Решение № 7745 от 19.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез процесуален представител Михайлов, срещу решение 1101 от 22.02.2022 г., постановено по адм. дело 8404 от 2021г., по описа на Административен съд София град (АССГ), с което съдът, по жалба на Л. Талев, е отменил заповед ЧР-01-277/06.08.2021 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 6, чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е прекратено служебното правоотношение на Талев за длъжност директор" на дирекция Съвет по законодателство в Министерство на правосъдието, считано от 09.08.2021 г. Касационният жалбоподател е обжалвал решението като необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон. Изложил е доводи за това, че заповедта е издадена при спазване на административно производствените правила и при наличие на законовите предпоставки за издаването. Иска решението на АССГ да бъде отменено, респективно жалбата на Талев против заповед ЧР-01-277/06.08.2021 г. на министъра на правосъдието - отхвърлена. Не се претендират разноски. Ответникът по касация Л. Талев, чрез адв. Дундов оспорва касационната жалба. Счита, че административният съд е постановил правилно решение, съобразявайки и анализирайки всички събрани в хода на производството пред АССГ доказателства. Излага становище, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и е несъответстваща на целта на закона, като при издаването не са съобразени действащите към момента на възникване на служебното правоотношение на Талев законови разпоредби. Моли подадената касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а оспореното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Излага доводи за това, че АССГ е постановил обосновано решение, като е отменил оспорената пред него заповед, съобразявайки всички релевантни за правния спор обстоятелства, респективно е направил законосъобразни изводи, за които се е аргументирал. С оглед изложеното, счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства, от които е приел за установено, че до момента на назначаването на Талев на заеманата от него длъжност директор в Дирекция Съвет по законодателство към Министерство на правосъдието (м. май 2016г.), същият е упражнявал свободна професия адвокат, считано от вписването му като такъв през 2003г., респективно към датата на подаване на документите си за участие в проведения конкурс, лицето е имало над 12 години натрупан юридически стаж. Същото е заемало посочената по-горе ръководна длъжност до издаване на оспорената пред АССГ заповед, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 6, чл. 108 от ЗДСл. За да постанови решението си, АССГ, съобразявайки доказателствата по делото, е изследвал въпроса дали е налице основанието въз основа на което е издадена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ответника в настоящото производство. Стигнал е до обоснован извод, че в процесния случай, органът издал заповедта, не е съобразил законовите разпоредби, действащи към момента на възникване на служебното правоотношение. Съдът правилно е посочил, че за да е налице посоченото основание за издаване на административния акт, а именно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, е държавният служител да е назначен при неспазване на условията по чл. 7, към която норма препраща горепосочената разпоредба, и нарушението да съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. С оглед направените констатации, АССГ е приел, че служебното правоотношение на Талев е възникнало легитимно, в съответствие със законовите изисквания към м. май 2016 г., респективно касаторът в настоящото производство е приложил неправилно материалния закон при издаване на заповедта, което води до липсата на основание за издаването и съответно до правилен краен извод, до който е стигнал АССГ при постановяване на обжалваното решение. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 107, ал.1, т. 7 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване на условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за професионалното, компетентно и добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). В случая на спорния по делото въпрос дали при назначаването на длъжност директор в Дирекция Съвет по законодателство към Министерство на правосъдието Л. Талев е отговарял на изискванията за заемане на тази позиция, решаващият съд е дал положителен отговор, като е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Доводите в касационната жалба са насочени основно срещу крайния извод от съда, че служебното правоотношение между касатора и Талев е възникнало легитимно към м. май 2016г. Министърът на правосъдието е направил опит да аргументира позицията си с измененията в т. 13 от Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) и в чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), които съдът не е взел предвид и е достигнал до несъобразени с материалния закон изводи. Обратно на твърдяното от касатора, първоинстанционният съд детайлно и прецизно е разгледал приложимата към датата на възникване на служебното правоотношение нормативно уредба, като е проследил и измененията й след този момент. Правилно и обосновано е посочил, че изискванията за заемане на длъжността се определят със закон - чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), чрез длъжностното разписание за съответната длъжност и в устройствения правилник на съответната администрация (чл. 14, ал. 3 ЗА). Установено е, че в Устройствения правилник на Министерството на правосъдието не са предвидени специфични изисквания за заемане на длъжността директор на Дирекция Съвет по законодателство, а що се отнася до изискванията за длъжността, регламентирани в длъжностната характеристика за заемане на длъжността на ответника по касация са необходими: висше образование; образователно-квалификационна степен - магистър; професионална област - право с придобита юридическа правоспособност; минимално изискуем професионален опит - най-малко минимален ранг - V старши или професионален опит - 7 години (професионалният опит, посочен и в т. 13 от Класификатора на длъжностите в администрацията за определената длъжност). В тази връзка, в производството пред АССГ безспорно е установено, че Талев има висше образование по специалност Право, образователна степен магистър, както и повече от 12 години стаж като адвокат - професия, изискваща специалност от посочената област. При това положение напълно обосновано решаващият съд е приел, че юридическият стаж на служителя следва да се зачете за професионален опит, както е бил зачетен и от административния орган към момента на назначаването на служителя на длъжността. Нещо повече в касационната си жалба, касаторът сам е посочил, че дефиницията за професионален опит е описана в чл. 2, ал. 2 НПКДА и гласи, че това е времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност, а както вече се посочи и е разписано в раздел X на длъжностната характеристика, като изискване за да се упражняват конкретните функции, в поле професионална област е посочено право с придобита юридическа правоспособност, на което Талев безспорно отговаря. По изложените съображения, изводът на административния съд за незаконосъобразност на заповедта на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение с Л. Талев на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител, като постановена в нарушение на материалния закон е правилен. При постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения. Решението като валидно, допустимо и правилно, постановено при съобразяване с материалния закон, следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и ще следва да се уважи в доказан по делото размер 1200 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,