Решение № 5511 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9609/2015 г.
ВАСVII отделение10.05.2016 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 1.07.2015 г. по адм. д. № 150/2014 г. на Административен съд Шумен, в обжалваната част. Осъжда "Мадара Интертур" АД да заплати на Община Шумен разноски по делото в размер на 7630 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5511 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9609/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Мадара Интертур" АД срещу решение от 1.07.2015 г. по адм. д. № 150/2014 г. на Административен съд Шумен, в частта, с която е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) № АУЗД000107/27.02.2014 г., издаден от орган по приходите при община Шумен, в частта за дължимите такси за битови отпадъци и данък недвижими имоти за сумата 394 320.85 лв. и за дължимите лихви за сумата 89 186.72 лв. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че услугите са реално осъществявани от общината, поради което таксата битови отпадъци е дължима. Административният орган не провел пълно главно доказване на положителния факт - предоставяне на услугите. От заключението на приетата съдебно - икономическа експертиза въз основа на проверените документи, не може да бъде направен извод, че услугите са реално предоставяни през целия период от време и че определените със заповедите на кмета графици са били спазвани. Счита, че този извод не се променя и от представения по делото концесионен договор. Представените по делото констативни протоколи подписани от общината и концесионера представляват частни свидетелстващи документи, които са лишени от материална доказателствена сила и не обхващат всички процесии периоди, отнасят се общо до територията на гр. Шумен, а не за отделни райони. От представените разпечатки от Джи Пи Ес системата на концесионера също не се установява реалното извършване на сметосъбиране и сметоизвозване, от тях е видно, че маршрута на автомобилите не включва имоти собственост на жалбоподателя, както и че се отнасят за периоди извън процесните. Вещото лице в съдебно заседание заявило, че за някои от периодите не е виждало пътни листи, а системата за проследяване е била въведена през 2013 г. Свидетелските показания също не установяват по категоричен начин, че услугите са предоставяни през целия период от 2008 г. до 2013 г. включително. Свидетелят Гинев преразказал факти, които обективно не е възприел, поради което и показанията му не е следвало да бъдат кредитирани. Съдът не е изложил мотиви и фактически констатации относно размера на ТБО по отделни компоненти и по години, не е установил допуснато от органа по приходите нарушение на административно производствени правила, свързани с липсата на мотиви на акта относно определянето на таксата в общ размер, а не по отделно за всяка от услугите - сметосъбиране, сметоизвозване, депониране и поддържане на хигиената на териториите за обществено ползване. В частта по отношение данъка върху недвижимите имоти, в акта не е посочено по какъв начин е изчислен за всеки от имотите и на каква база, което представлява липса на мотиви на акта. Необосновано съдът приел, че дружеството дължи данък за земя под комплекс "Безистена" и "Сунтур баня", в производството не са събирани доказателства за собствеността върху земята. Ответникът е представил писмен отговор. Сочи, че в касационната жалба не се съдържат нови факти. По всички доводи на жалбоподателя първоинстанционният съд е изложил мотиви, правилно е разпределил доказателствената тежест и е направил извод за дължимост на таксата битови отпадъци Вещото лице извършило оглед на място за наличието на контейнери за смет, извършило многократни посещения в Община Шумен, както и във фирмата концесионер "Титан БКС", включително и в РУ "Полиция" - гр. Шумен, където се е запознало с наличните пътни листи в оригинал, в (които се описва движението на автомобила), в които е записано, че има пренос от сметището до хотела и от хотела до сметището. Вещото лице изяснило, че по този начин е записано навсякъде. Налице са GPS разпечатки, от които е установено, че GPS - системата служи за проследяване на автомобилите на "Титан БКС" ООД, които извършват сметоизвозването и сметосъбирането. Тези устройства отчитат всекидневно. Съгласно показанията на свидетеля Ивайло Иванов: "Устройствата имат два модула: GPS-модул и GSM-модул. GPS-модула се позиционира от сателитите, които са в орбита и показва точното местоположение на автомобила. Когато тръгне да се движи автомобилът, благодарение на това местоположение, което се отчита от сателитите, проследяваме неговия маршрут." (л. 2 от Протокол от о. с. з. от 8.06.2015 г.). Представени са и приети от съда основния график за сметоизвозването, който е изготвен от свидетеля Богдан Геров, с описани улици, както и 4 писма на община Шумен с приложени към тях списъци на фирмите и видовете съдове, брой и места на разположение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че като се имат предвид неоспорените решения на ОбС (л. 256 и сл., л. 319 и сл.) заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ (л. 240 и сл., л. 396 и сл., л. 478 и сл.), протоколите за приемане на извършената дейност, фактурите (в приложените 3 класьора) списъците за контейнери и съдове (л. 399 и сл.), разпечатки от GPS система пътни актове (л. 581 и сл., л. 594 и сл.), обосновано административния съд е отбелязал по отношение на всеки от процесните имоти, че са доказани осъществените реално услуги по чл. 62 и сл. ЗМДТ. Съгласно чл. 172 ГПК обсъдени са показанията на свидетелите Иванов и Геров (л. 1026 и сл.), заедно с относимите писмени доказателства и са изложени убедителни мотиви в кои части се кредитират относно начините на осъществяване и контрол върху дейността по предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване на територии намиращи се в регулационните граници на града. СИЕ (л. 784 и л. 1065) са обсъдени заедно с писмените доказателства-декларациите, молбите декларации, заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ относимите разпоредби на Наредбите на ОбС и др. и са изложени убедителни мотиви в кои части се кредитират и в кои не се кредитират по отношение на всеки имот. При защитата на заключеното в с. з. (л. 1065) в. л. изрично е посочило, че пътните листове за периода 2008-2010 г. се намират при концесионера и при извършени избирателни проверки на част от тях се установява, че са документирани маршрути включващи процесни имоти и сметището, а в с. з. л. 852 - е заявило, че за периода 2011-2013 г. има данни за осъществяване на дейността по посочените услуги с оглед пътни листове, извадки от GPS система и пр. Освен това видно от материалите по делото значителна част от пътните листове са били иззети от органите на МВР във връзка с досъдебно производство и вещото лице е проверило незначителна част от тях избирателно. Решаващият състав въз основа на неоспорените декларации, данъчните и отчетните стойности на собствените на дружеството жалбоподател имоти и Наредбата на ОбС е изложил ясни и конкретни мотиви за всеки от имотите за който са налице основания за определяне на данък върху тях в по нисък размер от определения с АУЗД и от изчисления от СИЕ. Доколкото не се излагат никакви доводи за неправилност на конкретните размери от фактическа или правна страна не се налага да се преповтарят относимите разпоредби към всеки от имотите. По делото не са ангажирани доказателства за направени възражения от дружеството жалбоподател, че в процесните периоди не са му осигурени съдове от вида на декларираните. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е посочил, че между страните по делото няма спор, че дружеството е собственик на процесните имоти, спорно е дали общината реално е предоставяла услугите сметосъбиране и сметоизвозване и чистота на териториите и дали правилно е определила ДНИ. Съдът приел, че за посочените години, през които двата имота - комплекс "Безистена" и "Сунтур баня", не са използвани, са налице основанията на чл. 24, ал. 1, т. 11а от ЗМДТ за освобождаване на дружеството от ДНИ за сградите в тях. Вещото лице съобразило това и в приложение № 3 към заключението си посочило, че дружеството дължи ДНИ само за земята в размер на по 4.07 лв. за 2011 г. и 2013 г. за к-с "Безистена", но не е съобразило, че дружеството не е ползвало комплекса и през 2008 г. и 2010 г., за които е подало молби декларации по чл. 20а ал. 1 от НОАМТЦУТОШ и за които съдът е приел, че следва да се плати ДНИ само за земята. Съдът приел, че за к-с "Безистена" дружеството дължи ДНИ за 2008 г. само за земята в размер на 5.71 лв., от които 3.50 лв. главница и 2.21 лв. лихви, за 2009 г. дължи ДНИ в пълен размер на 457.10 лв., от които главница 310.60 лв. и лихви в размер на 146.50 лв., за 2010 г. - само за земята 5.54 лв., от които 4.06 главница и 1.48 лв. лихва, за 2011 г. - само за земята 5.13 лв., от които 4.07 лв. главница и лихви - 1.06 лв., за 2012 г. - в пълен размер на 3690.60 лв., от които 3203.04 лв. главница и 487.56 лв. лихви и за 2013 г. - само за земята 4.28 лв., от които 4.07 лв. главница и 0.21 лв. лихви. Или общо за процесния период дружеството дължи ДНИ за к-с "Безистена" в размер на 3532.84 лв. и лихви в размер на 639.02 лв. За "Сунтур баня" съдът приел, че дружеството дължи ДНИ само за земята за 2008 г. в размер на 23.45 лв., от които 14.60 лв. главница и 8.85 лв. лихва, за 2009 г. и 2010 г. - в размер на по 24.34 лв., от които по 16.54 лв. главница и по 7.80 лв. лихва, за 2011 г. - в размер на 23.95 лв., от които 19.07 лв. главница и 4.88 лв. лихва, за 2012 г. - в размер на 21.98 лв., от които 19.07 лв. главница и 2.90 лв. лихва и за 2013 г. - в размер на 20.03 лв., от които 19.07 лв. главница и 0.96 лв. лихви. Или общо за процесния период дружеството дължи ДНИ за "Сунтур баня" в размер на 104.89 лв. и лихви в размер на 33.19 лв. В случаите, в които вещото лице е изчислило по-висок размер на дължимите лихви в сравнение с тези, определени като дължими с оспорения акт, съдът приел за дължими сумите в по-ниския размер, определени с АУЗ, тъй като е недопустимо да се отежнява положението на жалбоподателя. Относно ТБО съдът е посочил, че между страните няма спор, че процесните имоти попадат в границите на районите, определени със съответните заповеди на кмета на общината и приложени по делото, изрично заявено от процесуалния представител на оспорващото дружество в съдебното заседание на 15.10.2014 г. и че спорът по делото е за това дали реално се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за посочените имоти на дружеството. Св. Геров обяснил, че през целия процесен период имотите на дружеството са обслужвани като редовно е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване на реализираните от тях битови отпадъци и е поддържана чистотата на териториите край тях, като е извършвано ръчно и машинно метене и миене. Заявил, че двата хотела на дружеството се намират в централната част на града, край тях има поставени съдове за БО и същите ежедневно се обслужват от концесионера. Редовно е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване, метене и миене и по бул. "Симеон Велики", в района на к-с "Безистена". Свидетелят заявил, че чистотата на териториите се поддържа според определения график в чертите на града. Съдът приел, че показанията на св. Геров се подкрепят от приложените по делото 3 класьора с протоколи и фактури, установяващи предоставянето на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и чистота на териториите от община Шумен на оспорващото дружество през целия процесен период, както и от приложените пътни листи, графици и списъци на разставените съдове. По отношение на имот "Сунтур баня", находящ се в гр. Шумен, ул. "Раковски" № 18, намиращ в централната част на града, по делото е установено, че там се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Доколкото дружеството е подало декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за процесния период от 2008 г. до 2013 г. вкл., съдът е приел, че дружеството дължи такса за почистване на териториите за обществено ползване и за депо. По отношение на комплекс "Безистена ", находящ се в гр. Шумен, ул. "Раковски" № 18, намиращ в централната част на града, където се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ. За 2008 г. /до 31.03.2008 г./, 2010 г., 2011 г. и 2013 г. дружеството е подало за този имот декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, поради което съдът приел, че за тези години дължи такса само за чистота на териториите и за депо. По отношение на хотел "Мадара", находящ се в гр. Шумен, пл. "Освобождение" № 1, съдът е приел, че от доказателствата по делото е установено, че този имот се намира в централната част на града и видно от приложените договори за наем, справки за заплатените туристически такси, заверки на регистрационни книги и реализирани нощувки, както и от показанията на св. Геров, е бил използван от дружеството през целия процесен период. Съдът е посочил, че показанията на св. Геров, че на хотела през целия период са били предоставяни реално услугите по чл. 62 от ЗМДТ, се подкрепят и от представените извадки от GPS системата/557-561/, видно е, че на произволно избраните от вещото лице дати по ул. "Васил Левски", на която е разположена южната част на хотела/л. 984/ е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване. В подкрепа на това са и представените по делото списъци на разставените съдове за БО и фотоснимки/л. 1054,1055 и 1062/. Въз основа на това съдът приел, че за този имот, през целия процесен период, общината е предоставяла реално всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Дружеството е подало декларации по чл. 18, ал. 2, т. 1 от НОАМТЦУТОШ за определяне ТБО в зависимост от количеството отпадъци за този имот, а именно 1 бр. по 1 куб. м. за 2008 г., 2009 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Такава декларация не е представена единствено за 2010 г. По отношение на хотел "Шумен", находящ се в гр. Шумен, пл. "Оборище" № 1, който също се намира в централната част на града, е посочено, че няма спор, че през целия процесен период е работил и генерирал битови отпадъци. За целия процесен период дружеството е подало декларации по чл. 18, ал. 2, т. 1 от НОАМТЦУТОШ за определяне ТБО в зависимост от количеството отпадъци за този имот, а именно 1 бр. по 1 куб. м., които са приложени по делото. Съгласно показанията на св. Геров хотелът е генерирал дори по-големи количества отпадъци, които не са се събирали в посочения от тях съд от 1 куб. м., но независимо от това, всички отпадъци са били извозвани от концесионера. Съдът приел, че показанията на свидетеля се подкрепят от представените по делото пътни листи/л. 1046-1051, извадки GPS системата /581-585/, списъци на разставените съдове за БО и фотоснимки /л. 1057-1059/. По отношение на имот "автобаза", находящ се в гр. Шумен, местност "5-ти км" съдът приел, че за този имот дружеството дължи единствено такса обезвреждане в депо. По отношение на имот "метално хале", находящ се в гр. Шумен, местност "5-ти км" съдът приел, че дружеството дължи за него единствено такса обезвреждане в депо. По отношение на имот "подземни складове", находящи се в местността "Беш тепе" край гр. Шумен съдът приел, че дружеството с дължи за него единствено такса обезвреждане в депо. По отношение на имот "модулна клетка - павилион", находящ се в гр. Шумен, на пл. "Оборище" № 1, намиращ в централната част на града, на пл. "Оборище", в близост до хотел "Шумен" и попадащ в район, в който се предоставят всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ, дружеството е подало декларации по чл. 20а, ал. 1 от НОАМТЦУТОШ за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, поради което съдът е приел, че за имота се дължи такса чистота на териториите и обезвреждане в депо, които се изчисляват върху облагаема основа 507.50 лв По отношение на имот "павилион "ББ1", находящ се в гр. Шумен, кв. "Б. Българанов", в регулационните граници на града, и попадаща в район, в който се предоставят всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ дружеството е подало декларации по чл. 20а, ал. 1 от НОАМТЦУТОШ за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за трите години-2008 г., 2009 г. и 2010 г., поради което съдът е приел, че за този период за имота се дължи такса чистота на териториите и обезвреждане в депо, които се изчисляват върху облагаема основа 417.60 лв. По отношение на имот "павилион ББ2", находящ се в гр. Шумен, кв. "Б. Българанов", в регулационните граници на града и попадащ в район, в който се предоставят всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ. За периода 2008 г., 2009 г. и 2010 г., през които имотът е бил собственост на дружеството, то е подало за него декларации по чл. 20а, ал. 1 от НОАМТЦУТОШ за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, поради което съдът е приел, че за имота се дължи такса чистота на териториите и обезвреждане в депо, които се изчисляват върху облагаема основа 522.00 лв. По отношение на имот "павилион Хера", находящ се в гр. Шумен, местност "5-ти км. " съдът приел, че за този имот дружеството дължи единствено такса обезвреждане в депо По отношение на имот "фургон многофазен", находящ се в гр. Шумен, местност "5-ти км. " съдът приел, че дружеството дължи единствено такса обезвреждане в депо. Решението е правилно. Не е било спорно по делото, че на територията на община Шумен през процесния период е съществувало депо за обезвреждане на битови отпадъци и правилно съдът е приел, че съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ дружеството дължи заплащане такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за всички свои имоти. Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Следователно когато има такива - такса се дължи. За имотите, които се намират извън регулационните граници на града съдът е приел, че се дължи само такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. За имотите, които се намират в регулационните граници на града, попадащи в район, в който се предоставят всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ, за които дружеството е подало декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, правилно съдът е приел, че се дължи такса чистота на териториите и обезвреждане в депо. Таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се дължи след като имотите се намират в райони, в които услугата се предоставя и са представени писмени доказателства, че се извършва почистване на териториите за обществено ползване. Само по отношение на хотел "Мадара" и хотел "Шумен", намиращи се в централната част на града, за които няма спор, че са се използвали през целия процесен период, съдът е приел, че се дължи и такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Относно хотел "Мадара", съдът е посочил, че дружеството е подало декларации за определяне ТБО в зависимост от количеството отпадъци за този имот, а именно 1 бр. контейнер по 1 куб. м. за 2008 г., 2009 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., единствено за 2010 г. не е представена декларация. Обстоятелството, че през тези години е бил заявен контейнер и че той е бил предоставено на дружеството, също доказва, че услугите са реално предоставени, тъй като контейнерът е извозван. Жалбоподателят през целия период и в административното и съдебното производство, не е твърдял, че заявеният съд за отпадъци не му е предоставен и че не е извозван, а и това е невъзможно поради количеството битовите отпадъци, които отпадат с оглед вида на имота - хотел. Въпреки, че само за 2010 г. не е била представена декларация за заявяване на контейнер, услугата сметосъбиране и сметоизвозване е предоставяна за битовите отпадъци от имота - хотел и за тази година е таксата е изчислена пропорционално съобразно разпоредбите в наредбата на общинския съвет. Същото се отнася и за хотел "Шумен", който също се намира в централната част на града и през целия процесен период е работил и генерирал битови отпадъци. Съдът е посочил, че за целия процесен период дружеството е подало декларации за определяне ТБО в зависимост от количеството отпадъци за този имот, а именно 1 бр. по 1 куб. м., които са приложени по делото. Съгласно показанията на св. Геров хотелът е генерирал дори по-големи количества отпадъци, които не са се събирали в посочения от тях съд от 1 куб. м., но независимо от това, всички отпадъци са били извозвани от концесионера. Съдът е посочил и че реалното предоставяне на услугата се установява представените по делото пътни листи/, извадки GPS системата, списъци на разставените съдове за БО и фотоснимки. Реалното предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване се доказва от обстоятелството, че за всяка година за всеки от двата хотела, /само с едно изключение за 2010 г. за хотел "Мадара", за която таксата е начислена пропорционално/ дружеството е заявило по един контейнер, който е предоставен и от който са извозвани отпадъците. Не са установени твърденията на жалбоподателя, че от разпечатките от Джи Пи ЕС системата на концесионера видно, че маршрута на автомобилите не включва имоти собственост на жалбоподателя. Вещото лице е посочило, че пътните листове за периода 2008-2010 г. се намират при концесионера и при извършени избирателни проверки на част от тях се установява, че са документирани маршрути включващи процесни имоти и сметището, а в с. з. е заявило, че за периода 2011-2013 г. има данни за осъществяване на дейността по посочените услуги с оглед пътни листове, извадки от GPS система. Значителна част от пътните листове са били иззети от органите на МВР във връзка с досъдебно производство и вещото лице е проверило незначителна част от тях избирателно. Правилно съдът е приел, че независимо, че ТБО е изчислявана като обща стойност, без да се посочват задълженията поотделно за всяка една от услугите, включени в ТБО, доколкото размерът на всяка една от компонентите на ТБО е регламентиран в съответните решения на Общински съвет-гр. Шумен, не е налице необходимост от изричното им посочване в АУЗ като условие за неговата законосъобразност. Касае се за задължения, чийто размер се изчислява въз основа на декларирани от задълженото лице данни, като същевременно административният орган се е позовал изрично на подадените от "Мадара-Интертур" АД декларации, на заповедите за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, решенията на Общински съвет-гр. Шумен, с които е определен размерът на ТБО, на Наредба за администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Шумен, както и на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Шумен, в която е определен размера на ДНИ и ТБО. Поради това не съществува пречка въз основа на посочената в АУЗ такса в общ размер, да се определят конкретните стойности на всяка една от услугите, включени в ТБО, както и да се прецени дали ДНИ е определен правилно. Правилно съдът е приел, че не е налице немотивираност на атакувания АУЗ и че мотиви са изложени и в друг документ към изпратената преписка, които изхождат от същия административен орган издал акта в който се сочат решенията на Общински съвет-гр. Шумен, определящи размера на ТБО за релевантните периоди, заповедите на Кмета на община Шумен, с които са определени границите на районите, в които се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ, както и декларациите на задълженото лице, въз основа на които са определени задълженията му. Не е имало спор относно собствеността на двата имотите, собственост на дружеството - комплекс "Безистена" и "Сунтур баня" и въз основа на декларациите за имотите, правилно съдът е приел, че след като не са били използвани /за стопанска цел/ и не се дължи ДНИ за сградата, се дължи ДНИ за земята. Касационният жалбоподател не сочи неправилност в изчисленията на съда, вкл. в основата за изчисление, която е определена в закона. Не твърди, че за комплекс "Безистена", за посочените от съда две години 2009 г. и 2012 г. не дължи такса ДНИ в пълен размер. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. На ответната следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК в размер на 7630 лв. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение.
Цитирани разпоредби
3- чл. 208 АПК
- чл. 71, т. 3 ЗМДТ
- чл. 24, ал. 1, т. 11