Решение № 4229 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 529/2016 г.

Решение № 4229 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 529/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. К. срещу решение № 292/30.11.2015 г., постановено по адм. д. 328/2015 г. на Административен съд град-Хасково (АС-Хасково). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерство на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 292/30.11.2015 г., постановено по адм. д. 328/2015 г. на АС-Хасково е отхвърлена жалбата на Г. Д. К. против Заповед №УРИ 3282 з-816/02.04.2015 г. на директор на ГД "Гранична полиция" на МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 203, ал. 1, т. 13, вр. чл. 204, т. 3 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността – старши полицай на ГКПП - "Капитан Петко войвода" от ГПУ – Ново село при Регионална дирекция "Гранична полиция" – Смолян. Административният съд е приел, че налице цитираното в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение, защото служителят е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Според първоинстанционния съд тежестта на извършените нарушения обуславя наложеното наказание, независимо, че е отчетена липсата на едното посочено в заповедта дисциплинарно нарушение, защото и те са достатъчни за определяне на най-тежкото наказание. Прието е за установено в съдебната фаза на производството, че дисциплинарнонаказващият орган е провел дисциплинарната процедура при спазване на процесуалните изисквания. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и без допуснати процесуални нарушения. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Издадена е от компетентния съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че са налице предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. При съобразяване със събраните по делото доказателства обосновано АС-Хасково приема за установено по категоричен начин, че на 07.10.2014 г. около 23: 50 часа, на 19.10.2014 г. около 22: 35 часа и на 27.10.2014 г. около 23: 41 часа, по време на работа на ГКПП "Капитан Петко войвода" на АРМ – 3 (проверка на вход) е приел пакети от влизащия турски гражданин D. L. с цел осигуряване на безпроблемно преминаване през ГКПП Капитан Петко войвода, което е нарушение на дължимото поведение съгласно т. 13, б. "а", "г", "д" и "е", т. 19, т. 20, т. 42 и т. 45 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със заповед рег. № 8121 з-348 от 25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Настоящият съдебен състав се присъединява по принцип към преобладаващата съдебна практика, отразена в решение № 12513/21.11.2016 г., постановено по адм. д. 530/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, която е съобразена и от първоинстанционният съд, според която съгласно § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на Инструкция №Iз-1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове (отм.); , "Гранична проверка на първа линия" е проверката, осъществявана на самото гише/кабина за гранична проверка, а съгласно т. 6 на същия параграф - "гранични проверки на втора линия" се извършват на специално определено за тази цел закрито място, различно от гишетата/кабините за гранична проверка. Следователно правилно АС-Хасково приема, че при преминаване през трасе "вход" на ГКПП - "Капитан Петко войвода" автомобилът на турския гражданин не подлежи задължително на физическа проверка от служителя, изпълняващ служебните си задължения на "гранична проверка на първа линия" в случая жалбоподателя. Неизвършването лично на физическа проверка на автомобила не представлява нарушение на служебните задължения, но в конкретния случая е установено от първата инстанция въз основа на преки доказателства, включително и със заключение на съдебна експертиза (за разлика от сходни казуси по други съдебни спорове, приключили с влезли в сила съдебни решение № решение № 12513/21.11.2016 г., постановено по адм. д. 530/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 1806/13.02.2017 г., постановено по адм. д. 12362/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение и решение № 11938/08.11.2016 г., постановено по адм. д. 9201/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение), че Г. К. в кратък период от време (за по-малко от един месец) по време на изпълнение на служебните си задължения на първа линия на трасе "вход" е получил три пъти пакети от едно и също физическо лице при преминаването на това лице на границата на Република България. Видно от приетите като доказателства по делото длъжностна характеристика на Г. К., както и Процедури за проверка на лица и превозни средства (българо-гръцка граница) е, че за него съществува задължение да "извършва проверка на транспортни средства с цел разкриване на укрити лица, оръжие, взривни вещества, боеприпаси, наркотици, психотропни вещества, стоки с възможна двойна употреба, пренасяни в нарушение на законодателството на Република България". Това задължение е установено и за служителите, изпълняващи задължението си на първа линия, но съгласно цитираните процедури задълбочената проверка на гражданите на трети страни се извършва при наличие на съмнение. Следователно даването на пакет при преминаване на границата в непродължителен период от време е трябвало логично да предизвика съмнение у всеки добросъвестен служител, че се прави именно с цел осигуряване на безпроблемно преминаване на турския гражданин през държавната граница и още повече да повиши внимание от страна на граничните служители. В този смисъл следва да се възприемат съображенията, изложени подробно и в съдебно решение № 11137/24.10.2016 г., постановено по адм. д. 9187/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В случая от съществено значение за формиране на правния извод, че повечето от описаните в заповедта нарушения са осъществени е обстоятелството, че дадените пакети са и получени от Г. К. по време на изпълняването от него на служебни задължения на трасе "вход" и то без да предизвикат у него никакво съмнение за наличие на основание за извършване на задълбочена проверка. Получаването на тези пакети правилно е оценено от административният съд като нарушение на описаните в заповедта правила за поведение на Етичния кодекс на държавните служители в МВР. Тези нарушения са тежки нарушения на служебната дисциплина, представляващи деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Тежестта им обуславя наложеното наказание, независимо, че е отчетена липсата на последното посочено в заповедта дисциплинарно нарушение. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства и напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да водят до различни фактически констатации от установените от първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. Извършените от служителя действия са тежки нарушения на служебната дисциплина, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Тежестта им обуславя наложеното наказание, независимо, че е отчетена липсата на другото посочено в заповедта дисциплинарно нарушение. Констатацията на съдебния състав за липса на извършено нарушение да се извършва задължително физическа проверка от жалбоподателя при преминаване през трасе "вход" на ГКПП "Капитан Петко войвода" на автомобила на турския гражданин не се отразява върху законосъобразността на административния акт. Всяко от приетите за установени нарушения (приемане на пакети) в заповедта съставляват самостоятелно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция, като в случая с оглед разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР правилно е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Не кореспондират с данните по делото оплакванията в касационната жалба обосноваващи нарушено право на защита. Твърденията за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неизслушване на служителя във връзка с нарушението не намират опора в нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР изисква преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно - наказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на нормата е да осигури възможност на полицейския служител да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания са изпълнени. Служителят К. представя писмени обяснения относно дисциплинарното нарушение, за което по-късно му е наложено наказание. Тези обяснения са взети предвид от дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание, както същото е отбелязването в административния акт. Изискванията за приемане на обяснения и за изслушване не са кумулативни, поради което представянето на писмени обяснения относно констатираното нарушение е достатъчно да обоснове извода, че изискванията на закона са изпълнени и правото на служителя на защита не е накърнено. Следователно правилно АС – Хасково е приел, че не е налице нарушено право на защита (в същия смисъл са и всички цитирани вече съдебни решения на Върховния административен съд по сходни случаи). Изводите на АС-Хасково за спазване на административната процедура и за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните в съдебната фаза доказателства, които са обсъдени задълбочено и последователно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на постановения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като са събрани доказателства за установяване на фактите, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Следователно касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Поради всичко изложено и като взе предвид, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,