Решение № 12703 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2980/2015 г.

Решение № 12703 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2980/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вихрен Альошов Джонев от гр. Велинград, против Решение № 22/26.01.2015 г., постановено по адм. дело № 819/2014 г., по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 2399/16.12.2013 г., на ВНД Началник на РУП Велинград, при ОД на МВР - Пазарджик, с която на основание чл. 22, чл. 47, ал. 2, чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и във връзка с чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е отнето свидетелството му за управление на МПС, издадено от КАТ Пазарджик, до решаване на въпроса за отговорността. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - ВНД Началник на РУ "Полиция" Велинград, при ОД на МВР - Пазарджик, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил като неоснователна жалбата на Вихрен Альошов Джонев срещу Заповед № 2399/16.12.2013 г., на ВНД Началник на РУП Велинград, при ОД на МВР - Пазарджик, с която на основание чл. 22, чл. 47, ал. 2, чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и във връзка с чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е отнето свидетелството му за управление на МПС, издадено от КАТ Пазарджик, до решаване на въпроса за отговорността. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Решението е правилно. Изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед, с която е приложена процесната принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е основан на доказателствата по делото и на правилното приложение на относимите разпоредби на ЗДвП. Установено е наличието на фактическото основание на заповедта - констатирано е с АУАН на контролен орган при РУП - Велинград, че жалбоподателят е отказъл да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, което съставлява нарушение по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Актът за установяване на административно нарушение има доказателствена сила до доказване на противното, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Констатациите в него не са оборени от жалбоподателя при съдебното оспорване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. При тези доказателства за компетентния орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е налице основанието по чл. 171, т. 1, б. "б" за прилагане на принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - Пазарджик съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение