Решение № 12569 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14490/2014 г.

Решение № 12569 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14490/2014 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 254, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във вр. § 15, ал. 1 от ЗМВР (Обн., ДВ., бр. бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР (ГДГП - МВР) против решение № 5786/29.09.2014 г., постановено по адм. дело № 11316/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Развити са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира се присъждане на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Любомир Димитров Атанасов, в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, първоинстанционният съд осъжда Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР да заплати на Любомир Димитров Атанасов, сума в размер на 4 278,02 лева (четири хиляди двеста седемдесет и осем лева и 02 ст.), представляваща обезщетение по чл. 254, ал. 1 от ЗМВР за периода от 6.01.2012 г. до 31.05.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 401, 70 лева (четиристотин и един лева и 0.70 ст.), представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение в размер на 4 278,02 лв., и сума в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева, представляваща съдебни разноски по делото. Правилни са изводите на съда за наличието на материалноправните предпоставки по чл. 254, ал. 1 във вр. с чл. 256, ал. 1 от ЗМВР за присъждане на обезщетение на ответника в настоящото производство Любомир Димитров Атанасов поради незаконното му уволнение, като държавен служител в системата на МВР. По делото безспорно е установен фактът на незаконното прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед рег. № 5309/14.12.2011 г. на Директора на ГД "Гранична полиция", отменена впоследствие със Заповед рег. № К-5407/15.05.2012 г. на Министъра на вътрешните работи. Това обстоятелство е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането и уважаването на иска с правно основание чл. 254, ал. 1 от ЗМВР, а именно - налице е отменен незаконосъобразен административен акт за уволнението на ответника от служба в органите на МВР. Неоснователни са възраженията на касатора за нищожност на Заповед № 5309/14.12.2011 г. на Директора на ГДГП - МВР, предвид влизането в сила на новите условия за пенсиониране по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, считано от 1.01.2012 г. Със заповед рег. № К- 5407/15.05.2012 г. на Министъра на вътрешните работи същата е отменена, а не е прогласена за нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В конкретния казус към датата на издаването на заповед № 5309/14.12.2011 г. на Директора на ГДГП - МВР - 14.12.2011 г., все още не са били влезли в сила новите условия за пенсиониране по чл. 69 от КСО. По-късното й връчване във времето - след влизане в сила на тези законови промени, не влияе на нейната материална законосъобразност към момента на издаването й, предвид цитираната разпоредба. Несъстоятелността на твърдението за нищожност на процесния индивидуален административен акт обуславя необоснованост и на възражението на касатора, че административният акт, с който е отменен, има обратно действие, а не действие само занапред, както правилно е постановил съдът. Актът, с който е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, е издаден по реда на чл. 99, т. 1 от АПК. Отменителната заповед е връчена на служителя на 31.05.2012 г. и в нея не е предвидено обратното й действие. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че в тази заповед не е уреден статутът на Атанасов за периода, в който не е полагал труд поради прекратяване на служебното му правоотношение. Поради това следва да се приеме, че отмяната на заповед рег. № 5309/14.12.2011 г. е породила действие към датата на издаване на заповед рег. № К-5407 на министъра на вътрешните работи - 15.05.2012 г. Поради това, с представения по делото акт за встъпване в длъжност от 31.05.2012 г. незаконосъобразно е посочена като дата на встъпване в длъжност - 6.01.2012 г. Тази презумпция за обратно действие на отменителния акт на горестоящия орган е незаконосъобразна и изцяло уврежда правата на държавния служител, вкл. и реализирането на правото по чл. 254, ал. 1 от ЗМВР. Да се приеме, че служителят е встъпил в длъжност на датата, на която всъщност е прекратено служебното му правоотношение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като считано от тази дата - 6.01.2012 г. до 31.05.2012 г. изпълнението на служебните му задължения е невъзможно. Това обосновава извод и за невъзможност за ползване на неплатен отпуск от страна на служителя. Първоинстанционният съд задълбочено анализира реда за ползване на неплатен отпуск, съответно липсата на изразено съгласие на служителя. Обоснован извод е направен и досежно начина на внасяне на осигурителните вноски на Атанасов за периода 6.01.2012 г. - 31.05.2012 г. - еднократно през месец юни 2012 г., а не ежемесечно, което обуславя и извода за прекратяване на служебното правоотношение. От удостоверение от 6.06.2014 г., издадено от СРС, I ГО, 47 състав, се установява, че между същите страни ищец - ГДГП и ответник - Любомир Димитров Атанасов е висящо гр. д. № 12783/2013 г. Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124 във вр. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 55 от ЗЗД, че ответникът дължи на ГДГП сума в размер на 4 504,99 лв., представляваща получени без правно основание трудови възнаграждения за периода от 6.01.2012 г. до 31.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. По гр. д. № 12783/2013 г. по описа на СРС, I ГО, 47 състав, е постановено решение от 7.07.2014 г., с което е прието за установено, че Атанасов дължи на Главна дирекция "Гранична полиция" сумата от 3 834,75 лева, представляваща получено без правно основание трудово възнаграждение за периода от 6.01.2012 г. до 31.05.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното й плащане. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд правилно приема, че за периода от 06.01.2012 г. до 31.05.2012 г. Атанасов е бил с незаконно прекратено служебно правоотношение, поради което е налице основание за обезщетяване по реда на чл. 254, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Съобразно приетата по делото съдебно - икономическа експертиза, правилно са определени размера на обезщетението 4 278, 02 лева за периода 6.01.2012 г. до 31.05.2012 г., с допуснатото намаление в съдебното заседание на 7.04.2014 г., ведно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 401,70 лева, представляваща лихва за забава за периода от 19.12.2012 г. до 20.11.2013 г. върху присъденото обезщетение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, фактическата и правна сложност на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за тяхното реално изплащане, в тежест на касатора - ГДГП - МВР следва да бъдат поставени направените от ответника в настоящото производство разноски в размер на 960 лева (деветстотин и шестдесет лева) - адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение