Решение № 7540 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5137/2015 г.

ВАСПетчленен състав23.06.2015 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2292 от 4.03.2015 г., постановено по адм. д. № 9653/2014 г. по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА министерството на земеделието и храните да заплати на Александър Михайлов Михайлов сумата 600 лв. (шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7540 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5137/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните против решение № 2292 от 4.03.2015 г., постановено по адм. д. № 9653/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Александър Михайлов Михайлов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № РД-15-639/1.07.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното правоотношение на Александър Михайлов Михайлов е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществените нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Обжалваното решение е съответно на материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че на същото правно и фактическо основание служебното правоотношение на Михайлов е било вече прекратявано със заповед № РД-15-2062/24.09.2013 г., която е била отменена с влязло в сила решение на 19.06.2014 г. Оспорената пред тричленния състав на Върховния административен съд заповед е издадена в същия ден, когато държавният служител е възстановен на работа в изпълнение на съдебното решение, тъй като преди влизането му в сила, на 3.06.2014 г., когато Михайлов не е бил служител в министерството на земеделието и храните, е одобрена нова длъжностна характеристика за длъжността директор на дирекция "Инспекторат". С новата длъжностна характеристика е променено изискването относно професионалната област на завършено образование. Тази промяна е обоснована със структурни промени в министерството - обединяването на три отдела в Инспектората при запазване на щатните бройки, съобразно длъжностно разписание в сила от 2.06.2014 г. С оглед на така установената фактическа обстановка изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. В константната си практиката относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание Върховният административен съд приема, че за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В длъжностната характеристика могат да бъдат възпроизведени нормативно установените изисквания, както и да залегнат специфични за конкретната длъжност - такива, въведени по преценка на органа по назначаването, ако това обективно се е наложило в интерес на оптималното функциониране на администрацията. Промяната в изискванията за заемане на длъжността на държавния служител, вписана единствено в длъжностната характеристика и обоснована само въз основа на нея, не поражда обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Фактът на въвеждането на нови изисквания за длъжността очевидно не стои извън волята на органа по назначаването, напротив - това е извършено по негово изрично волеизявление, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика. Ето защо изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че спрямо държавния служител не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., е законосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди министерството на земеделието и храните да заплати на Александър Михайлов Михайлов направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

2