Решение № 3891 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2009 г.

Решение № 3891 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1265 от 15.07.2009 г., постановено по адм. д. № 980/09 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., шести състав, е отхвърлил жалбата на Жечо Бежанов Златев от с. Мараш, общ. Шумен, против Ревизионен акт № 270800287 от 12.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 121/20.03.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с който са му определени задължения за акциз в размер на 2 942,90 лв. и лихви в размер на 2 097,45 лв. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ"-гр. Варна сумата 202 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Жечо Бежанов Златев от с. Мараш, общ. Шумен, чрез пълномощника му адв. Десислава Петкова-Топалова. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи подадената жалба и отмени обжалвания РА.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна.

Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Жечо Бежанов Златев от с. Мараш, общ. Шумен, против Ревизионен акт № 270800287 от 12.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Шумен, потвърден с решение № 121/20.03.2009 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Варна, с който са му определени задължения за акциз в размер на 2 942,90 лв. и лихви в размер на 2 097,45 лв. В началната част на решението съдът е описал подробно фактите и обстоятелствата, свързани с провеждане на ревизията - издадените заповеди за възлагане на ревизия, реда на връчването им, съставените протоколи и прочие, констатациите на органа по приходите и основанията поради което приема, че са налице законови условия за ангажиране на отговорността на задълженото лице за акциз съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗА (отм.). След това съдът е пристъпил към разглеждане на жалбата по същество, като е приел, че същата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Изложени са мотиви, че РА е издаден от компетентен орган и ревизията е приключила в определения срок, като РА не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност. Съдът е дал обстойно тълкуване на разпоредбите на действалия към ревизирания период Закон за акцизите, които обуславят задълженията на ревизираното лице в качеството му на отговорник на пункт по ракиеизваряване за събиране на акциз, след което е пристъпил съпоставяне на законовите разпоредби с установените факти и обстоятелства по време на ревизията. В тази насока е прието, че за ревизирания период Жечо Бежанов Златев е бил отговорник на "Пункт за дестилация", собственост на ПК "Съзнание" - с. Мараш, което се установява от приложеното удостоверение № 5 от 18.08.1999 г., издадено от Община - Шумен на основание Наредбата за условията и реда за производство на вино, спирт и спиртни напитки. Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл /че няма качеството на такова лице/, като е посочил, че издаденото удостоверение е без срок на действие, поради което следва да се приеме, че то има действие до промяна на обстоятелствата, вписани в него. Посочено е, че органът по приходите е представил справка на представените в ТДД производствени листи, издадени през ревизирания период с посочени номер и дата на производствения лист, количество изварена ракия и дължим акциз, като срещу всеки протокол е отбелязано налице ли е служебна бележка, издадена на основание чл. 21, ал. 6 от ППЗА. В тази връзка съдът е отбелязал, че от органа по приходите са зачетени служебни бележки, които са представени от ПК "Съзнание" след съставяне на ревизионния доклад. Съдът е приел за неоснователно възраженията на жалбоподателя, че не е налице индивидуализация на производствените листи, както и че не е установено в хода на делото, че по производствените листи, за които са определени задължения за акциз, да е налице изключението по чл. 2, т. 3 от ЗА (отм.). Изложени са мотиви, че съгласно общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи за себе си изгодни правни последици, поради което, след като задълженото лице претендира, че не дължи акциз в случая, то следва да докаже, че са налице условията по чл. 2, т. 3 от ЗА (отм.), като представената от органа по приходите справка за производствените листи не е оспорена от жалбоподателя, не са налице и твърдения, че той не е съставил същите и че не е бил отговорник на пункта през ревизирания период. В продължение е посочено, че на основание чл. 8, ал. 2 от ЗА (отм.) отговорникът на пункта има задължение да събира и внася дължимия акциз за количествата ракия над размерите по чл. 2, т. 3 от същия закон в бюджета на съответната община, като изключение от принципа за плащане на акциз по чл. 2, т. 3 е установено по реда на чл. 21 от ППЗА (отм.), като качеството на физическо лице, производител на грозде и плодове, се установява със служебна бележка, издадена от ТДД по местонахождение на лозята и овощните насаждения, с която се установяват и вида на материали, които ще се изваряват. Посочено е, че такива бележки не са представени относно производствените листи, посочени в справката за ревизирания период, поради което правилно е ангажирана отговорността на отговорника на пункта, като възражението, че тази отговорност е на собственика на пункта е неоснователно, тъй като не намира подкрепа в закона.

Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно.

Основните оплаквания в касационната жалба са за допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон. Систематизирани, същите се изразяват в следното:

• административният съд е приел, че жалбоподателят е отговорник на пункта за ракиеизваряване на ПК "Съзнание" - с. Мараш, което обстоятелство не намира подкрепа в събраните в хода на ревизията доказателства, а доказателствената тежест в тази насока е на органа по приходите;

• необосновано и в противоречие със закона административният съд е приел, че отговорността за събиране на дължимия акциз е на отговорника на пункта, а не на кооперацията, собственик на същия;

• допуснато нарушение на материалния закон изразяващо се в това, че в мотивите на решението е прието, че по силата на закона жалбоподателят носи отговорност за изпълнение на чуждо данъчно задължение, без да бъде съобразено, че към ревизирания период е в сила разпоредбата на чл. 22 от ДПК (отм.) по силата на която първо трябва да бъде определено задължението на трето лице, а след това да се пристъпи към ангажиране на отговорността за чужд дълг.

Направените оплаквания са неоснователни.

По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. От данните по делото е видно, че от страна на ТД на НАП - гр. Шумен е била извършена данъчна ревизия на Жечо Бежанов Златев по ЗА (отм.) за данъчен период 01.08.2003 - 30.11.2003 г. В същия е дадена регламентация на начина на начисляване на акциз при производство на ракии от собствени суровини и материали за лично потребление. Посочено е, че по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите не се начислява акциз върху производството от физически лица на ракии от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на 2000 алкохолни градуса ракия годишно на семейство, като за произведените количества над този размер се събира акциз. Посочено е още, че по силата на чл. 8, ал. 2 от ЗА (отм.) за изваряването на ракия се съставя производствен лист от отговорника на пункта по ракиеизваряването, който събира и внася акциза за количествата ракия над размерите по чл. 2, т. 3 в бюджета на съответната община най-късно седем дни след издаването на производствения лист, а според чл. 21, ал. 6 от ППЗА териториалните данъчни дирекции издават служебна бележка, която удостоверява, че лицето на което е издадена, е производител на грозде или плодове и се установява вида и количеството на материалите, които ще се изваряват в ракия. В хода на ревизията са събрани доказателства, от които се установява, че през ревизирания период в пункта за ракиепроизводство на

ПК "Съзнание" в с. Мараш са съставяни производствени листове, към които няма приложени служебни бележки по чл. 21, ал. 6 от ППЗА (отм.), че лицето е производител на грозде и плодове, поради което за последното не възниква облекчението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗА (отм.) е се дължи акциз за цялото количество произведена ракия, като по силата на чл. 8, ал. 2 от ЗА (отм.) отговорността за събиране и внасяне на дължимия акциз е на отговорника на пункта, който носи отговорност за чуждо материално-правно данъчно задължение. На база на представените доказателства - удостоверение № 5 от 18.08.1999 г. на Община-Шумен е прието, че това лице е Жечо Бежанов Златев, тъй като последният е вписан в удостоверението като отговорник на пункта. Съобразявайки представени след съставянето на РД служебни бележки органът по приходите е приел, че на ревизираното лице следва да бъде определено задължение за акциз в размер на 2 942,90 лв. и лихви за забава в размер на 2 097,45 лв. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че издаденият ревизионен акт е правилен и законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Този негов извод е обоснован на фактите по делото и закона, поради което се споделя изцяло от настоящата инстанция.

Първият основен въпрос, на който следва да бъде отговорено, е относно това чия е отговорността за събиране на дължимия акциз - на собственика на пункта за ракиеизваряване или на отговорника на същия пункт. Даденият отговор на този въпрос от страна на административният съд е правилен и обоснован. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗА /отм./ - по номерацията на алинеите към ревизирания период/ за изваряване на ракия се съставя производствен лист от отговорника на пункта по ракиеизваряването, който събира и внася акциза за количествата ракии над размерите по чл. 2, т. 3 в бюджета на съответната община най-късно 7 дни след издаването на производствения лист. От използваните в разпоредбата изрази - "събира и внася акциза" следва изводът, че отговорността за това е на отговорника на пункта по ракиеизваряването, а не на собственика на пункта на ракиеизваряване, каквито доводи се развиват от жалбоподателя. Следва да бъде посочено, че в конкретния случай по този въпрос е налице и влязло в сила съдебно решение, което следва да бъде зачетено. По административната преписка е приложено копие от с решение № 884 от 20.06.2008 г. на Административен съд - Варна по адм. д. № 994/07 г., с което е отменен ДРА № З-134/22.04.2004 г. на ТДД - Шумен, потвърден с Решение № 417/28.05.2004 г. на директора на РДД - Варна, с който на ПК"Съзнание"-с. Мараш, общ. Шумен за периода 01. 01.2003 г. - 30.11.2003 г. са определени задължения за акциз по чл. 8, ал. 2 от ЗА (отм.) в размер на 9 190,08 лв. и лихви в размер на 637,12 лв. В мотивите на решението е посочено, че по силата на чл. 8, ал. 2 от ЗА отговорността за събиране и внасяне на дължимия акциз е на отговорника на пункта за ракиеизваряване, а не на кооперацията в качеството й на собственик на същия. От данните по административната преписка е видно, че това решение е послужило и като основание за възлагане на процесната ревизия на физическото лице-отговорник на пункта. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В този смисъл, освен че е неоснователно, то е налице и законова забрана за обсъждане на възражението относно това кой следва да носи отговорност за събиране на дължимия акциз.

Вторият основен въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е налице ли са доказателства относно това, че ревизираното лице Жечо Бежанов Златев от с. Мараш, общ. Шумен има качеството на "отговорник на пункт за ракиеизваряване". Доказателствената тежест в тази насока действително е на органа по приходите, като с оглед на данните по делото следва да бъде прието, че даденият положителен отговор на този въпрос е законосъобразен и обоснован. Освен даденото тълкуване в мотивите на първоинстанционното решение на разпоредбите на Наредбата за условията и реда за производство на вино, спирт и спиртни напитки, което се споделя от касационната инстанция, то допълнително следва да бъде посочено, че по административната преписка /л. 29/ като доказателство е приложено и удостоверение № 11 от 09.12.2003 г. на Община - Шумен, в което е отразено, че отговорник на пункта за дестилация на ПК "Съзнание" е Жечо Бежанов Златев от с. Мараш, общ. Шумен. Съпоставката между това удостоверение и удостоверение № 5 от 18.08.1999 г. на Община - Шумен налага изводът, че след 18.08.1999 г. до края на ревизирания период - 30.11.2003 г. не е настъпила промяна в лицето на отговорника на пункта за дестилация. Въпросните удостоверения са издадени въз основа на нормативни актове и представени от кооперацията документи, поради което могат да бъдат разглеждани като годни доказателства, установяващи качеството на ревизираното лице като отговорник на пункт за дестилация. От друга страна обстоятелството, че друго лице в действителност е било отговорник през ревизирания период, е положителен факт от обективната действителност и от доказването му биха настъпили благоприятни последици за жалбоподателя, поради което той също е могъл да ангажира доказателства, в това число и гласни, в тази насока, данни за което не се съдържат по делото. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че направеният извод за качеството на ревизираното лице е правилен и обоснован и оплакванията на касатора в обратния смисъл се явяват неоснователни.

Неоснователни са и оплакванията за допуснати нарушение на материалния закон с оглед на неустановяване на задълженията на третите лица, респективно не представяне на производствените листи. От данните по административната преписка е видно, че от страна на ТД на НАП - гр. Шумен е било отправено искане към ПК "Съзнание" за представяне на производствените листове на пункта, като писмото не е било потърсено от адреса, за което обстоятелство е съставен съответния протокол. В този смисъл следва да бъде прието, че ревизиращият екип е предприел съответните действия по събирането на производствените листове като доказателства по делото, а неприлагането им е поради поведението на трето лице, за което екипът не може да носи отговорност. От преписката е видно също, че материалите по извършената ревизия на ПК "Съзнание" са били приобщени към процесната ревизия. По време на ревизията на кооперацията е съставена подробна справка, приложена и по настоящата, в която са описани всички производствени листове за процесния период, като на база на това към кои листове има представени служебни бележки по чл. 21, ал. 6 от ППЗА (отм.) и към кои не са представени, са определени и задълженията на жалбоподателя. Обстоятелството, че в тази справка не са посочени имената на лицата, на които са съставени производствените листове, не може да бъде разглеждано като такова съществено нарушение, че да прави съставеният ревизионен акт незаконосъобразен единствено и само на това основание. Освен това, отговорността на жалбоподателя в качеството му на трето лице - отговорник на пункт за ракиеизваряване, е самостоятелна по силата на закона. В този смисъл чл. 22 от действалия към процесния период ДПК определя, че когато по силата на закон данъкът се удържа и внася от трето лице, различно от данъчния субект, правилата на този кодекс по отношение на данъчния субект се прилагат и по отношение на третото лице, а когато третото задължено лице не е удържала или не е внесло данъка, то отговаря за данъчното задължение. Извършеното позоваване в касационната жалба на решение № 12332 от 17.11.2008 г. по адм. д. № 5812/08 г. на ВАС е направено некоректно, като аргументите са извадени на база направеното тълкуване на разпоредби от отменения ЗСДВ, който не е бил в сила за процесния период. Данните по делото показват, че на база на представени служебни бележки след съставянето на ревизионния доклад е била извършена корекция на задълженията, като в тази насока жалбоподателят е могъл да ангажира доказателства и в хода на съдебното производство, което не е сторено от негова страна.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския административен съд не страда от пороците, посочени в жалбата на Жечо Бежанов Златев и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,