Решение № 17198 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7748/2019 г.

Решение № 17198 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7748/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 888/13.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2849/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменен АПВ № П-02000218047250-004-001/6.07.2018 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП–Бургас, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас при ЦУ на НАП и преписката е върната на ТД на НАП – Бургас за произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като Дирекция "ОДОП" Бургас ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски в размер на 3463 лева. Касаторът твърди касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Бург ойл" АД, чрез адв. Лулчева, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения са развити в депозирания отговор, както и писмени бележки. Претендира присъждане на сторените от страна на дружеството разноски по делото, за което са представени доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд – Бургас е бил АПВ № П-02000218047250-004-001/6.07.2018 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – Бургас, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с който е извършено прихващане на сумата от 54 465.70 лева за погасяване на задължения по ДРА № 1279/25.07.2003 г. Съдът е приел, че оспореният АПВ е издаден в предвидената от закона форма и от компетентен административен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е издаден в нарушение на материалния закон. Приел е, че въпросът относно приложението на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК по отношение вземането на дружеството в размер на 54 465.76 лева е разрешен с влязло в сила решение по адм. д. № 9028/2016 г. по описа на ВАС. Съобразно приетото от съда, а именно липсата на изтекла погасителна давност по отношение на вземането на дружеството оспореният АПВ е отменен като незаконосъобразен, а преписката върната на органа по приходите с оглед издаване на законосъобразен акт при съблюдаване на материалния закон и дадените в решението указания. Решението е неправилно. С оспорения АПВ, по реда на чл. 128, ал. 1, изр. 2 от ДОПК във вр. с чл. 129 от ДОПК, е извършено прихващане на задължения по ДРА № 1279/25.07.2003 г., с подлежаща на възстановяване сума в размер на 54 465.70 лева. В случая спорният момент между страните е правен и е свързан с наличие на предпоставките на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, а именно наличие на изискуеми публични вземания, с които в хода на проверката е извършено прихващане. Процесуалните правила относно извършеното прихващане се съдържат в чл. 128 и сл. от ДОПК, но материално правните разпоредби са уредени в ЗЗД. Прихващане се извършва с изискуемо и ликвидно вземане за публични задължения, каквото в случая е удостоверено от приходните органи. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Такъв е настоящият случай – на 6.04.2007 г., когато е станало изискуемо вземането на дружеството в размер на 54 465.76 лева / основанието за възстановяване на сумата от 54 465.76 лева е влизането в сила на решение № 3507/6.04.2007 г. по адм. дело № 10339/2006 г. по описа на ВАС, с което е отменен АПВ № 6820/9.12.2005 г., с който е отказано на "Бург ойл" АД да бъде възстановена сумата от 54 465.76 лева (част от сумата 118 089.00 лева), публичното задължение по ДРА не е било погасено по давност. С оглед на така установените факти и обстоятелства решението на АС - Бургас като неправилно следва да бъде отменено. След отмяна на съдебното решение и поради обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Бург ойл" АД против АПВ № П-02000218047250-004-001/6.07.2018 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП. Разноски: Предвид крайния съдебен акт и изричната претенция на пълномощника на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касатора следа да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанция в размер на 4327,40 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение