Решение № 15121 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13768/2012 г.

Решение № 15121 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13768/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Светлин Николаев Стрелков от гр. Шумен против решение № 85 от от 3.10.2012 г., постановено по административно дело № 41 по описа за 2012 г. на Административен съд - Шумен. Релевира оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Желае отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба Национална агенция по приходите не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивиран остановище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, допустима е разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Шумен е отхвърлил иска на Светлин Николаев Стрелков от гр. Шумен против Националната агенция по приходите град София, бул. Дондуков № 52, представлявана от изпълнителния директор К. С. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата в размер на 3600.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и за лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 15.02.2012 г. до окончателното и изплащане. Съдът е приел, че неоснователен, тъй като не е било установено по категоричен начин административният орган да е издал незаконосъобразен административен акт, обявен като такъв по съответния ред или да е осъществил такова действие или бездействие в рамките на пълномощията си, с което да е нанесъл вреда на ищеца, за да може да бъде ангажирана отговорността на НАП. От фактическа страна съдът е установил следното: Исковата молба е подадена от ищеца Светлин Николаев Стрелков, в която се твърди, че като адвокат, ангажиран като пълномощник на дружеството "Сервиз Асансьори 2004" ООД град Шумен - в ликвидация, е подал уведомление до данъчната администрация по реда на чл. 77, ал. 1 от ДОПК за прекратяване на дружеството. Тъй като исканото удостоверение не било издадено в законоустановения срок, ищецът предприел действия по оспорване по административен и съдебен ред на мълчалив отказ за издаване на исканото удостоверение. С Решение № 4/4.01.2012 г. Административен съд град Варна е отменил мълчаливия отказ на органа по приходите при ТД на НАП за издаване на Удостоверение за уведомяване по чл. 77, ал. 1 от ДОПК и е върнал делото на административния орган за издаване на процесния документ, който го е издал на 11.01.2012 г. Въз основа на тези факти ищецът претендира неимуществени вреди въз основа на отменен от съда незаконосъобразен административен акт - мълчалив отказ за издаване на Удостоверение за уведомяване по чл. 77, ал. 1 от ДОПК на търговското дружество "Сервиз Асансьори 2004" ООД град Шумен, както и на незаконосъобразно действие на служител на данъчна администрация, изразяващо се в отказ да се приеме заявление от 7.04.2011 г. за издаване на Удостоверението по чл. 77, ал. 1 от ДОПК, липсата на протокол за този отказ, както и несвоевременно връчване на Решението на директора на ТД на НАП от 21.09.2011 г. Ищецът твърди, че ответната страна, с оглед така посочените незаконосъобразни актове и действия, му е уронила престижа като адвокат, което е довело до загуба на клиентела и значителни затруднения при изпълнение на професионалните му задължения. Това е довело до стрес ищеца и му е причинило сериозни притеснения, поради което ищецът претендира причинени от ответната страна неимуществени вреди и моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди НАП град София да му заплати сумата в размер на 3600.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му присъди направените по делото разноски. За да достигне до извод за неоснователност на исковата претенция съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели - служител на ТД на НАП Варна - офис Шумен и лице, участващо в ликвидацията на дружеството, като е приел, че качеството на пострадало лице от незаконосъобразен акт, действие или бездействие, издадени по реда на ДОПК, може да има единствено физическото или юридическото лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство по този кодекс като в настоящата хипотеза е "Сервиз Асансьори 2004" ООД град Шумен. Решението на съда е правилно, същото е съобразено с материалния закон - чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Правилно съдът е достигнал до извод, че действията и бездействията на данъчната администрацията, от които ищецът претендира настъпване на вреди в личната му сфера от неимуществен характер, са насочени пряко към данъчния субект дружество "Сервиз Асансьори 2004" ООД град Шумен, което е страна в материалното и процесуалното данъчно правоотношение. По делото са били установени два вида материалноправни отношения - от една страна отношенията между данъчен орган и данъчен субект, като данъчно задължено лице и от друга страна - гражданскоправни отношения между представляван и представител. Ищецът, действащ като пълномощник на дружеството, не получава и не търпи пряко в личната си сфера правни последици от актове, действия или бездействия на данъчен орган. Това произтича от характера на упълномощаването като едностранна правна сделка, като по силата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗД последиците на правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Законът за задълженията и договорите определя отговорността на представителя спрямо представлявания. Наведените в исковата молба фактически основания - уронване на престижа на ищеца като адвокат, което е довело до загуба на клиентела и значителни затруднения при изпълнение на професионалните му задължения не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с извършените действия или бездействия от данъчния орган и данъчната администрация. По тези причина правилно съдът е приел, че не е налице елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което обуславя неоснователността на исковата претенция. С оглед изложеното, решението на Административен съд - Шумен следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд,