Решение № 3923 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2015 г.

Решение № 3923 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Екатерина Николова Василева от АК Пловдив като пълномощник и процесуален представител на Рашко Симов Рашков с адрес с. Столетово област Пловдивска против решение № 1148/05.06.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1280/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № РД-66 от 16.04.2014 г. на директор на ТП на НОИ Пловдив в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 5601274943 взето с протокол № ПР-2147/18.12.2013 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Пловдив. С последното е отменено разпореждане № 5601274943 от дата 21.10.2013 г. на същия ръководител с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление вх. № МП - 63109/10.10.2013 г. и вместо това е отказано отпускането на пенсията. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане с искане за отмяна. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Спорен е въпросът стажът на Рашков след 01.06.1993 г. при работодател ОПУ Пловдив следва ли да бъде определен като такъв от втора категория на основание т. 26 и т. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./ на длъжност "машинист на пътно строителни машини". Установено е с оглед доказателствата по делото, че с разпореждане на МС № 25 от 27.04.1993 г. са образувани еднолични дружества с държавно имущество като с приложение № 7 е посочено и "Пътища" ЕООД Пловдив като и след дата 01.06.-1993 г. Рашков е продължил да работи в ОПУ Пловдив на длъжността преди преобразуването а тези длъжности са "машинист на трактор за миене на еластична ограда и знаци" която заел на 11.05.1983 г. като в последващите документи тази длъжност е споменавана като "машинист" РПС Карлово. Установено е, че с допълнително споразумение от 25.06.1990 г. за първи път е посочено уточнението "машинист на ЮН" /малка товаръчна фадрома по уточнението на работодателя или челен товарач по експертно заключение" като в последващи заповеди тази длъжност е посочена като "Фадромист РПС Карлово". Установено е, че и след дата 01.06.1993 г. Рашков е продължил да работи в ОПУ Пловдив на същата длъжност за която са сключвани последващи споразумения в които тя вече е посочена като "Изпълнител" в сектор РПС Карлово. При тези данни съдът е приел, че следва да се отчете промяната след 01.06.1993 г. в дейността на работодателя на Рашков изразила се в отделяне на обособена част от предприятието обособено в еднолично дружество с ограничена отговорност държавна собственост. С тази промяна дейността "Строителство" е преминала към новосъздаденото дружество включително и значителна част от строителната техника на управлението, всички асфалтови бази, трошачно смесителната инсталация и три групи строителни работници и от този момент ОПУ Пловдив е спряло извършването на "строителство" по пътищата на областта тъй като не е разполагало и с необходимия ресурс и след 1987 г. се явява само възложител на трети лица в резултат на провеждани процедури по Закона за обществените поръчки. Установено е, че отдела в който е работил Рашков "поддържане" дейностите извършвани от тази служба са включвали само осъществяване на текущ ремонт и поддържане. С оглед на тези изводи съдът е приел, че трудовата функция изпълнявана от жалбоподателя след 01.06.1993 г. не може да попадне в хипотезата на нормата на т. 26 от /ПКТП - отм./. Тази дейност не е била отчитана в отрасъл строителство и по вредност и тежест не е била еднаква с условията при които се изпълняват длъжностите на машинистите по т. 26 от ПКТП - отм. и не може и на основание т. 67 ПКТП трудът да се приеме за такъв от втора категория. При констатациите от фактическа и правна страна жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържа че от 01.06.1993 г. до 01.10.2000 г. Рашков работи на същата длъжност и със същите строителни и пътни машини установени за времето до 01.06.1993 г. и претенцията е, че този труд е от втора категория до 31.12.1999 г. Също така, че от 01.06.1993 г. до 31.12.1997 г. дружеството ОПУ е извършвало необходимите строителни дейности по пътното поддържане самостоятелно защото едва след 1997 г. се явява единствено като възложител на тези дейности върху трети лица. Този период от 4 г. и 7 м. е достатъчен за събиране на изискващите се 15 г. На трето място се поддържа, че отдел "Поддържане" в който е положен трудът е включвал и дейности натоварване на пясъкоразпръсквачки, почистване на скални маси, почистване на сняг, профилиране на банкети, оформяне на канавки и тези и други дейности се установяват от отчетите за извършени работи и попада в хипотезата на т. 26 от ПКТП - отм. Наред с това се поддържа, че липсата на длъжностна характеристика за периода от 01.06.1993 г. до 31.12.1997 г. и след това до 31.12.1999 г. не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя. Също така, че видовете машини и строителни дейности по пътното поддържане не се отличават от обичайните строителни дейности а са и по тежки в периода на зимните месеци. На следващо място се поддържа че в допълнителните споразумения има уговорено допълнително заплащане на условия на труд който факт не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя. Всички тези доводи са неоснователни. Определянето на осигурителния стаж в спорните периоди съдът е основал на доказателствата в административната преписка и тези посочени от страните и заключение на съдебна експертиза. Материалните предпоставки които са от значение за определянето на стажът като такъв от втора категория не са налице и съдът е направил обосновани изводи от фактическа и правна страна. Правилно е прието, че не е налице хипотезата на т. 26 от ПКТП-отм./. Машинистите на всички видове строителни и пътни машини съгласно т. 26 от ПКТП - отм. извършват дейност от втора категория труд но в настоящият случай е установено, че работодателят след преобразуването му не е извършвал пътно строителна дейност, а дейността му във връзка с поддържането на пътищата- текущ ремонт и поддържане не може да бъде съизмерима със строителна дейност в хипотезата на т. 26 от ПКТП - отм. и още по малко с оглед условията и тежестта на труда да бъде приложима хипотезата на т. 67 от ПКТП - отм. Претенцията за друг фактически и правен извод на съда е необоснована на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения и е дал отговор след обсъждане на доказателствата и заключението на вещото лице. Установените факти правилно са определени като изключващи извод, че в процесния период трудът на Рашков е от втора категория поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат 350 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК ВАС шесто отделение