Решение № 29 от 7.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2076/2012 г.

Решение № 29 от 7.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2076/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия С. С. С. срещу решение № 155 от 4.Х.2012 г. по внохд № 166/2012 г. на Бургаския апелативен съд. Възражението на жалбоподателя е срещу справедливостта на наложеното му наказание лишаване от свобода, намирайки го за завишено. В съдебно заседание С. и защитникът му поддържат жалбата като за справедливо защитникът намира наказание, ненадвишаващо 13 години лишаване от свобода. Жалбата прокурорът счита за неоснователна и дава заключение за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 32 от 21.VI.2012 г. по нохд № 268/2012 г. на Сливенския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, С. С. С. е признат за виновен в това, че около полунощ на 30 срещу 31.ХII.2011 г. в гр. Сливен, в дома на А. А. С., умъртвил последния умишлено, по особено мъчителен за него начин и с цел да прикрие друго престъпление-извършена преди убийството кражба от дома на С., за което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 и 8 НК е наказан с доживотен затвор, заменен по чл. 58а, ал. 2 НК с 20 години лишаване от свобода. За кражбата от дома на С. на движими вещи с обща стойност 182.66 лв. и на основание чл. 194, ал. 1 НК С. е наказан с 5 години лишаване от свобода, намалени по чл. 58а, ал. 1 НКна 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на С. е определено общо наказание от 20 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. За да наложат на подсъдимия наказание доживотен затвор за убийството на А.. С., двете съдебни инстанция са отчели почти пълното отсъствие на смекчаващи отговорността на С. обстоятелства-множество предходни осъждания, които, макар и за престъпления против собствеността, указват на трайно установила се у дееца нагласа към незачитане на установения правов ред; наличието на повече от едно по-тежко квалифициращи престъплението по чл. 116, ал. 1 НК обстоятелства; проявената от подсъдимия особена жестокост, демонстрирана със силата и броя на ударите в главата на пострадалия; опитът на С. да заличи следите от извършеното престъпление посредством запалване дома на убития заедно с трупа; липсата у пострадалия С. на поведение, провокирало по какъвто и да било начин лишаването му от живот. Признаването от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като задължително условия за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 НПК, не е смекчаващо обстоятелство, но такова признание е направено и при досъдебното разследване, то обективно е допринесло за фактическото изясняване на делото и следва да се цени като смекчаващо обстоятелство /т. 7 от т. р.1-2009 г., ОСНК/. Този, макар единствен, но не и несъществен факт, е позволил на съдилищата на наложат на С. наказание за убийството на А.. С. първо, по по-благоприятната /в сравнение с доживотния затвор без замяна/ алтернатива и, второ, да го редуцират по чл. 58а НК до справедливите 20 години при допустими от същото правило до 30 години лишаване от свобода. Имайки предвид изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС