Решение № 7774 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 305/2012 г.

Решение № 7774 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 305/2012 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на едноличния търговец Йордан Енчев Димитров с фирма "ИППМП - Доктор Йордан Енчев", със седалище и адрес на управление в гр. Стражица, срещу решение № 480 от 15.11.2011 г. по адм. дело № 1088/2010 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, първи състав, в частта му, в която жалбата е отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Велико Търново, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 480 от 15.11.2011 г. по адм. дело № 1088/2010 г., в обжалваната му част, Административен съд гр. Велико Търново, първи състав, е отхвърлил жалбата на едноличния търговец Йордан Енчев Димитров с фирма "ИППМП - Доктор Йордан Енчев" гр. Стражица срещу писмена покана изх. № 29-05-1807 от 6.12.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Велико Търново, в частта й за сумата 2312,41 лева. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло, като е изградил изводите си въз основа на събраните по него доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Извършените от лекаря надвишения на регулативните стандарти за IV тримесечие на 2009 г. са изследвани от вещо лице, което е изготвило основно и допълнително заключение, като е взело предвид и 15 % допустимо превишение за бланки МЗ-НЗОК № 3 и МЗ-НЗОК № 4, както и медицинските дейности, които не са назначени от д-р Енчев. В тази й част жалбата е била уважена. Оплакването на касатора, че писмена покана изх. № 29-05-1807 от 6.12.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Велико Търново не съдържа задължителните реквизити на административен акт по чл. 59, ал. 2 АПК, не кореспондира със съдържанието на цитирания административен акт. Фактическите основания, посочени в него, представляват обобщен анализ на констатациите на контролните органи на РЗОК, установени в хода на проверката. Наред с това в поканата се препраща към Констативен протокол № ПМ/ф/112 от 18.11.2010 г. и протокол за неоснователно получени суми № ПМ/ф/113 от същата дата, които са надлежно връчени на изпълнителя на медицинска помощ, т. е. той е запознат със съдържанието им. В писмената покана се съдържат и правилно посочени правни основания. Доводите на касатора, че няма данни кои точно бланки представляват превишаването на регулативния стандарт, са правно ирелевантни, защото предмет на проверката не са медицинските дейности, които са назначени от лекаря, а това дали общата им стойност надвишава РС. Що се касае до броя на СМД и стойностите на МДД за IV тримесечие на 2009 г., следва да се има предвид, че протокол № 1 от 30.10.2009 г. е подписан от д-р Енчев без възражение и по делото няма данни да е поискал увеличение на РС за това тримесечие. Такива молби има съответно от 20.07.2009 и от 1.09.2009 г., т. е. те се отнасят за друго тримесечие. Съгласно чл. 36, ал. 2 от договор № 040409 от 19.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между страните, за всяко календарно тримесечие възложителят определя на общопрактикуващия лекар - изпълнител, броят на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД), съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. Според третата алинея на същия текст от договора за всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват протокол за броя на назначаваните СМД и стойността на МДД. Следователно последният цитиран протокол е неразделна част от индивидуалния договор и подлежи на изпълнение. Ако д-р Енчев не е бил съгласен с така определените му регулативни стандарти, той е следвало да подпише протокола с възражение или впоследствие, преди изтичане на текущото тримесечие, да поиска отпускане на допълнителни РС. Това не е било сторено, а регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г. са били надвишени. В чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор е записано, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Издаването на направления за СМД и за МДД за по-голям брой и стойност от определения от РЗОК представлява щета за бюджета на НЗОК, тъй като в него е определен лимит за тези медицински дейности, който лимит е финансово обвързан със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Превишаването на РС води до нарушаване на този бюджет. С Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия, и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. От казаното се налага изводът, че регулативните стандарти са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет. Действително изпълнителят на медицинска помощ не е получил сумите за предписаните в повече медицински дейности, но самото им предписване за сметка на бюджета на НЗОК е без основание, предвид изчерпания лимит на лекаря за тези дейности. Стигайки до окончателния правен извод, че процесната писмена покана е законосъобразно издадена до сумата 2312,41 лв., първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението в обжалваната му част се оставя в сила. Разноски в полза на ответника по касация не се присъждат, тъй като няма данни за извършени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,