Решение № 14114 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10313/2016 г.

Решение № 14114 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10313/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Диделена" ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 4004/13.06.2016 г. по адм. д. № 11177/2015 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22220514001691-091-001/15.07.2015 г. на ТД на НАП-С. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен изцяло. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22220514001691-091-001/15.07.2015 г. на ТД на НАП-С. в потвърдената при обжалването по административен ред част. В производството пред съда е обжалван РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 8 и 9.2010 г. по фактури на "Кри Д-2009" ЕООД, за м. 10.2012 г. по фактури на "Никс метал груп" ЕООД, за м. 9.2012 г. по фактури на "Елстрой 1" ЕООД с начислени лихви и за определен корпоративен данък с лихви за 2010 г. във връзка с разходи по фактури на "Никс метал груп" ЕООД и на "Елстрой 1" ЕООД. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит за посочените периоди и са начислени лихви на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на стоки и услуги не са осъществени. В РА е определен допълнително корпоративен данък с лихви за 2010 г. на основание чл. 26, т. 2, чл. 10 и чл. 16, ал. 2 от ЗКПО като е увеличен финансовия резултат с разходите по фактури на "Ивкони 1"ЕООД, "Кри Д 2009" ЕООД и "Роял"ЕООД. За 2012 г. в РА е увеличен финансовия резултат на същото основание с разходите по фактурите на "Никс метал груп" ЕООД и "Елстрой 1" ЕООД, поради което предвид посочените на л. 134 от делото суми на обжалваното увеличение в частта по ЗКПО РА е обжалван по ЗКПО само в частта за 2012 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в обжалваната част от РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказана доставка на ламиниран паркет от "Кри Д-2009" ЕООД и за извършен монтаж на врати, след като не са представени доказателства за прехвърляне на правото на разпореждане с ламиниран паркет и за предаване на услугата. По всички доставки няма доказателства за плащане по спорните фактури. За доставките на услуги от останалите доставчици са представени приемо-предавателни протоколи, които не се подкрепят от каквито и да било доказателства от доставчиците, доказващи плащане по фактурите, счетоводно отразяване на доставките от доставчиците - на приходи и разходи по тях, доказателства, уточняващи вида на вратите, които ще се монтират, обектите, на които следва да бъдат монтирани. Въпреки дадените указания от съда по чл. 171, ал. 4 от АПК жалбоподателят не е доказал осъществяване на доставките по спорните фактури. Доводът, че с личен труд на управителите на дружествата могат да се монтират фактурираните количества врати е неоснователен предвид характера на дейността по доставка и монтаж на врати и обема на фактурираните услуги. Съдът е обосновал изводите си с относимата практика на СЕС. Н. е доводът за приложение на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, в което са разгледани хипотези на осъществени доставки. Решението на съда е съобразено с трайната практика на СЕО и СЕС в решение по дело С-152/02 на СЕО, в което е прието, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит получателят трябва да разполага с фактура за доставка, която е осъществена. Законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта по ЗДДС. Решението е правилно и в частта по ЗКПО. Обосновано съдът е приел, че извършването на разходи по спорните фактури не е доказано, поради което правилно в РА е увеличен финансовият резултат с разходи, които не са документално обосновани предвид и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 831,60 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,