Решение № 650 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3140/2008 г.

Решение № 650 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3140/2008 г., II г. о., докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на А. П. Г. от гр. П. против решение № 47/8.01.2007 г. по гр. дело № 2129/2007 г. на Пловдивски окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Срещу същия съдебен акт са постъпили касационни жалби от Д. И. Т. от гр. К. и от К. Д. Т. от същия град, с оплаквания за необоснованост на съдебния акт, защото решаващият съд не се бил съобразил с доказателствата, установяващи отсъствие на подобрения в разпределения в самостоятелен дял на Дафинка И. Т. имот, в м. "Д", както и със заключението на техническата експертиза. Ответниците по касационната жалба М. Г. П. от с. Л., обл. Хасково, Д. Т. П. и Д. И. Т. от гр. П., С. Т. Д. от гр. С. и Р. М. Т. от гр. К. не изразяват становище по тях. Касационните жалби са процесуално допустими, защото отговарят на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледани по съществото на оплакванията в тях са неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение от 15.06.2007 г. по гр. дело № 2321/2001 г. на Пловдивски районен съд, постановено в производството по извършване на делбата, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи, относно приложимия ред на чл. 292 ГПК (отм.), по който се разпределят имотите между страните, без да се тегли жребий, предвид различните квоти на съсобственост на страните, както и невъзможността за това, поради разпределеното ползване на земеделските земи и направените подобрения в тях. Неоснователен е касационният довод на касатора А. П. Г., че съдът не се бил съобразил и необсъдил заключението на техническата експертиза, в чиято част първа имотите са групирани за извършване на делба по колена, като са обособени три сравнително по-равностойни дяла, съответстващи на квотите на съсобствениците, вместо извършеното от съда разпределение на делбената маса, при обособени пет самостоятелни дяла, които не съответствали на квотите на съделителите. Приетото и неоспорено от в. л. заключение на инж. Ш действително се състои от две части, предлагащи два варианта за разпределение на имотите, но касаторът е изразил своята воля, в проведеното съдебно заседание на 14.05.2007 г. и съдът да се съобрази с искането му, с оглед направените от него подобрения в дял III, част II в имота, представляващ овощна градина в м. "С", IV категория, с площ 1.798 дка, който имот му е разпределен в общ дял, с наследниците на А. Г. П. М. П., Д. П. и С. Д. Подобно искане, поради установено трайно ползване върху други два земеделски имота, е направено и от съделителката Д, но съдът с оглед на доказателствата по делото, че подобрения са извършени само в единия от тях, а именно в нивата н м. "Д", IV-та категория, с площ от 4.744 дка, е разпределен в неин самостоятелен дял само един от тях, съобразявайки се с наследствените й права. Поради същите съображения са неоснователни и доводите на касаторите К. Д. Т. и Д. И. Т., които твърдят, че са направили искане за обособяване на наследствено коляно между тях и за извършване на делбата в този случай на три дяла. Твърденията не кореспондират с обстоятелствата по делото. Касаторката К. Д. Т. е наследник на общия наследодател, негова дъщеря, а касаторът Д. И. Т. е неин племенник, наследник на починалия й брат И, оставил за наследници съпруга Р низходящи освен касатора Д. И. Т. и съделителката Д, последната изразила категорична воля за разпределение в самостоятелен дял на конкретни имоти. Водим от горното, касационният съд счита, че не са налице твърдяните от касаторите отменителни основания срещу въззивното решение, което е съобразено с материалния закон, обосновано е и е постановено в отсъствие на съществени процесуални нарушения, затова неоснователните касационни жалби следва да се оставят без уважение, ето защо ВКС на РБ, II-ро г. о.