Решение № 2974 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8766/2020 г.

Решение № 2974 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8766/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ [населено място] при ЦУ на НАП, чрез гл. юриск. Венева срещу Решение № 2600 от 20.05.2020 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 4888 по описа на същия съд за 2019 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22002218003509-091-001/21.12.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в частта в която е потвърден с Решение № 654/15.04.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени аргументи иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да бъде потвърден РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът – [фирма] не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна, поради следното: Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-22002218003509-091-001/21.12.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в частта в която е потвърден с Решение № 654/15.04.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП, с който на [фирма] са определени данъчни задължения по ЗДДС, вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № [ЕГН]/24.11.2011 г., издадена от [фирма]. С обжалваното решение съдът е отменил РА, в обжалваната му част. За да постанови крайния резултат, административният съд е установил, че дружеството е ползвало данъчен кредит при покупка на горив, по фактура № [ЕГН]/24.11.2011 г., издадена от [фирма], в размер на 3833, 71 лв. На основание приетите по делото доказателства, включително заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че неправилно приходната администрация е отказала право на данъчен кредит по отношение на фактурата за направени разходи от дружеството за закупуване на гориво на посочения доставчик, позовавайки се на обстоятелството, че разходите са свързани с основната дейност на ревизираното лице – транспортни услуги в страната и чужбина, фактурата е придружена от подробни документи, свидетелстващи за индивидуализацията и приемо-предаването на стоките, а според експерта по сделките между [фирма] и ревизираното лице счетоводната отчетност е водена съобразно изискванията на ЗДДС и Закона за счетоводството. Приел е, че доставката е свързана с експлоатацията на собствен товарен автомобил седлови влекач марка Scania и са надлежно документално обосновани, като именно множеството съответстващи си документи – приемо-предавателен протокол, доказателства за плащане по фактурите по банков път опровергават извода на приходните органи за липса на реална доставка по фактурата, издадена от [фирма] с предмет дизелово гориво. Така мотивиран административният съд е отменил РА в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3833, 71 лв. по фактура № [ЕГН]/24.11.2011 г., издадена от [фирма]. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени и гласни доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящата доставка не попада сред възможните законови изключения от този принцип. Няма спор, че процесната доставка от [фирма] към РЛ е изпълнена. Това се установява и от представените от [фирма] писмени доказателства. Съмнението на приходната администрация се свежда до документалното доказване на доставките. В тази връзка е допусната ССчЕ с конкретни задачи и конкретни указания съобразно доказателствената тежест на страните, включително за всеки относим факт, който съдът е счел за недоказан. Видно от извършената експертиза е, че доставчика е издал фактура. Към нея е приложен и приемо-предавателен протокол за получено гориво-9480 л., транспортирано от купувача със собствен транспорт СА 7014 МТ/С5577 ЕР. АССГ правилно се е позовал на трайната съдебна практика на Върховният административен съд, който посочва, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че е налице реална доставка. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,