по Заповед № 0 А-602/30.03.2002 на кмета на [община] за изменение на ПУП-ПРЗ, бел. авт.) съгласно § 17, ал. 2 ЗУТ", поради което претенции за неприключили процедура в тази връзка с цел да обусловят правно основание за държането, са неоснователни. При така установеното се налага извода, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваната заповед по чл. 65 ЗОС. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив – изводите на съда са основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗОС и издадената въз основа на него местна Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – Пловдив. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК предявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски е основателно, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касатора К. Бъздикян в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма] от [населено място] следва да заплати на [община], район "Централен" разноски в размер на 100 лв., представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,