Решение № 8142 от 25.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3772/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Програма за образование (ИАПО), в качеството му на овластен от ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване (СНД) да упражнява правомощията за организацията и изпълнението на дейностите и/или функциите във връзка с цялостното изпълнение на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (ПВУ), чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Н. Славейков против Решение 267/24.02.2025 год., постановено по административно дело 211/2023 год. по описа на Административен съд Силистра. Заявено е твърдение, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички констатации в решението за отказ от предоставяне на средства, не е обсъдил задълбочено аргументите на административния орган, поради което, постановеното решение е немотивирано. Развити са доводи, че съдът не е извършил адекватна правно-логическа дейност, като е подвел фактите по същество на спора съобразно твърденията на кандидата Община Силистра за наличие на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Посочено е, че мотивите на съдебното решение са базирани на разбирането, че е отпаднало фактическото основание за издаване на процесния по делото индивидуален административен акт, поради което на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, съдът е приел, че към момента на приключване на устните състезания е налице нов факт от значение за делото, а именно изтекъл срок от три години от датата на влизане в сила на Наказателното постановление (НП). Заявено е твърдение, че така формирания от съда извод е неправилен, а допускането и приемането на доказателства документи издадени много след датата на издаване на решението за отказ от предоставяне на средства (30.10.2023 год.), а именно писмо изх. 24001643/10.01.2025 год. на Дирекция Инспекция по труда Силистра и Удостоверение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОП от ИА ГИТ , за това, че към 14.01.2025 год. по отношение на Община Силистра не се установява влязло в сила НП, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От страна на касатора се оспорва и тълкуването на съда на § 6 от чл. 57 от Директива 2014/24/ЕС, доколкото, според оспорващия това тълкуване е общо и формално, без да държи сметка за особеностите на конкретния случай, които следва да се подведат под конкретния фактически състав на приложимата норма от националното законодателство в случая това с чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила е посочено и допускането до разпит на свидетел на лице служител от общинската администрация при Община Силистра, чиито показания касаят факти и обстоятелства, които са се развили в друго производство между Община Силистра и друг орган Главна инспекция по труда. По същество се оспорват мотивите на съда, относно приложимостта на чл. 142, ал. 2 от АПК, като в подкрепа на това оспорване са развити подробни доводи и аргументи. Заявено е и твърдение, че изтичането на тригодишния срок по чл. 57, ал. 3, т. 2, б. б от ЗОП дава възможност на Община Силистра да е кандидат по процедури по предоставяне на помощ от механизма, но не елиминира времето, в което тя е търпяла санкцията, която закона е наложил за лица, които са допуснали соченото в чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) нарушение. В този смисъл е формиран извод, че разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се прилага спрямо онези нови факти, които имат значение за преценка законосъобразността на акта към момента на издаването му, т.е. онези факти, на които законодателят е предал обратно действие които с обратна сила рефлектират върху законосъобразността на акта към датата на издаването му. Допълнено е, че тези новонастъпили обстоятелства (изтичане на 3-годишния срок по чл. 57, ал. 3, т. 2, б. б от ЗОП в хода на съдебното производство) не установяват нови факти, относими към законосъобразността на оспорения административен акт, доколкото тези обстоятелства действат занапред и нямат обратна сила. В съответствие с подробно развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на оспорения отказ за предоставяне на средства. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. Колев поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи, като формулира искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът Община Силистра, чрез представител по пълномощие адв. М. Добрев от Адвокатска колегия Силистра, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като развива подробни доводи за липса на твърдяните от касатора пороци в оспореното съдебно решение. Изцяло споделя мотивите на съда, относно приложимостта на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, въз основа на което обосновава наличието на хипотезата на чл. 57, ал. 3, т. 2, б. б от ЗОП. Развива обстоятелствени доводи относно изтеклия в хода на съдебното производство тригодишен срок, което съставлява ново фактическо обстоятелство, имащо значение за делото. С оглед така заявените доводи е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Заявява искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд Силистра е отменил Решение за отказ от предоставяне на средства 1002-384/30.10.2023 год., издадено от ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване във връзка с цялостното изпълнение на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България и в тежест на административния орган е присъдил разноски в размер на 50,00 лева. При постановяване на този резултат, от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел за установено следното: Със Заповед РД09-52/16.03.2023 год., изпълнителния директор на ИАПО, в качеството му на ръководител на СНД е открил процедура чрез подбор на предложения BG-RRP-1.011 Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование за получаване на средства за изпълнение на инвестиции от крайни получатели по Механизма за възстановяване и устойчивост, финансиран по Стълб Иновативна България , Компонент 1 Образование и умения , Инвестиция 2 (С1.12) Модернизация на образователната инфраструктура от Националния план за възстановяване и устойчивост. Със заповедта са утвърдени документация за провеждане на процедурата и таблица за отразяване на възражения и предложения по проекта. В срока по т. 19 от Условия за кандидатстване, Община Силистра, като кандидат в процедурата е подала предложение за изпълнение на инвестиция с рег. BG-RRP-1.011-0001 и наименование Основен ремонт, обновяване и внедряване на мерки за енергийна ефективност на сградата на обединено общежитие за средношколци Младост гр. Силистра . В съответствие с чл. 10, ал. 1 от Постановление 114 на МС от 8.06.2022 год. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПМС 114/2022 год.), след изтичане на крайния срок за подаване на предложения, ръководителят на СНД, със Заповед РД 09-127/23.06.2023 год. е определил персоналния състав на Комисия за оценка и класиране на предложения по процесната процедура. След приключване на дейността си, и на основание чл. 14, ал. 2 от ПМС 114/2022 год., на 26.09.2023 год. комисията е изготвила оценителен доклад, който на 05.10.2023 год. е одобрен от ръководителя на СНД. Видно от одобрения оценителен доклад, предложението на Община Силистра, с идентификационен номер BG-RRP-1.011-0001, е определено за финансиране с оценка от 71 точки. Във връзка с горното и на основание чл. 19, ал. 2 от ПМС 114/2022 год., с писмо изх. 1002-384/06.10.2023 год. до кандидата Община Силистра е отправена покана за подаване на документи за сключване на договор за финансиране на одобреното ѝ предложение. В изпълнение на указанията, дадени в поканата, с писмо вх. 1002-384/12.10.2023 год., кандидатът е представил изисканите му документи. След извършена служебна проверка, по отношение на кандидата Община Силистра е установено наличието на влязло в сила Наказателно постановление за нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или ал. 3, чл. 63, ал. 1 или ал. 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, което обстоятелство е удостоверено със служебно издадено Удостоверение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОП от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда . С оглед горната констатация, до кандидатът е изпратено последващо писмо изх. 1002-384/13.10.203 год., в което е посочено, че съгласно чл. 54, ал. 1, т. 6 и чл. 57, ал. 3, т. 2, б. б от ЗОП, с кандидат, по отношение на който е установено нарушение по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или ал. 3, чл. 63, ал. 1 или ал. 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, не може да са се сключи договор за финансиране и средства от Механизма не се предоставят в срок от три години от влизане в сила на наказателно постановление или съдебно решение на компетентен орган, освен ако в акта е посочен друг срок. С оглед на това, от кандидатът е изискано представяне на копие от влязлото в сила постановление. Указана е и възможността съгласно чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП, когато са налице основанията по чл. 54, ал. 1 от ЗОП да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират надеждност на кандидата, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Указано е, доказателствата за надеждност да се представят в оригинал в срок не по-дълъг от 14 дни. В изпълнение на дадените указания, с писмо вх. 1002-384/19.10.2023 год., Община Силистра е описала предприетите мерки за предотвратяване на бъдещо допускане на нарушение на трудовото законодателство от вида на санкционираното с процесното НП. В писмото е описано, че още преди издаване на НП 19-001336/15.09.2021 год. на Дирекция Инспекция по труда Силистра, Община Силистра е изпълнила дадените й предписания, като е сключила трудов договор с лицето П. Г., за което е представен трудов договор 1175/11.05.2021 год. Посочено е, че с НП за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, която е заплатена на 05.10.2021 год., видно от приложен документ за това. В заключение е посочено, че с оглед приложените документи и разяснения, Община Силистра е изяснила изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействала на компетентните органи и е изпълнила конкретните предписания, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови нарушения. Към писмото са приложени и писмени доказателства, удостоверяващи заявените твърдения. След запознаване с допълнително представените доказателства и разяснения и като е приел същите за неоснователни, ръководителят на СНД е постановил Решение 1002-384/30.10.2023 год., с което на основание чл. 21, т. 3, предложение първо от ПМС 114/2022 год. и предвид обстоятелството, че кандидатът Община Силистра не отговаря на изискванията за краен получател на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, тъй като попада в хипотезите на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС 114/2022 год., във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП е отказал предоставяне средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на кандидата Община Силистра с подадено проектно предложение с рег. BG-RRP-1.011-0001 и наименование Основен ремонт, обновяване и внедряване на мерки за енергийна ефективност на сградата на обединено общежитие за средношколци Младост гр. Силистра . В мотивите на административния акт, след анализ на представените от кандидата допълнителни доказателства и разяснения, административният орган е приел, че нарушената разпоредба та чл. 62 ал. 1 от КТ (за което кандидата е санкциониран с НП) не е измежду визираните в чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП и за нея законодателят не е предвидил възможност за доказване на надеждност. С оглед на това е формирал извод, че установеното нарушение е неотстранимо, поради което кандидатът следва да търпи ограничението от 3 години, регламентирано в разпоредбата на чл. 57, ал. 3, т. 2, б. б от ЗОП. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния административен съд, като писмени доказателства са представени и приети от съда: Удостоверение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОП, издадено от ИА ГИТ в уверение на това, че към 14.01.2025 год. по отношение на Община Силистра не се установява влязло в сила НП или съдебно решение за нарушение на разпоредби от КТ, по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП; Писмо изх. 24001643/10.01.2025 год. на Дирекция Инспекция по труда Силистра, в което е удостоверено, че процесното НП 19-001336/15.09.2021 год., издадено за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, с определена имуществена санкция от 1500 лева, е влязло в законна сила на 24.09.2021 год., а санкцията е платена на 05.10.2021 год. В писмото е уточнено, че не е установен случай, в който община Силистра да не е съдействала на контролните органи на Инспекцията по труда, както и, че след влизане в сила на горепосоченото НП от ДИТ-Силистра, са извършени четири проверки на общината и нейни поделения за спазване на трудовото законодателство, като не е установено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Представени са и допълнителни писмени доказателства относно сключения с П. Л. Г. трудов договор и получаваните от него трудови възнаграждения. В хода на съдебното дирене е извършен и разпит на свидетеля Н. М. Н. - директор на Дирекция Правна в Община Силистра, който е дал показания относно възникналата трудова злополука, извършената от ДИТ Силистра проверка и издаденото НП. Заявил е, че след предписание на ГИТ е сключен трудов договор с посочения служител със задна дата, за което е била трансформирана съответната щатна бройка, санкцията е заплатена, а НП не е обжалвано. Свидетелят твърди, че след случилото се кметът няколко пъти на оперативки е обръщал внимание, че общината не следва да допуска подобни нарушения занапред. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционния административен съд е приел от правна страна, че липсва спор между страните по фактите. Анализирайки относимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният административен съд е обосновал извод, че оспореният отказ не е съобразен с материалния закон, което обосновава и неговата отмяна. Развити са мотиви, съгласно които в хода на съдебното производство и до приключване на устните състезания по делото, е настъпил правнорелевантен факт, който следва да се прецени в контекста на правилото, регламентирано в чл. 142, ал. 2 от АПК, а именно изтекъл е тригодишният давностен срок по чл. 57, ал. 3, т. 2, б. б от ЗОП, в рамките на който е налице описаната от административния орган във връзка с нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ и издаденото НП пречка за сключване на договор за предоставяне на БФП по Механизма за възстановяване и устойчивост. От страна на решаващия съд са развити и мотиви, указващи възможността на кандидата в посочената хипотеза да докаже всяка една от мерките за надеждност, описани в чл. 56, ал. 1 от ЗОП, докато административният орган се е съсредоточен единствено върху т. 4 от посочената разпоредба, което е предопределило и неправилният краен резултат от произнасянето. В този смисъл и доколкото кандидатът е изпълнил предписанията на компетентния контролен орган - ДИТ, сключил е трудов договор с лицето, наето по гражданско правоотношение, осигурил е възможност то да се ползва с всички привилегии по трудовото законодателство, заплащал му е дължимите възнаграждения, платил е наложената имуществена санкция и не е допускал извършването на повторни нарушения, съдът е приел, че кандидатът е съдействал на контролните органи, изпълнил е предписанията, взел е организационни мерки за превенция на бъдещи нарушения от подобен тип и е възстановил вредите, настъпили в резултат на нарушението, поради което и е доказал мерките за надеждност, визирани в чл. 56, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗОП. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е отменил Решение за отказ от предоставяне на средства 1002-384/30.10.2023 год., издадено от ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване във връзка с цялостното изпълнение на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България и в тежест на административния орган е присъдил разноски в размер на 50,00 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Обосновани са доводите на съда, че в случая страните не спорят по фактите, като спора се свежда до приложимостта на относимите материалноправни разпоредби. На първо място, настоящият състав на Върховния административен съд не споделя извода на първоинстанционния административен съд, относно приложимостта на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Съгласно текста на тази разпоредба, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. За да попаднат в обхвата на преценката на съда обаче, тези факти, освен очевидно новонастъпили, следва и да променят с обратна сила правното значение на обстоятелствата, въз основа на които органът е взел решението си или да отменят съществуването на тези обстоятелства. Не следва да се приемат за нови тези факти, които не са били известни на органа и не са му послужили да постанови съответния правен резултат. Действително, разпоредбата на чл. 57, ал. 3, т. 2, б. б" от ЗОП въвежда давностен срок от три години, считано от установяването на нарушението с акт на компетентен орган, след изтичането на който пречката по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП се счита за преодоляна. Това от своя страна не обосновава извода на съда, че изтичането на този период в хода на съдебното производство по оспорване на вече взето решение на административен орган за наличие на посоченото основание за отстраняване, променя констатирания факт с обратна сила. Времевите граници на ограничението, въведени от законодателя, се преценяват от възложителя/административния орган в производството по ПМС 114/2022 год. към момента на сключването на договора и именно към този момент съдът преценява правилността на взетото в тази насока решение чл. 142, ал. 1 от АПК. Давността заличава пречката занапред, поради което и не се отразява по реда на чл. 142, ал. 2 от АПК на осъществилия се в миналото факт на кандидатстване. Независимо от горното, решаващият извод на първоинстанционния административен съд за незаконосъобразност на оспорения отказ е правилен. В случая, при постановяване на процесния отказ, ръководителят на СНД е приел, че доколкото общината в качеството си на кандидат за предоставяне на БФП по Механизма за възстановяване и устойчивост не е представила доказателства за предприети мерки за надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП, не отговаря на условието, визирано в чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП, приложимо на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС 114/2022 год. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС 114/2022 год. указва, че в процедура чрез подбор не може да участват и средства от Механизма не се предоставят на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно чл. 54, ал. 1, т. 1 3 и 5 7 от Закона за обществените поръчки. От своя страна, текста на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП въвежда задължение за възложителя да отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато е установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен. Безспорно, въведеното с чл. 54, ал. 1 от ЗОП правило има императивен характер, което задължава възложителя (респ. административния орган, отговорен за предоставянето на БФП по реда на ПМС 114/2022 г.), да отстрани от процедурата съответния участник, по отношение на когото констатира някое от разписаните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗОП обаче указва, че преди да пристъпи към тази мярка, органът е длъжен да съобрази предписанието на чл. 56, ал. 1 от ЗОП, съгласно който, кандидат или участник, за когото са налице основания по чл. 54, ал. 1 с.з. или такива по чл. 55, ал. 1, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. Нормата имплементира в националното законодателство уредения в чл. 57, §6 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС/Директивата) механизъм за коригиращи мерки (self-cleaning), който дава възможност на всеки кандидат, по отношение на когото е констатирано основание за отстраняване, да докаже своята честност и надеждност, като представи достатъчно доказателства за това, че е предприел конкретни действия във връзка с констатираната нередност, квалифициращи го отново като надежден кандидат Вж.: Решение на Съда (девети състав) от 3 юни 2021 г. по Дело С-210/20 г., Решение на Съда (четвърти състав) от 19 юни 2019 г. по Дело С-41/18 г., както и Решение на Съда (четвърти състав) от 3 октомври 2019 г. по Дело С-267/18 г. Буквалният прочит на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗОП показва, че обратно на застъпената от административния орган теза, приложението на този механизъм не е ограничено само до едно или няколко конкретни основания за отстраняване. Текстът регламентира субективното право на кандидата при което и да е от посочените в чл. 54, ал. 1 или чл. 55, ал. 1 от закона обстоятелства да представи доказателства, че е предприел съответните мерки, гарантиращи неговата надеждност. Затова и насрещното задължение на възложителя или в случая лицето, отговорно за предоставянето на БФП по Механизма за възстановяване и устойчивост, намиращи се в процедура, в хода на която е констатирано обстоятелство по чл. 54, ал. 1 или чл. 55, ал. 1 от ЗОП, да предостави възможност на съответния участник да докаже изпълнението на някоя от мерките по чл. 56, ал. 1, която намира за подходяща. В оспорения административен акт се съдържат съображенията на административния орган единствено във връзка с възприетата теза за неотносимост на мярката по чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП, позволяваща заплащане на дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от КТ. От страна на административния орган не е направен дължимия анализ относно наличието или липсата на доказателства по отношение на всички останали мерки, посочени в четирите точки на чл. 56, ал. 1 с.з., в това число и по т. 3. При положение, че законът не ограничава изначално възможностите за отстраняване на пречката за сключване на договор в зависимост от вида на обстоятелството, което е констатирано по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗОП, липсата на мотиви относно годността на приложените документи и разяснения да обосноват исканото активно поведение на участника е довело до формирания от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на отказа. За да постанови обоснован административен акт, ръководителят на СНД е следвало да разгледа представените му документи и да анализира заявените от кандидата твърдения в контекста на всички възможности, предвидени в чл. 56, ал. 1, т. 1 т. 4 ЗОП, а не само с оглед приложението на т. 4. Именно с цел удостоверяване на останалите хипотези по чл. 56, ал. 1 и в частност тази по т. 3, кандидатът в депозираните разяснения е заявил, че с оглед приложените документи и разяснения, Община Силистра е изяснила изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействала на компетентните органи и е изпълнила конкретните предписания, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови нарушения. Така развитите мотиви обосновават правилността на крайния извод на Административен съд Силистра за незаконосъобразност на постановения отказ за предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК разноски се дължат на ответника, но доколкото от негова страна не са ангажирани каквито и да е доказателства за реално направени такива, претенцията на Община Силистра за присъждане на разноски в касационното производство се явява неоснователна. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,