Решение № 10888 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6710/2015 г.

Решение № 10888 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6710/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "БДЛ Офис парк" АД със седалище гр. София, чрез пълномощника адв. Миглена Пенева, за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 1043 от 29 януари 2015 г., постановено по адм. д. № 5035/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 1991 от 25 март 2013 г., постановено по адм. д. № 10770/2011 г. по описа на Административен съд София-град и допълнително решение № 403 от 22 януари 2014 г. е посочената част, постановено по същото дело, като вместо това е отхвърлена жалбата на дружеството - искател в настоящото производство. Твърди се в искането за отмяна, че е налице ново обстоятелство, във връзка с което е представено и ново писмено доказателство - писмо изх. № 114/20 март 2015 г., издадено от Консорциум Титан Чистота София ДЗЗД по искане на "БДЛ Офис парк" АД. Ответникът - кметът на Столична община, чрез пълномощника си адв. Тодор Пасков, намира за неоснователно искането за отмяна. Претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 1043 от 29 януари 2015 г., постановено по адм. д. № 5035/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменено решение № 1991 от 25 март 2013 г., постановено по адм. д. № 10770/2011 г. по описа на Административен съд София-град, като вместо това е отхвърлена жалбата на "БДЛ Офис парк" АД срещу ревизионен акт № 21-089/27 юли 2011 г. на орган по приходите в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на общината, в частта, с която са определени задължения на дружеството за ТБО, през периода м. февруари - м. декември 2009 г., за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на сградите на Блок Б, Блок В и Блок В, находящи се в нежилищен имот - земя и сгради, УПИ II-105, кв. 19, м. "Трета извънградска част". Със същото решение е отменено и допълнително решение № 403 от 22 януари 2014 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 21-089/27 юли 2011 г. на орган по приходите в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на общината, в частта за установените и определени задължения за ТБО за услугите обезвреждане в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на сгради Блок Б, Блок В и Блок В, находящи се в нежилищен имот - земя и сгради, УПИ II-105, кв. 19, м. "Трета извънградска част" за периода м. февруари - м. декември 2009 г., като вместо това е отхвърлена жалбата на "БДЛ Офис парк" АД в тази част. В останалата му част допълнителното решение е оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. "БДЛ Офис парк" АД е страна по делото както пред Административен съд София-град, чиито решения не са предмет на настоящото производство, така и пред Върховния административен съд, като постановеното от последния съдебно решение е неблагоприятно за дружеството. Ето защо последното може да иска отмяна на това решение. В искането е посочено, че се иска отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Другото кумулативно дадено в цитираната норма изискване е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото. Като ново писмено доказателство искателят е посочил и представил писмо изх. № 114/20 март 2015 г., издадено от Консорциум Титан Чистота София ДЗЗД по искане на "БДЛ Офис парк" АД. Това доказателство обаче не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Това доказателство е могло да бъде представено от искателя до приключването на делото в редовните съдебни инстанции, ако е считал, че е от съществено значение за изхода на спора. Поради това и представеното доказателство не може да бъде основание за отмяна на атакуваното съдебно решение. Това е така, защото основание за отмяна могат да бъдат само доказателства, които са нови, т.е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, която иска отмяната, до приключване на устните състезания в последната съдебна инстанция. В случая това не е така, тъй като дружеството - искател е поискало информация относно извършваните услуги по сметосъбиране и сметоизвозване въ връзка с оспорения ревизионен акт едва след постановяване на неблагоприятното за него решение на Върховния административен съд. При липсата на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК, искането на "БДЛ Офис парк" АД като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото и направеното искане "БДЛ Офис парк" АД ще следва да бъде осъдено да заплати на Столична община направените за това производство разноски за един адвокат в размер на 1800 лева. Заплащането и размера на адвокатския хонорар са надлежно установени с представените по делото доказателства. Неоснователно е възражението на представителя на искателя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Последното е съобразено с предвидения в чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на дължимия хонорар. Като се има предвид обема на делото, правните проблеми, които то поставя, както и това, че пълномощникът на ответника по искането за отмяна е представил по делото подробна писмена защита, но същевременно се е явил и в съдебното заседание, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за намаляване на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,