Решение № 10082 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14858/2018 г.

Решение № 10082 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14858/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Костова, от [населено място] против решение № 1673/09.10.2018 г. по адм. дело № 1305/2018 г. на Административен съд – Бургас в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № 0202 РД 01 – 0035/08.05.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Айтос. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Айтос не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че спорът не е изяснен от фактическа страна във връзка с възприетото недеклариране на суми и влиянието на това върху изискуемия минимален доход за отпускане на помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Решението в обжалваната му част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, детерминирали и необоснованост на същото. По делото е установено, че със заявление – декларация вх. № ЗСПД / Д – А – А / 911/30.03.2017 г. по чл. 7, ал. 1 ЗСПД за отпускане на помощи за децата С. и К., М. Костова (тяхна майка) е декларирала, че е осигурено лице като е представила удостоверение за получен доход, издадено от Община Айтос, представила е и удостоверение за доходи за съпруга си З. Костов в качеството му на самоосигуряващо се лице. Приложила е изискуемите документи, установяващи фактите по чл. 7 ЗСПД. Декларираните от семейството брутни доходи за периода март 2016 г. – февруари 2017 г. възлизат на сумата от 16 203, 38 лева. Декларирано е и обезщетение за временна неработоспособност от 162, 23 лева. Със заповед № ЗСПД / Д – А – А / 911/03.04.2017 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Айтос на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПД и чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца във връзка с чл. 7, ал. 1 ЗСПД е отпуснал на М. Костова месечна помощ в размер на 42, 50 лева за всяко от децата С. и К. за периода 01.03.2017 г. – 28.02.2018 г., а със заповед № ЗСПД / Д – А – А / 911/06.02.2018 г. е изменил размера на месечната помощ, увеличавайки я по 45, 00 лева за всяко дете. Съгласно чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца право на семейни помощи по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 6 и ал. 3, т. 1 от с. з. имат семействата и бременните жени със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ 2017) за съответната година, но не по-малък от предходната година. Средномесечният доход на член от семейството по ЗДБРБ за 2017 г. е 400, 00 лева. Във връзка с последващо подадено заявление – декларация вх. № ЗСПД / ДАА/ 961/30.03.2018 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Айтос е разпоредил извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи, отчитайки различия в данните на част от представените удостоверения за доходи по предходния период. При разпоредената проверка са отправени искания за установяване доходите на жалбоподателката до Сдружение "Алтернативи", гр. Айтос; Община Айтос и ТД на НАП - Бургас. От постъпилата информация е било установено, че за периода 01.03.2016 г. – 28.02.2017 г. Костова не е декларирала доходи от граждански договори в размер на 1 730, 00 лева, получени от Община Айтос и 990, 00 лева, получени от Сдружение "Алтернативи" гр. Айтос. С тези недекларирани доходи общият размер на нейните доходи е възлизал на сумата от 13 757, 83 лева, а доходите на семейството съгласно приетата по делото експертиза е бил в размер 17847, 53 лева (13757, 83 (действителен доход на М. Костова) + 4 089, 70 (декларирания доход на съпруга З. Костов)). Средномесечният доход на член от семейството на М. Костова според заключението на вещото лице по зададения въпрос е определен на 371, 82 лева, т. е. под минималния за получаване на помощите. Вещото лице е изследвало също размера на дохода на жалбоподателката и след начисляване на допълнителното материално стимулиране през месец октомври 2016 г., от което сумата е разпределена към месечния доход, начислен през изминалото деветмесечие и така е формиран нов месечен доход, а оттук и нов средномесечен доход по смисъла на чл. 4 ЗСПД. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в тази му част досежно доходите на съпруга на жалбоподателката З. Костов, както и в частта му за определяне на брутния месечен доход на семейството с установените разлики в доходите на двамата съпрузи, оказващи влияние на средномесечния доход на член от семейството за процесния период, но не е изследвал тези обстоятелства в мотивите на съдебното решение, отделяйки спорното от безспорното. Тази проверка предвид установените флуктуации на доходите на семейството е била наложителна чрез поставяне на допълнителна задача на вещото лице за анализиране данните от данъчните декларации на самоосигуряващото се лице - З. Костов предвид необходимостта от специални знания за определяне размера на дохода на последния и оттук изчисляване на действителния средномесечен доход на член от семейството на жалбоподателката, на базата на който да се провери точното прилагане на материалния закон – чл. 4 и чл. 7 ЗСПД. Сам по себе си факта, че М. Костова не е декларирала точно доходите на своето семейство не би довел до вменената й отговорност за възстановяване на недобросъвестно получени суми, ако средномесечният доход на член на семейството е бил под минимално изискуемия по ЗДБРБ за 2017 г. и за нея е съществувало правото на получаване на месечни помощи по чл. 7 от ЗСПД. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на указанията дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. Разноските по спора следва да бъдат присъдени при условията на чл. 226 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение