Решение № 389 от 10.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1034/2015 г.

Решение № 389 от 10.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1034/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията съдията Капка Костова Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК, при условията на чл. 419, ал. 2 и с ангажирано основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 3 - поради възникване на обстоятелство, което не е било известно на съда при постановяване на атакуваното определение за прекратяване на наказателното производство, имащо съществено значение за делото. Образувано е по искане на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура - [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на определение на Пазарджишкия окръжен съд от 20 януари 2015 г., постановено по нохд № 641/2014 г., по реда на чл. 369, ал. 4 от НПК. В искането се твърди наличие на възникнало ново обстоятелство, свързано с отмяна на представен от обвиняемата Д. Н. на досъдебното производство болничен лист, което обстоятелство не е било известно на съда при прекратяване на наказателното производство срещу нея на посоченото по-горе основание. Претендира се възобновяване на наказателното производство спрямо обвиняемата Д. Д. Н.. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа искането за възобновяване на делото по отношение на Н., като намира, че не са налице законовите предпоставки за това. Обвиняемата Д. Н. участва в заседанието лично и със защитника си адвокат Ш. от САК, която изразява становище за недопустимост, а алтернативно - за неоснователност на искането за възобновяване на делото по отношение на Н.. Представя писмени бележки с подробни съображения, идентични с изложените в депозираното по делото възражение срещу искането за възобновяване, към което възражение е приложено и Експертно решение на Националната експертна лекарска комисия от 25.02.2015 г., касаещо визирания в искането болничен лист. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и за да се произнесе, съобрази следното: Атакуваното по реда на възобновяването на наказателните дела определение е постановено на 20.01.2015 г. на основание разпоредбата на чл. 369, ал. 4 от НПК. С него е прекратено наказателното производство срещу Д. Д. Н. по повдигнатите й обвинения по чл. 255, ал. 3 и по чл. 253 от НК на посоченото основание, а по отношение на останалите обвиняеми Ц. Н., Л. М., Й. К. и А. К., наказателното производство е продължило, като със същото определение съдебното производство е прекратено и делото е върнато за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения по отношение на Н. и К.. Наведените в искането и от страните по съществото на делото доводи, предпоставят произнасяне по предварителния въпрос за допустимостта на направеното искане. В искането се твърди, че след постановяване на атакуваното определение е възникнало ново обстоятелство, което не е било известно на съда при постановяването му. Това обстоятелство се изразява в издадено Експертно решение № 347 от 23.01.2015 г. на ТЕЛК, общи заболявания при МБАЛ П. АД, с което е отменен болничен лист № 0861637, издаден на обвиняемата Д. Н. и представен от защитата й на досъдебното производство. Решението е приложено към искането в заверено копие, заедно със съпроводителното писмо от 17.02.2015 г. на Регионална здравна инспекция - П.. Атакуваното определение е постановено в производство за разглеждане на делото от съда по реда на Глава двадесет и шеста от НПК "Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия" (чл. 368 - чл. 369, ДВ, бр. 71/2013 г.). Производството е инициирано от молба на обвиняемата Д. Д. Н. от 19.05.2014 г., подадена до Окръжен съд - гр. Пазарджик, с искане да бъде разгледано делото, по което тя е привлечена като обвиняема преди повече от две години, а именно - на 28.04.2010 г. По така направеното искане е образувано нчд № 266/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд (ПОС). По него съдът постановил определение № 205 от 6.06.2014 г., с което констатирал, че от повдигане на обвинението срещу Н. са изминали повече от две години, че в изтеклия четиригодишен период делото не е внасяно в съда, производството по него не е било спирано и поради това и на основание чл. 369, ал. 1 от НПК е върнал делото на прокурора, който в определения от закона тримесечен срок да осъществи правомощията си, като внесе делото в съда с обвинителен акт или със споразумение за решаването му или прекрати наказателното производство. На 5.09.2014 г. ОП - [населено място] внесла обвинителен акт против Д. Н. и останалите четирима обвиняеми, посочени по-горе. По този повод е образувано нохд № 407/2014 г. ПОС, с разпореждане № 707 от 6.10.2014 г., прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на ОП - [населено място], за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения при назначаване на експертите от финансово-икономическата експертиза и при изготвяне на обвинителния акт, който не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Срещу разпореждането е подаден протест от прокурор при ОП - [населено място] и е образувано внчд № 444/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд (ПАС). Съдът се е произнесъл с определение № 460 от 14.11.2014 г., с което е потвърдил атакуваното разпореждане. На 17.11.2014 г. делото е върнато в ПОС. На 17.12.2014 г. ОП - [населено място] внесла отново делото с обвинителен акт в ПОС, с идентични на предходните обвинения срещу петимата обвиняеми. Образувано е нохд № 641/2014 г., по което съдът постановил атакуваното сега пред ВКС определение от 20.01.2014 г. С него констатирал, че в едномесечния срок по чл. 369, ал. 3 от НПК прокурорът е назначил нова съдебно-икономическа експертиза, извършил е ново привличане в качеството на обвиняеми на Й. К. и на Ц. Н. (последният вече като "помагач" в престъплението по чл. 255, ал. 3 от НК) и е пристъпил към предявяване на материалите по делото. Именно във връзка с новото привличане и с предявяването на материалите, съдът е констатирал допуснати нови нарушения на процесуалните правила по отношение на обвиняемата Д. Н., на която материалите на практика не са предявени, както и по отношение на обвиняемите К. и Н.. Затова и на основание чл. 369, ал. 4 от НПК съдът е прекратил наказателното производство срещу Д. Н., а на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за надлежно предявяване на разследването на обв. Ц. Н. и за надлежно привличане в качеството на обвиняема на Й. К.. Определението е протестирано от прокурор при ОП - [населено място]. Образувано е внчд № 43/2015 г. по описа на ПАС, по което въззивният съд е постановил определение № 65 от 17.02.2015 г. и е приел, че определението в частта му досежно прекратяването на наказателното производство срещу обвиняемата Д. Н. не подлежи на въззивна проверка съгл. разпоредбата на чл. 369, ал. 5 от НПК, а в останалата част е потвърдил определението на ОС. Така, определението е влязло в сила на 17.02.2015 г. Искането за възобновяване на наказателното дело по отношение на Д. Н. е направено от процесуално легитимирана страна, каквато е окръжният прокурор съгл. чл. 420, ал. 1 от НПК и в законния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, макар да не е подадено надлежно чрез съответния първоинстанционен съд и да липсват действия по администрирането му, съобразно изискванията на чл. 424, ал. 3 от НПК (разпореждане за изпращане на преписи от искането, за изпращане на самото дело на ВКС, съпроводително писмо и пр.). Тези нарушения на регламента обаче не могат да бъдат отстранени на този етап от производството, доколкото искането е породило деволутивното си действие, обосновавайки образуване на производство за възобновяване на делото и внасянето му за разглеждане в открито съдебно заседание пред ВКС. На следващо място, оспорен е съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, съгл. чл. 419, ал. 2 от НПК, която проверка е допустима при ограничен брой основания - само тези по чл. 422, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Затова, ВКС намира искането за допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно и съображенията за това са следните: Посоченото в искането основание за възобновяване на наказателното производство спрямо обвиняемата Д. Н., се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Фактическото основание за искането обвинението е съзряло в постановеното Експертно решение № 374 от 23.01.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ [населено място], приложено към искането, с което е отменен болничен лист № 0861637, издаден на обвиняемата Н., за ползван домашен отпуск в размер на 20 дни, през периода 17.11.2014 г. - 6.12.2014 г. Макар да не е изрично заявено и обосновано в искането, би могло да се изведе от съдържанието му твърдението, че именно ползването на този домашен отпуск в този период, е възпрепятствало предявяването на материалите от допълнителното разследване на Н., а това е преценено от съда като допуснато ново нарушение на процесуалните правила по смисъла и в срока по чл. 369, ал. 4 от НПК и то е обосновало прекратяването на наказателното производство срещу Н. на посоченото основание. ВКС намира за необходимо да акцентира върху няколко принципни правни положения, относими към конкретния казус и те са следните: Първо, от съществено значение е особеният характер на производството по Глава двадесет и шеста от НПК, чието единствено предназначение е да стимулира и обезпечи разумни срокове на протичане на досъдебната фаза на наказателния процес. Процедурата е контролна и е насочена срещу процесуално бездействие. Изцяло и единствено във властта на прокурора е да упражни предоставените му от закона правомощия в рамките на това производство. Второ, съдебното разглеждане на делото става възможно единствено поради сезирането на съда от обвиняемия с молба по чл. 368, ал. 1 от НПК и намесата на съда по реда на чл. 369 от НПК. На правото на обвиняемия да поиска разглеждане на делото след изтичане на посочените в закона срокове, съответства задължение на съда да извърши необходимите действия, гарантиращи реализирането на това право и тези действия са разписани в текста на чл. 368, ал. 2 и чл. 369 от НПК. Трето, хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на наказателното дело съдържа две законови предпоставки, които трябва да са налице задължително и кумулативно - чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил атакувания съдебен акт и те да имат съществено значение за делото. Неизменна е съдебната практика, че тези обстоятелства са "разкрити чрез разследване", когато това е сторено по реда на Глава седемнадесета от НПК или в хода на съдебно следствие, вкл. в рамките на друго наказателно производство или в нарочно производство. Само по този начин те ще бъдат разкрити така, че да са установени по несъмнен и безспорен начин, за да се избегне неоснователната отмяна на влезлия в законна сила съдебен акт и засягането на стабилитета му. Четвърто, възобновяването на наказателните дела на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК няма предвид случаите, при които е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и които са в приложното поле на основанието за възобновяване по ал. 1, т. 5 на нормата, а компетентен да се позове на нарушението е не окръжният, а главният прокурор, при това в шестмесечен срок, който има обаче различен начален момент - влизане в сила на съдебния акт (в този смисъл вж. р. № 546/2010 г. на ВКС, I НО, р. № 89/2015 г. на ВКС, I НО и др.). В случая и двете законови предпоставки не са налице. Несъмнено, отмяната на болничния лист е обстоятелство, което не е било известно на съда при постановяване на атакуваното определение на 20.01.2015 г. - решението на ТЕЛК, на което единствено се позовава обвинителната власт в искането си, е от 23.01.2015 г. Не би могло да се приеме обаче, че това обстоятелство е разкрито чрез "разследване" по смисъла на закона. Не са налице каквито и да било други данни, извън просто прилагането му в ксерокопие към искането за възобновяване, наред с писмо на РЗИ - П., изх. № 1-187 от 16.02.2015 г. за изпращането му до ОП - П., на основание чл. 59 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (приет с ПМС № 83/2010 г., обн. ДВ, бр. 34/4.05.2010 г., бел. ВКС). Според посочения текст, регионалната картотека изпраща на ТП на НОИ първия екземпляр от експертното решение на ТЕЛК, след като е проверила, че всички страни са уведомени и срокът за обжалване е изтекъл, като решението се изпраща "... и на други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай. ". В случая, няма данни дали е извършена проверката за уведомяване на страните и изтичане на срока за обжалване, както няма данни и в рамките на каква проверка или производство е изискана и/или предоставена тази информация. В тази връзка, няма как да се избегне фактът, че въпросното експертно решение на ТЕЛК е отменено с решение на НЕЛК № 168 от 25.02.2015 г., втори специализиран състав по вътрешни болести, като болничният лист е потвърден. Копие от решението на НЕЛК е приложено към депозираното по делото възражение от защитата на обвиняемата Н. срещу направеното искане за възобновяване на наказателното производство срещу нея. Вярно е, че съгл. разпоредбата на чл. 426 във вр. чл. 353, ал. 5 от НПК, в производството по реда на Глава тридесет и трета от НПК не се провежда съдебно следствие и не се събират доказателства, поради което представеното с възражението експертно решение не може да бъде съобразявано. То обаче касае единственото визирано в искането обстоятелство като основание за възобновяване на делото и затова не може да бъде отминато. Свързаното с болничния лист обжалване и крайния резултат от него несъмнено биха станали известни на прокуратурата, ако бе провела разследването, което законът й вменява, вкл. чрез експертна проверка на конкретните обстоятелства относно причините и необходимостта от хоспитализирането на Н. през периода на болничния лист, възможността й да се яви или не на насроченото на 4.12.2014 г. предявяване на материалите по делото, както и да се запознае изобщо с тях впоследствие на 10.12.2014 г. в лечебното заведение и пр. Отделен е въпросът за това, по какъв точно начин отмяната на болничния лист с решението на ТЕЛК ползва тезата на обвинението като основание за възобновяване на наказателното производство срещу Д. Н., още повече по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. В тази насока липсват каквито и да било съображения и доводи в направеното искане. Наличието на уважителна причина и обективна невъзможност да бъде предявено разследването в рамките на визирания в закона едномесечен срок би могло да се обсъжда на плоскостта на евентуални допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, за каквато проверка обаче ВКС не е сезиран в предвидения в закона срок и от легитимираното за това лице. При изложените съображения, ВКС намира направеното искане за възобновяване на наказателното производство срещу обвиняемата Д. Н. за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение