Решение № 2856 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 87/2017 г.

Решение № 2856 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 87/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. К. Ф. от с. Т., общ. Тунджа, обл. Я., чрез процесуален представител, против решение № 148 от 22.11.2016 г., постановено по адм. дело № 218/2016 г. по описа на Административен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка против Решение № 1040-28-39/31.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Я., с което е потвърдено Разпореждане № 2174-28-150#1/28.06.2016 г., издадено от ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Я.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Ответникът - Директора на ТП на НОИ - Я., чрез процесуален представител, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - Я. е отхвърлена жалбата на Н. К. Ф. против Решение № 1040-28-39/31.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Я., с което е потвърдено Разпореждане № 2174-28-150#1/28.06.2016 г., издадено от ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Я.. С посоченото разпореждане административният орган е отказал да преразгледа Разпореждане № ПП-4/03.01.2013 г., с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ф. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по преписката е приел, че оспореното пред него решение е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че предвид решението на СЕС от 05.11.2014 г. по дело C-103/13 следва да се приеме, че оспорените административни актове, с които е отменено разпореждането за отпускане на пенсия и осигурителен стаж и възраст, с мотиви, че към датата на подаване на заявлението лицето не е прекратило осигуряването си, подлежат на отмяна като материално незаконосъобразни. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като Разпореждане № ПП-4/03.01.2013 г. не е оспорено от Ф. по реда предвиден в КСО и съответно е влязло в сила. На следващо място административният съд се е мотивирал, че за да е налице предпоставката на чл. 99, ал. 1, т. 5, предл. 2 от КСО за отмяна на Разпореждане № ПП-4/03.01.2013 г., така както оспорващата е поискала от административния орган със заявлението си с вх. № 1012-28-102/04.04.2016 г., то следва именно към датата на издаване на процесното разпореждане неправилно да е отказано отпускането на исканата пенсия. Към 03.01.2013 г. материалноправната норма на чл. 94, ал. 2 от КСО е била част от пенсионното законодателство и до датата на отмяната й - 01.01.2015 г., административните органи, а и правните субекти като цяло са били длъжни да съобразяват поведението си с нея. Отмяната на текста на чл. 94, ал. 2 КСО през 2015 г., както и противоречието на процесната норма с правото на ЕС, според съда са правно-ирелевантни за спора, тъй като материалноправните предпоставки за отмяна на Разпореждане № 4/15.09.2007 г. и за постановения отказ за отпускане на пенсия за ОСВ на Ф., са възникнали преди отмяната й и преди постановяване на решението на СЕС от 05.11.2014 г. по дело C-103/13, а именно към 03.01.2013 г. Изложеното е обосновало съдът да отхвърли оспореното пред решение. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд - Я. е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Установено е, че с Разпореждане № 4/15.09.2007 г. на Н. Ф. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 10.09.2007 г. в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО. С Разпореждане № ПП-4/03.01.2013 г. издадено от н-к отдел "Пенсии" при РУСО - Я. е отменено Разпореждане № 4/15.09.2007 г. и всички последващи разпореждания, като е постановен отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и Ф. е била задължена да възстанови неправилно получената пенсия от 10.09.2007 г. с лихвите по чл. 113 КСО, тъй като е констатирано, че Ф. е упражнявала трудова дейност като наето лице по испанското законодателство без прекъсване от 30.05.2005 г. до 13.11.2011 г. и няма прекратяване на осигуряването, към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това разпореждане не е оспорено от жалбоподателката и е влязло в сила. Следователно, в случая не може да намери приложение посоченото от жалбоподателката решение на Съда на Европейския съюз от 05.11.2014 г., постановено по дело № С-103/2013 г. /делото "Сомова"/, тъй като към момента на постановяване на решението на СЕС Разпореждане № ПП-4/03.01.2013 г. издадено от н-к отдел "Пенсии" при РУСО - Я. е бил стабилен акт, който е породил правни последици. Следва да бъде добавено, че в случая не са налице и предпоставките на чл. 99 от КСО и по-конкретно на чл. 99, ал. 1, т. 5, предл. 2 от КСО. Към 03.01.2013 г. съгласно чл. 94, ал. 2 от КСО, (в редакцията на ДВ бр. 99/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 и 6 и чл. 4а КСО се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудова дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Поради което не е налице неправилен отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ф. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение