Решение № 6045 от 7.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределителни мрежи Запад АД (предишно наименование ЧЕЗ Разпределение България АД), [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе 159, чрез процесуалния представител С. Станчева, срещу Решение 7855 от 20.12.2022 г., постановено по адм. дело 5419/2022 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и за решаване на спора по същество като претендира разноски. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Ненков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Суис Трейдинг Солисион ООД, [ЕИК], гр. Враца не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Електроразпределителни мрежи Запад АД срещу Решение Ж-83 от 23.03.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което, на осн. чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката вр. с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ са дадени следните задължителни указания на ЧЕЗ Разпределение България АД: 1. В 7-дневен срок от получаване на решението да издаде и предостави на Суис Трейдинг Солисион ООД становище, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ, съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел II, с посочени условия за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в ПИ с идентификатор 55070.6.13 съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Паволче, община Враца и 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу Решение Ж-83 от 23.03.2022 г. на КЕВР и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото. За да постанови този резултат е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Между страните не е налице спор по отношение на това, че ЧЕЗ Разпределение България АД е отказало да издаде становище с условията за присъединяване на обект фотоволтаична централа (ФEЦ) с мощност 30 kWp, находяща се в ПИ с идентификатор 55070.6.13 съгласно КК и КР на с. Паволче, община Враца, заявено при условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ за продажба на произведената електрическа енергия по цена с преференции по чл. 31 и чл. 32 ЗЕВИ. В мотивите на отказа е посочено, че обектът не отговаря на условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, тъй като е извън регулация и може да бъде присъединен при условие, че жалбоподателят направи отказ от ползване на преференциални цени по чл. 31 и чл. 32 с.з. Становището е било обжалвано и след като е анализирала представените от страните доказателства КЕВР е приела, че ЧЕЗ Разпределение България АД е излязло извън своята компетентност като е определило изисквания към територията, на която ще се изгражда процесната ФЕЦ, каквито не се съдържат в чл. 24, ал. 1 ЗЕВИ, не се е съобразило със становищата на компетентните органи по ЗУТ и е постановила оспорвания административен акт. Спорът между страните е правен и касае приложението на материалния закон. За приложението на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е необходимо изпълнението на три кумулативни условия, предвидени в него, а именно: общата инсталирана мощност на производствения обект да е до 30 kW включително; да бъде изграден върху покривни или фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради или върху недвижими имоти към тях; тези недвижими имоти да са разположени в урбанизирани територии. Изискване имотът да се намира в регулацията на населените места или в строителните им граници законодателят не е поставил. По аргумент от чл. 7, ал. 1 ЗУТ териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания) според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. Съгласно дефиницията на законодателя, дадена в § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ територия на населено място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. На свой ред понятието землище е легално дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на ЗАТУРБ, като съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място. Съпоставката на посочените правни понятия установява, че урбанизираната територия е по-тясно понятие, тъй като включва само имотите в строителните граници на населените места. Землището на свой ред е по-широко понятие и включва, както урбанизираните, така и останалите територии, между които и земеделските такива. Съвместното разглеждане на разпоредбите показва, че под урбанизирани територии следва да се разбират териториите в строителните граници на населените места или селищните образувания. В тях не се включват земеделските имоти, които са част от землището, но са извън територията на населеното място по смисъла на ЗУТ. Урбанизираната територия е обективно обусловена от строителните граници и не се влияе от предназначението на отделните поземлени имоти. От доказателствата по делото : скица на поземлен имот 15-55561-24.01.2019 г. на ПИ 55070.6.13 на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Враца и удостоверение рег. 1000/29.04.2021г., издадено от главният архитект на община Враца се установява, че имотът се намира в урбанизирана територия, извън строителните и регулационни граници на населеното място, като съгласно одобрен със Заповед 737 от 07.08.2022 г. - ПУП в имота може да се извърши застрояване при спазване на законовите разпоредби. Доказателствата не са оспорени по предвидения от закона ред, поради което следва да се приеме, че са годни да установят посочените в тях факти. При това положение изводите на решаващия съд и на административния орган, че отказът на Електроразпределителни мрежи Запад АД да стартира процедура за присъединяване на обекта ФЕЦ - за производство на електрическа енергия е незаконосъобразен, следва да бъдат изцяло споделени. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство и въз основа на това е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Възраженията относно противоконституционността на избора на председателя на КЕВР обосновано са приети от решаващия съд за неоснователни. Настоящата инстанция, на основание правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които изцяло споделя, без да е необходимо да преповтаря. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател Електроразпределителни мрежи Запад АД за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Следват се такива на ответника по касация КЕВР - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, които следва да му бъдат заплатени от касационния жалбоподател. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение